/Поглед.инфо/ Колкото и да са близки общите политически подходи на Китай и Русия до международната ситуация, естеството и съдържанието на отношенията им със Запада всъщност се различават.

С това е свързана и най-важната разлика между Русия и Китай: в нашата система от идеи настоящият сблъсък със САЩ и техните съюзници има геополитически характер, докато за китайците конфронтацията им със Запада се основава на фундаментален антагонизъм и неизбежност, на екзистенциални противоречия. Важно е да се разбере как с толкова различни подходи двете велики сили на Евразия ще могат ефективно да координират поведението си в борбата, която ще формира основното съдържание на международната политика в продължение на десетилетия.

Сега говорим, разбира се, за възприемането на общественото мнение и доминиращата част от наблюдателите, тъй като оценките на нашите лидери, очевидно, са много по-сходни. Поне това може да се предположи на базата на приетите на двустранно ниво стратегически документи – те са насочени именно към дългосрочно сътрудничество в контекста на неизбежната борба със Запада.

Но в рамките на най-разпространените възприятия в Русия всичко, което се случва, все пак е епизод, а за китайците е част от много по-мащабна история с отворен край, който по принцип всъщност не се предвижда в обозримо бъдеще. Това до голяма степен е продиктувано от сегашното поведение на всяка една от страните. Така в Русия разчитат на факта, че военно-политическият успех все пак ще доведе до връщане на отношенията към определена норма.

Първо, говорим за вероятността от премахване или облекчаване на това, което Западът нарича „санкции“. Русия не може да си представи, че икономическата война, която започна срещу нея след 24 февруари, а в действителност много по-рано, сега е постоянно състояние на отношенията. В тази връзка най-острият въпрос е: временен или постоянен ли е тоталният конфликт със Запада? И по-голямата част от руските наблюдатели или икономически играчи все пак не са готови сериозно дори да проучат вероятността за втория вариант на отговор.

Второ, след края на острата фаза на кризата в Русия явно очакват възобновяване на сътрудничеството, прекъснато сега на всички нива, и като цяло завръщане в европейското семейство само че на по-равностойна основа.

Така започна за нас целият настоящ сблъсък със САЩ и техните съюзници – с борбата за по-равностойно положение в рамките на единното икономическо, културно и цивилизационно пространство. Русия вече е водила такива войни – през XVIII и XIX век те са свързани с нейното участие в европейския баланс на силите. Водещите европейски държави последователно се стремят да предотвратят това и повечето войни с наше участие са свързани именно с това противоречие. Но всички тези войни завършват с някакъв нов международен ред в Европа, където Русия остава важен участник. И сега сме изключително изкушени да повярваме, че същото ще се случи отново в бъдеще.

Все пак е абсолютно невъзможно да признаем, че този ред ще съществува без Русия. Нещо повече, това се улеснява от естеството на действията на Запада – те приличат повече не на не системно изтласкване на Русия от Европа, а на икономическа и политическа война, която ще спре, след като страните достигнат определено ниво на загуби.

За Китай въпросът за равенството със страните от Запада дори не стои на дневен ред – именно защото е необходимо само ако твърдите, че участвате в една общност. Но Пекин никога не си е поставял такава задача. Колосалната му икономическа взаимозависимост със САЩ няма значение нито в политическата, нито в хуманитарната сфера – тук пропастта съществува по цивилизационни причини и нейното преодоляване по принцип не може да бъде задача на китайската външна политика. Следователно поведението на Пекин се основава много повече на стратегическото планиране на ресурсите и собствената му устойчивост. Участието в глобалната пазарна икономика е ресурс за китайците в борбата им със Запада за оцеляване на собствената им цивилизация.

Освен това самият Китай, много повече от Русия зависи от участието си в международните икономически отношения, чиято инфраструктура се контролира от САЩ. За разлика от нас, Поднебесната империя не е държава, която напълно се осигурява с енергийни ресурси и храна – най-важните фактори за стратегическата стабилност на държавата в епоха на сътресения. Дори временно прекъсване на доставката на енергийни ресурси по море ще доведе до спиране на най-важните индустрии и неизбежни социални последици.

Китайците не могат толкова решително да се втурнат в открит конфликт със Запада, но в същото време са напълно неспособни да разберат неувереността, която често присъства в аргументите на руските колеги. Според тях Русия е толкова богата страна, че единствената причина за паника може да бъде само нежеланието да се използват наличните природни ресурси. Различното възприемане на характера на конфликта със Запада е свързано с различното отношение на Русия и Китай към фактора време. Липсата на стратегическо търпение винаги е била важна част от руската култура, но сега тя се подхранва стократно от характеристиките на информационното общество, което изисква новини, победи, постижения или провали буквално всяка минута.

Военен конфликт, който продължава повече от месец, изглежда непоносимо дълъг и за повечето руснаци изглежда невъзможно да си представят, че икономическата война със Запада продължава десетилетия. Следователно дори тактически епизод от борбата, чиято вероятна продължителност ще бъде много години, се възприема в Русия като катастрофа или огромен успех. Но във всеки случай, като един вид крайна точка, към която са насочени нашите очаквания. Пример за това е реакцията на наблюдатели и обществено мнение в Русия на междинните резултати от преговорите с киевската делегация в Истанбул.

За Русия беше изненада, че САЩ и Европа изместиха конфликта от геополитическа в икономическа равнина. Едва сега започваме да мислим малко как да живеем и да се развиваме в условия, когато натискът на Запада ще остане завинаги. Китай от своя страна вярва, че всичко, което се случва в Европа, не е самостоятелно събитие, а част от глобална промяна, която е еднакво неизбежна и много дълготрайна. И в известен смисъл нашите китайски партньори са много по-подготвени за тези промени: преди всичко от морална гледна точка. В разсъжденията им има много повече решителност и, ако щете, непримиримост към Запада. Но от руска гледна точка тази решителност и липса на истерия във възприемането на конкретни събития изглежда като някаква особена форма на хитруване и нежелание да участват в конфликта, докато Русия се хвърля в него с цялата си славянска емоционалност.

Китайците, а именно тази държава сега е единственият съюзник на Русия, който има значение, изобщо не се нуждаят от емоции - те вече знаят, че са естествен противник на Запада и няма друга алтернатива. Подкрепата за Русия на всички нива е продиктувана от собствените интереси на Китай. Тя не е алтруистична, но затова е най-надеждна. Единственият въпрос е дали самата Русия ще може да изиграе играта, достойна за нейния мащаб и глобално значение като световна ядрена сила с 500-годишна суверенна история.

И сигурен начин да направим китайската подкрепа постоянна и пасваща на развитието на Русия е да повярваме сами в това, за което Пекин отдавна е наясно: никога няма да има връщане към воден от САЩ либерален световен ред.

Превод: В. Сергеев

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?