/Поглед.инфо/ Русия ще вземе всички мерки за постигане на пълна независимост от Запада. Това съобщи на 10 март на пресконференция след преговорите с украинския си колега Дмитрий Кулеба, руския външен министър Сергей Лавров.
Ръководителят на руското външно министерство, говорейки за икономическите трудности, възникнали след въвеждането на антируските санкции, подчерта, че Русия се е справила с „трудностите на всички етапи от нашата история“, така ще бъде и този път. Сега обаче, според него, Москва няма да си прави „илюзии, че Западът може да бъде надежден партньор“.
Западните страни и компании продължават да налагат ограничения на Русия във връзка със специална операция в Украйна. Компании за облекло, производители на автомобили, мултимедийни фирми, технологични гиганти и други се присъединиха към ембаргото. Има обаче големи компании, които отказват да наложат санкции на Русия. И така “Кока-Кола” каза, че не планират да напуснат руския пазар. Това изявление предизвика възмущение в Украйна, където две вериги супермаркети веднага отказаха да си сътрудничат с корпорацията.
Позицията на гиганта е ясна, но се опитайте да стигнете до дъното, защото по правило кандидатът, чиято предизборна кампания се финансира от “Кока-Кола”, става президент на САЩ.
Като цяло цяла група големи чуждестранни корпорации, чието ръководство е свикнало да мисли стратегически и точно като “Кока-Кола”, имащи влиянието да игнорира натиска от правителствата и международния финансов цербер, отказа да напусне Русия. Например “Нестле”, “Метро”, “Лирой Мерлин” редица други големи компании заеха твърда позиция. Факт е, че след два-три месеца все пак ще трябва да се върнат, маржът на печалба се срива катастрофално, губейки руския, а всъщност след няколко месеца и руския, и украинския, и белоруския пазар, почти 200 милиона платежоспособни клиенти означава нерентабилност и загуби, а това, меко казано, малко хора могат да си позволят.
Защо обръщам внимание на това? Много е просто: колкото по-мощен и независим е концернът, толкова по-малко има желанието да се „готви“ в примките на „либералния консенсус“. А това означава, че Западът няма дълбока стратегия за изолация, ние сме свидетели на ситуационен, лошо координиран отговор на опита ни да си върнем контрола над собствените си земи, загубен поради предателството и глупостта на шепа апаратчици преди 31 години .
А това от своя страна означава, че е започнало истинско раздробяване в икономически зони на отговорност и от тоталния “Пакс Икономика” световната икономика постепенно, на близко разстояние с незабележими стъпки, се влива в нова реалност, отдавна прогнозирана от водещи анализатори - затварянето в какавиди на няколко икономики, които са много затворени за външни играчи - технологични зони и последващата им конкуренция помежду си. Само така капитализмът ще може да излезе от безпрецедентната криза, в която започна да затъва още през 2007 г., след края на усвояването на ресурсите на бившия Източен блок.
Освен това за всички вече е очевидно (всъщност истерията е точно заради това), че покачването на цените на въглеводородите ще доведе само до едно: всички финансови загуби на Русия от ограничения, включително част от златните и валутните резерви, арестувани в страните от ЕС, ще бъдат компенсирани за 8-12 месеца. Освен факта, че емисиите на рубльова маса за замразените милиарди не се различават от подобна емисия в случай, че валутата е била в трезорите на Централната банка под формата на кеш.
Германия, Холандия, Италия вече изтеглиха руските въглеводороди от санкциите, Унгария, България, Турция като цяло отказаха да наложат подобни ограничения. Имаме поговорка „гладът не е майка“ и бих добавил, че инфлацията не е майка, студът не е баща.
И най-важното: на Запад решиха, че веднага щом избухне кризата, провокирана от наложените „адски санкции“, веднага щом руското общество, свикнало със стабилност, относителен просперитет, готини западни устройства и джаджи, загуби всичко това да започне да живее значително по-зле, тогава режимът на Путин ще бъде незабавно разрушен, войната спря, войските ще бъдат изтеглени и те ще празнуват победата.
Това е тяхната основна настройка. Но носителите на "единствено правилната идеология и ценности" сбъркаха здравата. Те изхождаха от факта, че Русия е същата страна като Полша, тоест малко старомодна, много консервативна, донякъде хомофобска, но като цяло няма къде да ходи извън „златния милиард“.
Каква е основната грешка на лидерите на страните с тържествуващата демокрация?
Всъщност те са точно три.
Първо, руската икономика е 85-90% (според различни оценки) самодостатъчна. Това означава, че в страната се произвежда всичко: от памперси и захарно цвекло до космически кораби и ядрени двигатели. Почти никоя държава няма това, включително и САЩ, които за 50 години извадиха най-важното, понякога стратегическо производство от своя територия. Ние наследихме самодостатъчност от Съветския съюз, който, както знаете, беше „обсадена крепост“ през всичките години на своето съществуване и дори разгромът и разпиляването на гигантите на социалната индустрия, устроено от либералните управници в 90-те години на миналия век не можаха напълно да премахне тази реалност и през последните 10-12 години много бяха реконструирани или построени нови, така че ръката на „проклетия Сталин“ стига дори до нашето странно време.
Да, имаме проблеми с редица позиции. Информационно-технологичните (това е основното), машините и оборудването, особено модерните металорежещи машини (индустрията на инструментални машини вероятно пострада най-много от „приватизаторите“), семена, разплодни животни, фармацевтични продукти (въпреки че напредъкът в заместването на вноса е огромен), най-новите технологии в различни индустрии. Но имаме наука, школи и специалисти са запазени, имаме относително приятелски държави, където ще вземем това, което липсва на първия етап. Така че тяхното няма да мине.
Второ, в сравнение с това как са живели руските и други народи през миналото хилядолетие, с изключение на късния съветски период на всеобщо благополучие (макар и доста разклатено от дефицита), днес е рай, въплътен в живота. Хората никога не са живели толкова удобно, но, от друга страна, не са се превърнали в роботи на „консуматорското общество”. Всеки е наясно, че нищо не му е гарантирано и че всичко в крайна сметка зависи от тях. Следователно леко понижение на стандарта на живот няма да играе никаква роля и просто няма да бъде голямо, благодарение на множество фактори, включително липсата на алтернативи на нашите въглеводороди. А дори и да има понижаване, винаги можете да се засили идеологическия компонент, а хората не са свикнали да показват недоволство, ако видят, че правителството води правилната политика и не оказва много натиск върху тях. С изключение на агресивното и истерично либерално малцинство, разбира се.
Следователно нивото на подкрепа за президента, въпреки всичко, след началото на специалната операция се увеличи с 15% и остава на това ниво и до днес. Не е необходимо хората да се разглеждат като стадо, макар и подсъзнателно, но по-голямата част разбират всичко и, най-важното, искат да живеят в страна от определен тип, различна от Латвия или Мексико.
Трето, страната, независимо дали някой го иска или не го иска, осъзнава го или го прави несъзнателно, неизбежно ще се насочи към социализъм от китайски тип, само че много по-затворен, самодостатъчен, автохтонен, още по-малко китайски фокусиран върху износа и печалбите. Това ще бъде така нареченият двуконтурен модел и след пълното унищожаване на либералния модел просто няма да алтернатива: на върха ще има планова икономика, ясно поставени цели и цифри, индустриални гиганти, селскостопански корпорации, логистични компании, ИТ-компании тежка категория и всичко това не е задължително да е държавна собственост, основното е да работи в съответствие с единен план, който всъщност е изключително полезен за собствениците, те получават гарантирано държавно финансиране, например под формата на инвестиции в основния капитал.
А отдолу, в конкурентния сектор, има пазар, свобода на предприемаческа инициатива, достъпен и евтин кредит, пълна свобода на потока на капитали и инвестиции, включително чуждестранни. Това е единственият начин да се осигури бързо развитие, без да се създават стокови дефицити, както и практиката на съветското развитие преди реформите на Хрушчов, когато картели, кооперации и частни занаятчии насищаха потребителския пазар с почти всякакви храни, стоки за бита и услуги и 45 години Китайският опит показва, че за големите държави от имперски тип само такъв модел удовлетворява проблема за дългосрочно изпреварващо безкризисно развитие.
Естествено, неработещите предприятия, както в случай на оттегляне на западните собственици от пазара, или неефективните, както често поради собствена приватизация, предприятията подлежат на национализация и въвеждане на външно управление. И сега ситуацията е идеална: национализацията не можеше да бъде извършена преди 15, 10, 5 години. Ще кажа повече, дори преди година беше невъзможно да се проведе, защото въпреки всички възвишени патриотични думи за заместването на вноса и отхвърлянето на либералния модел, ние все още бяхме в здравия плен на световната икономическа система и мозъците на повечето държавни служители просто не работеха в други парадигми.
Но сега, в условията на тоталната икономическа война, обявена от Запада, това може да стане. Мишустин вече възложи на Министерството на финансите да извърши масово закупуване на акции на руски компании за сметка на Националния фонд за благосъстояние. Общата сума е до 1 трилион рубли. Тази стъпка трябва да се разглежда (едновременно с указанията на Путин от 10 март, както и с новите валутни правила, въведени от Централната банка) като първа стъпка към национализирането на всичко, което е неефективно, нерентабилно, изоставено.
Освен това трябва да се отбележат още две явления, към които санкциите неизбежно ще тласнат: това е деофшоризацията на икономиката (това вече се случва пред очите ни – нещо, към което се стремим дълго време и доста неуспешно дълги години) и тотално заместване на вноса (през последните 8 години, сме преминали 20%, а сега бързо ще преминем към останалите 80).
Британският премиер Борис Джонсън напълно изключи възможността за следвоенно възстановяване на отношенията с Русия „по модела на 2014 г.“Глупакът не разбира основното: в момента нямаме нужда от „добри отношения“ със Запада, в противен случай ще трябва да се съобразяваме с техните желания, поне малко.
Сега, за окончателното решение на нашите вътрешни, преди всичко икономически проблеми, са ни необходими лоши отношения, за предпочитане, освен поддържане на стратегическа стабилност с държавите, изобщо никакви.
Позволете ми да обобщя. Днес имаме исторически шанс, без да обръщаме внимание на Запада, не само да възстановим държавността в повече или по-малко исторически граници, но и да изградим мащабна, бързо развиваща се, напълно независима и социално ориентирана икономика. Има всичко за това, нужна е воля, постоянство и контрол над ситуацията. И, разбира се, безусловна и безкомпромисна военна победа.
Превод: В. Сергеев