/Поглед.инфо/ Новите държави, които се появиха на картата на света след разпадането на СССР, трябваше да изградят напълно нова стратегия за търговско-икономическо сътрудничество, до голяма степен да възстановят прекъснатите връзки и да създадат принципно нови механизми на взаимодействие. В рамките на ОНД много проблеми на търговско-икономическите отношения не са разрешени от дълго време. Политическата ситуация в редица държави (особено в Закавказието, Молдова) през първата половина на 90-те години се отличава с нестабилност, там се водят военни операции, тлеят междуетнически конфликти.

Отслабването на икономическите връзки между страните от ОНД попречи на излизането им от системната криза, причинена от рязкото прекъсване на предишните отношения. И на 24 септември 1993 г. в Москва ръководителите на държавите от ОНД подписаха Споразумението за създаване на Икономическия съюз, което предвиждаше създаването на многостранна зона за свободна търговия като първи етап от формирането на общо икономическо пространство, за да се премахнат многобройните търговски бариери и да се стимулира увеличаването на търговията.

И на 15 април 1994 г. президентите на Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Узбекистан и Украйна подписаха Споразумението за зона за свободна търговия, което беше правната основа за регионална търговия при преференциални условия. Многостранният режим на свободна търговия обаче не беше въведен, тъй като страните по Споразумението не можаха да се разберат за общ списък на изключенията.

Решението на въпроса за създаването на многостранна зона за свободна търговия в рамките на ОНД е в застой от 14 години. Едва през ноември 2008 г. правителствените ръководители на страните от ОНД одобриха Стратегията за икономическо развитие до 2020 г. и на 18 октомври 2011 г. подписаха многостранно споразумение за зона за свободна търговия, което замени около 110 двустранни търговски споразумения в сила между различни Страните от ОНД по това време.

Първите резултати от интеграцията в рамките на ОНД бяха противоречиви: от една страна бяха постигнати много споразумения, от друга, повечето от споразуменията не бяха изпълнени. В рамките на ОНД все още не е възможно да се премине отвъд отношенията на свободна търговия. В същото време неизпълнението на много декларации поставя под въпрос сериозността на намеренията за постигане на интеграция, подкопава доверието в перспективите на ОНД. Прогресивният спад във взаимната търговия, разрушаването на кооперативните връзки и нарастващите противоречия между държавите пораждат скептични оценки за ОНД. Скептицизмът е подсилен от ниската дисциплина при изпълнение на взаимните задължения, тъй като спазването на постигнатите договорености е предпоставка за успеха на интеграционните процеси.

Спирането на тези процеси в постсъветското пространство не на последно място се дължи на противоречивите интереси на новообразуваните държави. През трите десетилетия след разпадането на СССР противоречията стават още по-неразрешими.

Първо, натискът от Вашингтон и Брюксел, преследващи линия за отделяне на бившите съветски републики от Руската федерация, става все по-осезаем. Ново поколение политици, които са били подложени на последователно антируско третиране в различни западни центрове, наистина повлияват на вземането на политически решения. Това е особено очевидно в Украйна.

Второ, компрадорската олигархия, която завзе властта в повечето от постсъветските републики, не прояви интерес към интеграцията. Натрупвайки пари в чужбина и фокусирайки се върху чуждестранните пазари на продажби, тази олигархия стана критично зависима от чуждото влияние.

Трето, след разложението на преработващата промишленост значението на производствената кооперация рязко намаля, а обективните мотиви за интеграция отслабнаха. А специализацията със суровини направи бившите съветски републики конкуренти на световните пазари за суровини. Обективно дезинтеграционните тенденции надделяха над интеграционните процеси.

Междувременно страните от ОНД са свързани с връзки на сътрудничество, които се развиват в продължение на много десетилетия. Техните икономики се допълват взаимно. Те всъщност са обединени от множество унифицирани възпроизводствени вериги. Например, в цената на готовите белоруски продукти около половината се падат на компоненти и материали от Русия. Разпадането на СССР доведе до разрушаването на много кооперативни връзки между предприятията. Като част от единната кооперативна верига, поотделно тези предприятия не успяват да локализират целия производствен цикъл - от разработката до серийното производство на готови продукти. Рязкото ограничаване на взаимните доставки на материали и компоненти, прекратяването на обмена на квалифициран персонал изтощи много предприятия, лиши ги от възможността да поддържат натрупания потенциал, да не говорим за развитие.

Според различни оценки от двукратния (средно за постсъветското пространство) спад на производството от една четвърт до половината се дължи на разрива на кооперативните връзки поради разпадането на единната държава. Този фактор е най-болезнен за машиностроенето и други високотехнологични сектори на икономиката, където хиляди предприятия и организации са включени в общия изследователски и производствен цикъл на производството на продукти. Днес, когато Русия и други държави от ЕАИС се опитват да излязат от зависимата позиция на донори на суровини, да се върнат в света на развитите страни с високотехнологични индустрии и диверсифицирана икономика, премахването на граничните бариери пред развитието на сътрудничеството и специализацията на производството се превръщат в обективна необходимост.

Четвърто, редица държави са дефинирали границите на своето участие в интеграционните процеси, ограничавайки се до отношения на свободна търговия. Официалните документи, приети от Украйна, Молдова и Туркменистан, изключват всякакво делегиране на суверенитет на интеграционните структури. Тази позиция започна да ограничава интеграционния процес, чието развитие беше възможно само с признаването на многостепенния му характер по отношение на участващите в него държави.

Превод: В. Сергеев