/Поглед.инфо/ В светлината на последните събития в пограничните райони на Белгородска област отново се засилиха обществените дискусии за създаването на отряди за самоотбрана.
Появявали са се и преди. Всъщност от самото начало на СВО. Ясно беше, че врагът, неспособен да нанесе истинско поражение на нашата армия на бойното поле, ще отмъсти на по-малко защитените. И преди всичко това ще засегне онези райони, които са в съседство с територията на Украйна. В това нямаше съмнение - тактиката на терор за бандеровците е исторически традиционна. Тези дискусии избухнаха след всеки инцидент, но Грайворонски се оказа най-големият и, разбира се, развълнува обществеността особено силно.
Сега всички говорят за създаването на отряди за самоотбрана - от уважавани експерти до ветерани от диванните войски. Същността на разговорите е, че в районите, граничещи с Украйна, е необходимо спешно да се създадат (по-нататък условията се различават) народни дружина, паравоенни отряди, народна милиция и териториална отбрана. Накратко, да се раздаде оръжие на приятелите и всички врагове ще бъдат отбити. Особено решителните настояват за създаване на народна милиция. За съжаление, много често онези, които призовават за незабавно създаване на отряди, не вземат предвид маса нюанси. Те често дори не си правят труда да погледнат картата.
Ситуацията, разбира се, е много тежка. Но опитът за решаване на сложни ситуации с прости методи, както показва практиката, най-често води до влошаване на ситуацията.
Трябва да започнете с поставянето на цели. Какво точно трябва да осигуряват такива единици? Какви задачи трябва да им бъдат възложени? Съдействие на местните органи на реда в лицето на гранична охрана, армейски части и полиция ли? Защита на общността ли? Унищожаване на вражески диверсионни групи? Въз основа на дефинирането на такива цели вече може сериозно да се говори за възможностите на единиците за самоотбрана и реализма на тяхната функционалност и форма на организация. Защото патетичните речи в стила на „мъжете няма да пуснат врага в къщата си“ са песни за лековерни момичета.
И тук лесно стигаме до един единствен отговор. За такива отряди може да има само една реална задача. Отряди от местни мъже могат тайно да патрулират границите и подстъпите към населените места, да станат очите и ушите на граничарите, за което не се изисква оръжие. И дори може да е ефективно, защото те наистина познават всякакви следи в района, включително партизански и контрабандни. Но за това те трябва да са в постоянен и пълен контакт със същите граничари. В противен случай те ще станат, първо, само пречка, и второ, в някои случаи дори жертви на „приятелски огън“.
Момчета на мотопеди с евтини мобилни телефони или уоки-токита могат да запушат всяка дупка в границата. Но при условие, че са в патрул, съгласуван с граничарите, и са в него с желязо и дисциплина. Иначе ще стане още по-зле, когато граничарите са спокойни за сектора, определен от момчетата, и се фокусират върху нещо друго. А ако Васка и Петка в това време изведнъж решат да ловят риба или просто да дремнат, защото е горещо и няма никой?
Проблемът с дисциплината по отношение на цивилните е най-простат точка. Можете да преговаряте с тях, но не можете да ги принудите. Особено ако са се подписали за нещо доброволно. Който се е опитвал да събере компания на барбекю в гората, знае това много добре. Няма законни методи за въздействие на военните върху цивилни, които да не са обвързани с клетва. Следователно надеждността на подобни патрули е сериозен въпрос. Единственото, с което цивилните могат да помогнат, е да следят за странници и да наблюдават домовете си за мини. Наивно е да се възлагат сериозни надежди на доброволен народен отряд.
И това още не е засегнало темата за финансиране, лечение. Тоест като патрулират по цял ден ще се плаща ли? От кого? Или е за безработни мъже?
Още повече въпроси пораждат предложенията за въоръжаване на отряди за самоотбрана. Първият въпрос е защо? Каква цел искат да постигнат с раздаване на леко оръжие на местните мъже?
Ето че стигнахме до втората тема. Към възможностите. Вече не говорим за доброволната народна дружина. Тук въпросът е по-скоро за паравоенни отряди или народна милиция. В случай на пробив на голяма банда от ВСУ паравоенните принципно не могат да окажат съществена помощ. Дори да е просто ДРГ, а не рота бронирани коли. Местните жители ще бъдат въоръжени с максимум стрелково оръжие. Не са обучени, не са минали през бойно съгласуване. Най-вероятно те нямат единство на командването. А диверсантите ще бъдат ясно организирани и добре въоръжени. И ако това е банда, дори и на прости бронирани превозни средства, тогава милицията просто ще бъде разстреляна, като на стрелбище. Да не говорим за бронетранспортьори или, не дай си боже, за танкове. Те не могат да направят нищо с броня. Със същия успех те могат да се хвърлят с вила върху бронетранспортьор.
Видяхме последствията от перфектното въоръжаване на "диви" части за самоотбрана в Украйна миналата година. На вълната на истерия в Киев и други градове бяха раздадени картечници наляво и надясно, за да се сдържат "орките". В Херсон сигурно още помнят как момчетата с автомати и коктейли Молотов се готвеха да спрат нашата колона. Романтични млади мъже, просто бяха смачкани от бронетранспортьорите.
А в Киев самозащитниците от страх и прекомерно усърдие започнаха да се удрят един друг в дворовете и дори свалиха кола със собствените си военни, приемайки ги за врагове. Оръжието в ръцете на неподготвено население, при това в нервна среда е по-опасно за своите, отколкото за чуждите.
По някаква причина привържениците на идеята за въоръжаване на местни части за самоотбрана, за да спрат настъплението на врага преди приближаването на основните сили, често бъркат настоящите реалности с реалностите от миналата Велика отечествена война, дарявайки на защитниците функционалността на партизани. Но партизаните по дефиниция действат на територията, окупирана от нашественика. Освен това партизаните от Великата отечествена война не са точно паравоенни формирования и народни отмъстители. Това са истински редовни отряди, с чинове, командири и комисари, комуникации с щаба, заповеди, координирани операции, често във фронтов мащаб и прочее. Дори в Отечествената война от 1812 г. партизаните са преди всичко отряда на Давидов и едва след това брадати мъже с вили.
Самоорганизирането на партизаните в отряди не е просто мит. В началния етап на войната наистина има случаи на спонтанно формиране на малки партизански групи от обкръжени и местни хора. Но това са редки случаи и само на ранен етап. В други случаи това е нормална военна част, действаща в тила на врага, организирана отгоре и имаща строго еднолично командване и изпълняваща команди от центъра.
Добавяме, че подобни отряди може да имат смисъл, ако изведнъж НАТО в пълна сила се втурне към нас. В сегашните реалности, когато укробандитите опипват слабо място, изминават 10 километра, правят селфи и се опитват бързо да драснат, никой отряд за самоотбрана няма да има време да реагира по-бързо от редовните части на армията, ФСБ и националната гвардия.
Съгласете се, картината е нарисувана не много подобна на романтичната картина на пазителите на родния дом. Оказва се нормална военна част. Но не е ли по-лесно тогава да се формират отделни роти и батальони от местните жители, вписани в съществуващите структури на Въоръжените сили на Руската федерация или Националната гвардия? Не толкова романтично, но много по-разумно.
Вярно, не е ясно кой ще влезе там. Да мобилизираме местните? Но тези, които трябва да бъдат мобилизирани, вече са мобилизирани. И освен това някак си не е много честно да се мобилизират селяните от Белгород, Курск и Брянск. Така се оказва, че останалата част от населението на страната има привилегии спрямо тях.
Отново кой трябва да бъде мобилизиран? На принципа „гребете всички в радиус от 30 км от границата“? Или 50? или 100? Или вземете доброволци? И колко далеч от границата може да живее човек, за да има право да бъде доброволец? И може ли условен жител на Пезнза да отиде в самоотбраната на Белгород? И какво тогава му пречи сега да стане доброволец, военнослужещ на договор или „музикант”?
За да имат някакви шансове и полза паравоенните формирования, те не трябва да са самодейни. Това трябва да са ясно организирани отряди, където всеки има свое оръжие, свои задължения, свои командири. Такъв отряд за самоотбрана работи съвместно с линейни части и изпълнява обща задача, която ще бъде поставена не от атамана, а от висшето командване. Ще се впише в цялостната структура. А за проблеми в дисциплината трябва да се наказват точно както в редовната армия. Включително с наказателна отговорност.
Засега решението изглежда така. Местна "милиция" се формира на доброволна основа, но със задължителното преминаване на 1-1,5-месечен курс на бойна координация. В час „Н” бойците са длъжни да се явят на сборните места, да получат там предписаните средства и оборудване и оттам да установят връзка с Министерството на отбраната, “Росгвардия”, МВР и другите. И след получаване на заповед, да пристъпят към нейното изпълнение заедно с командировани офицери за връзка. Но отново всичко това има смисъл в случай на продължителна битка за забавяне на врага, който се втурва навътре. И съвсем не за битка до смърт с диверсионна пиар група. Просто защото няма достатъчно време да се подготвят и да започнат действие.
Сега губернаторът на Белгород изрази реалностите. „Имаме отряди за самоотбрана. Близо 3000 души, седем батальона по границата. Те тренират от ноември миналата година. Вече са боеспособни части, облечени в униформи, осигурена име екипировка. Единственото нещо е, че в съответствие с действащото законодателство въпросът с оръжията все още не е решен“, каза губернатор Вячеслав Гладков.
Мисля, че всъщност въпросът с оръжията не е решен по друга причина - няма разбиране какво може да направи самоотбраната с това, което армията не може.
Много по-ефективно би било да се разположат лагери за отдих и преквалификация на ЧВК “Вагнер” по границите с луда Украйна. Тези момчета могат да реагират на заплахи бързо и грубо.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?