/Поглед.инфо/ Макар и Кремъл като цяло да го устройва настоящият състав на Държавната Дума, все по-често се чуват разговори за предстоящото преформатиране на тандема “власт-системна опозиция”
Предстоящите избори за Държавна дума на 19 септември едва ли ще донесат големи изненади. Както се очакваше, съставът на долната камара на парламента ще бъде повече или по-малко забележимо обновен. Що се отнася до партийното разпределение, повечето експерти залагат на запазването на сегашната „четворка“ - „Единна Русия“, Комунистическата партия на Руската федерация, Либерал-демократичната партия и „Справедлива Русия“. В същото време близки до Кремъл експерти допълват, че не изключват преминаването на една или две партии като „новодошли“ в Държавната дума.
Много по-интересно е как ще се развие ситуацията в и около Русия след изборите, тъй като те представляват определен политически етап. И един от въпросите е свързан с перспективите за преформатиране на сегашните системни партии и в резултат на това промяна на цялата партийна конфигурация в страната.
В същото време не трябва да се очаква, че ще настъпят сериозни промени преди президентските избори през 2024 г. Именно с тяхната подготовка мнозина свързват двусмислените действия на властите за отрязване на така наречените „несистемни играчи“ от участието в настоящата кампания за изборите за Държавна дума. Изглежда, че е от съществено значение за Кремъл да запази високата контролируемост на парламента, която досега доста успешно се осигурява от настоящите четири партии от Думата. Тоест можем да кажем, че властите все още не виждат специална нужда да прекъснат това, което според тях си работи както трябва.
Що се отнася до умората на избирателите от „думските старейшини“ и съществуващото неудовлетворено обществено търсене на нови политически сили, на недоволните е предложено да избират „от това, което дават“. И ако на някого не му харесва, той може да остане у дома - все пак в Русия още не глобяват за неявяване на избирателна секция. Напротив, тази седмица отново се заговори, че властите не се интересуват от висока избирателна активност на изборите през септември, тъй като в този случай едва ли би било възможно да се осигурят необходимите резултати без активното участие на административния ресурс
Друго нещо е, че прословутият междупартиен парламентарен консенсус, формиран след присъединяването на Крим към Русия през 2014 г., всъщност се срина четири години по-късно, когато правителството прокара непопулярна пенсионна реформа през Държавната дума. Фракциите на Думата също се разделиха по въпроса за актуализиране на Конституцията след всеруското гласуване през 2020 г.
И въпреки че законодателните иновации, изтласкани отгоре, успяха да бъдат приети главно с гласовете на „Единна Русия“, взаимодействието на президентската администрация с “квартета” далеч не винаги беше гладко. Последният провал, както изглежда, се случи по време на предварителното съгласуване от парламентарните партии на техните избирателни листи с представителите на Кремъл. Например, ръководството на КПРФ игнорира предполагаемо неофициалното искане за „стерилизиране“ на предизборната кампания и включи Павел Грудинин във федералната част на избирателния им списък, което според слуховете е предизвикало недоволство в президентската администрация.
Именно след „демарша“ на комунистите в информационното пространство започнаха да се хвърлят слухове за предполагаемо предстоящото преформатиране на системните опозиционни партии в Думата, което ще бъде инициирано от преместването на техните лидери Генадий Зюганов (КПРФ ), Владимир Жириновски (ЛДПР) и Сергей Миронов („Справедлива Русия) в Съвета на Федерацията от президентската квота като пожизнени сенатори.
Въпреки че и тримата отрекоха информацията, която се появи, броят на версиите за предполагаемата планирана партийна реформа в Кремъл продължава да се умножава. Основните са свързани с намерението да се създаде двупартийна система в Русия веднага след изборите, в рамките на която конвенционално „консервативните“ и „левите“ партии ще изобразяват политическата конкуренция. Представителите на другите идеологически течения са поканени да съществуват в бъдещата конфигурация единствено за цвят.
В този случай КПРФ може да стане първата, която да стане жертва на преформатирането на системната опозиция, особено ако тя предизвика Кремъл, като предостави един от водещите партийни постове за Грудинин. Наскоро той изрази желание да се присъедини към редиците на Комунистическата партия, а също така изрази готовността си да бъде номиниран отново от тази партия като кандидат-президент през 2024 г. Подобни действия със сигурност ще бъдат разглеждани от властите като опит за радикализация, дори ако комунистите не посмеят да се доближат до несистемната опозиция или да организират някакви масови протестни действия.
Сред възможните варианти за „разпускане“ на КПРФ, като например създаването на негова основа на нов „ляв проект“ или присъединяване към обединената „лява“ партия, която уж може да възникне върху бъдещите фрагменти от коалицията около “Справедлива Русия” както и сегашните миниатюрни партии като „Комунистите на Русия“ „Партия на пенсионерите“ и прочее. В същото време един от съпредседателите на СР Захар Прилепин често е посочван сред бъдещите лидери на новата „лява“ партия, а той също се предвижда да бъде сред бъдещите кандидат-президенти като представител на обединените ляво-патриотични сили.
Прилепин наистина предложи комунистите да се присъединят към „лявата коалиция“, но в момента подобни инициативи имат за цел, може би, да объркат напълно „левите“ избиратели, които вече не са в състояние самостоятелно да различат многобройните разновидности на левите патриотични организации в Русия.
Ако се вярва на слухове, няма да има място за ЛДПР в бъдещата партийна конфигурация. Една част от нея ще се присъедини към „новата левица“, а другата трябва да се присъединят към бъдещата проправителствена консервативна партия, чието създаване от своя страна се предполага, че е замислено на базата на сегашната „Единна Русия“. В тази връзка експертите обръщат внимание на несигурната позиция на либерал-демократите, в която се озоваха поради кризата в няколко регионални клона едновременно и отказа на Игор Лебедев да се кандидатира за Държавна дума от тази партия заради конфликта с Жириновски (въпреки че официално това се отрича).
В действителност обаче лидерите на поне три партии от Думата - КПРФ, ЛДПР и СР - възнамеряват да останат начело на партията, докато не им се изчерпят силите или не бъдат принудени да напуснат под натиска на Кремъл. Но, съдейки по наличната информация, все още няма сериозни планове за преформатиране на системната опозиция поне през следващите две до три години.
Въпреки че може да се каже, че въпросът вече е презрял - рейтингите на сегашните основни партии продължават да падат, а проблемът не е толкова в умората на избирателите от досадните лидери, а по-скоро в общото недоверие към законодателния орган и изборите като цяло .
Превод: В. Сергеев