/Поглед.инфо/ Когато представяме в нашите материали тезата, че Централната банка не е под контрола на президента или другите власти, понякога в коментарите се задава въпросът: но нали уж Путин, заедно с Държавната дума, одобрява ръководителя на Централна банка?
Съвсем правилно. Но това е проста процедура, която няма възможност да влияе върху политиката на Централната банка. Според закона Централната банка е независим орган от всички клонове на управлението. Освен това МВФ има способността да влияе пряко върху политиката както на нашата централна банка, така и на други централни банки. Ето част от устава на Фонда:
Раздел 3. Надзор над валутния режим.
(а) Фондът осъществява контрол над международната валутна система за осигуряване на нейното ефективно функциониране, а също така контролира изпълнението от всяка държава-член на нейните задължения според раздел 1.
(б) С цел изпълнение на своите функции, изложени в част (а) на настоящия раздел, Фондът води строг надзор за курсовата политика на държавата-член и установява конкретни принципи, от които се ръководят всички държави-членки по отношение на посочената политика. Всяка държава-членка предоставя на Фонда цялата необходима за такъв надзор информация и по искане на Фонда провежда консултации с последния по въпросите за своята курсова политика.
Днес Песков потвърди, че Централната банка не се подчинява на Путин. Днес прессекретарят на президента отбеляза следното: “Путин не може да даде на Централната банка инструкция или сигнал за повишаване на основния лихвен процент”
Песков откровено казва, че решението за повишаване на основния лихвен процент се взема единствено от Централната банка. Да разбираме, че и за понижението. Президентът няма правомощия да дава препоръки или инструкции на ръководството на регулатора.
Тогава възниква логичен въпрос: може ли Путин да назначи условен Глазев вместо Набиулина? На теория да. Но нека си припомним 2013 г.
След като Путин беше избран през 2012 г., което бележи придобиването на политически суверенитет от Русия след поражението на “Болотная”, президентът се опита да промени драстично икономическата парадигма.
Андрей Белоусов беше назначен за министър на икономическото развитие. Интересното е, че преди Белоусов тази позиция се заемаше при Медведев от Набиулина, която загуби толкова значителен пост.
До лятото на 2013 г. изтекоха правомощията на тогавашния ръководител на Централната банка Сергей Игнатиев. Най-вероятният кандидат за поста ръководител на Централната банка беше именно Сергей Глазев.
И тогава се започна. Западът надигна истински вой. В рамките на Русия саботажът започна от системни либерали, които буквално изядоха Белоусов, пречейки му да стартира полезни инициативи. В западната преса (по-специално в “Ройтерс”) имаше постоянни публикации (позоваващи се на източници в Кремъл), в които кандидатурата на Глазев, меко казано, беше критикувана:
В резултат на всичко това глобалистите успяха да прокарат Набиулина и Белоусов беше отстранен от поста си (вместо него министър на икономиката стана Алексей Улюкаев).
Но дори и Глазев да беше оглавил Централната банка, той пак нямаше да може да направи много. За да стане това, трябва да се излезе от МВФ, което дори Китай не е в състояние да направи. Разбира се, политиката на Централната банка щеше да бъде малко по-различна от тази при Набиулина.
Глазев щеше да може да “действа като партизанин” само чрез внимателно провеждане на политика на ограничени емисии, пълна съпротива на повишаване на основния лихвен процент и т.н. Въпреки това той все пак ще играе в глобалистката парадигма.
За да може Централната банка да промени либералния си курс, е необходим колапсът на цялата система от Бретън Уудс. Нито Русия, нито Китай, нито Индия, нито другите страни са в състояние сами да придобият пълен икономически суверенитет.
Но има и добри новини. Процесът на разпадане на еднополюсната система на световния ред протича с бързи темпове. Започвайки през 2013 г. (от издигането на Си Цзинпин), сега тя навлезе в средния си етап. Ако глобалистите не успеят да прокарат зелената си програма, тогава сривът ще бъде просто въпрос на време.
Превод: В. Сергеев