/Поглед.инфо/ У нашите „хора на света“, тоест космополитите, светът се руши. Глобалните, но по същество западни компании и собствените им съграждани бягат от Русия. Броят на първите се измерва в стотици, а на вторите - в десетки хиляди. Още повече, че последните бягат, защото първите си тръгват: те са сигурни, че Русия вече не е част от глобалния свят, от „цивилизованото човечество“.

Спуска се желязна завеса: от западната страна икономическа, под формата на санкции, а от нашата страна, както са убедени, информационна и идеологическа, за да се контролира „добитъка“, към който никога не са принадлежали.

Какво да правим с тях, избягалите съграждани и фирми? Какво да правят те, когато истерията отшуми и поискат да се върнат (не всички, но много)? Разбира се, някои, особено тези, които са русофоби, си тръгват, „оттръсквайки и праха от краката си“, но мнозина бягат в паника: картината им на света се срива, „Русия вече я няма“, затова се опитват да намерят нова зона на комфорт (в края на краищата, търсенето й е смисълът на живота им). А някои първоначално искат "само" да изчакат смутните времена в мир и уют, без да разбират или по-скоро не искайки да разберат (особено за медийните хора) как се възприема това от сънародниците им.

Но какво ще се случи по-късно, когато животът в света, който наистина никога няма да бъде същият, все пак ще влезе в повече или по-малко спокоен курс и те ще искат да се върнат? Как трябва да се отнасяме към тях?

Този въпрос сега изглежда много важен за мнозина: някои дори предлагат да не пускаме тези, които са напуснали, да се връщат, третирайки ги като дезертьори. Същото важи и за компаниите, въпреки че по-голямата част от тях говорят за спиране на дейността, а не за напускане.

Но в края на краищата всички разбират, че това „спиране“ е елемент дори не на натиск от Запада върху Русия , а на тоталната финансова и икономическа война, която ни е обявена. На която сме длъжни да отговорим, дори и сега, без да чакаме изтичането на два-три месеца, за които световните компании поставиха работата си в Русия „на пауза“.

Но факт е, че отговорите на тези въпроси са второстепенни: те зависят от отговора на най-важния, който стои пред нас. И едновременно е много прост и много дълбок: кои сме ние и какво искаме? Ние - Русия, руският народ и всички обединени от нея народи на нашата земя? Без отговор на него всички опити за отговор на останалите въпроси няма да бъдат зачетени, по-точно няма да бъдат правилни.

На 24 февруари започна нова ера в света, но по-важното е, че започна нова ера в живота на Русия. Страната се освобождава не само от илюзиите за Запада: тя се освобождава от западното влияние, дори в по-широк план – от отчуждението, подражанието, притискането и зависимостта от чужденците (предимно идеологическа и духовна).

Това е наше хронично заболяване, то е в активна фаза от 18 век: или се разболяваме тежко от него, или почти оздравяваме. Сега имаме уникален шанс да получим имунитет, да станем самодостатъчни, защото ние самите направихме стъпка, на която Западът можеше да отговори само с опит да ни изгони от световната общност. Нямаме право да пропуснем този шанс.

В същото време самодостатъчността и отхвърлянето на сервилността нямат нищо общо с гордостта и омразата, шовинизма, изолационизма и ксенофобията. Много добре знаем, че доста неща не са уредени у нас и в много отношения сега изоставаме технологично. Ние не сме най-умните, не и най-красивите, не най-силните и най-богатите, но мислим самостоятелно, познаваме историята и националния си кодекс, живеем според моралните си принципи и вярваме в идеалите си.

Ние сме уникална православно-евразийска цивилизация, както например китайската цивилизация. Уникалността не е индулгенция и не е и повод, но само съзнанието за нея дава увереност в способностите на човека, поражда отговорност към предците и потомците.

Особено в ерата на глобализацията, когато половин хилядолетното лидерство на Запада доведе света до ценностен дефолт, универсализация и атомизация, обединение в „единно човечество“, изтриване на националните кодове и опит за размиване на вече базовите джендърни различия и разрушаване на семейството като такова.

Русия не се присъедини към деконструкцията на човека и обществото, към трансхуманизма и е готова да защитава себе си и своите ценности.

Но възможно ли е да бъдеш част от глобалния свят и да спасиш душата си? При условията, които бяха преди 24 февруари, това е невъзможно. Но този свят вече го няма: глобалистите го взривиха, опитвайки се да спрат руския бунт.

Опитът за „отмяна на Русия“ на всички фронтове, от финансови до културни, премахва самата идея за превъзходство и лидерство на Запада. Лидерството така или иначе не беше признато от незападния свят, но засега той беше принуден да се примири с превъзходството.

Военните, финансовите, технологичните, идеологическите предимства (или господството) на Запада избледняваха и намаляваха, но темпът на упадък беше неясен. Използвайки ядрена бомба на "изолацията" и "отмяната" срещу Русия, атлантистите поставят всичко на карта, но дори и в случай на победа, тоест отказ на Русия да постигне целите си в Украйна , ударът върху репутацията на Западът ще бъде огромен.

Да, "атомната бомба" на санкциите вече беше използвана срещу Иран , Венецуела и КНДР , но имаше други мащаби, темпове и последствия и най-важното, в повечето случаи Русия играеше там заедно със Запада, поне през формата на санкциите на Съвета за сигурност на ООН , с което придава определена легитимност на подобни действия.

И сега, когато целият свят се убеждава, че Русия е устояла на удара и не е отстъпила, Западът просто ще престане да съществува като световен хегемон. Независимо дали се обединява в себе си или след пауза продължава разцеплението на Запада на САЩ и Европа , репутацията вече е унищожена. Не само защото "Акела" пропусна, а защото използва незаконна техника, включвайки "атомната бомба" на отмяната срещу един от архитектите на световния ред. Той се опита да изключи Русия от световния ред, създаден от Запада и Русия след 1945 г., като го срина. На главата си.

Но дали и ние ще страдаме от срива на атлантическия световен ред? Естествено, още повече, че ние съзнателно предприехме стъпката, която предизвика неадекватната реакция на Запада. Но през последните години Русия изгражда алтернативна система заедно с Изтока и Юга и с онези сили на Запад, които разбират тенденциите.

Да, все още тази система е далеч от завършването, но не би могла да бъде завършена напълно без деконструкцията на проекта на атлантистите. Той също е недовършен, макар и в много по-малка степен от многополюсния, но в същото време западният проект се разрушава все по-бързо, докато многополюсният засета само се изгражда и расте.

Следователно не може да става дума за никаква изолация на Русия – нито от външна желязна завеса, нито от вътрешна. Ние самите нямаме нужда от вътрешната, а външната е невъзможна поради многообразието на света. И дори западната завеса е неблагоприятна за самия Запад, отслабвайки позициите му в играта на многостранната, многополярната маса.

Следователно западните глобални компании ще се опитат да се върнат в Русия с течение на времето, с изключение на тези, на които ще бъде забранено да го правят поради съображения за запазване на забраната за Русия да получава съвременни технологии (за производство на петрол и с двойна употреба, въпреки че почти всичко вече беше забранено още след 2014 г.). Да се пускат или не? Всички тези фирми и вериги, производители на автомобили и маркови дрехи? Може да изглежда, че е по-лесно да се пуснат, защото както заместването на вноса, така и пристигането на азиатските им конкуренти на тяхно място ще отнеме време.

Но тук е важно незабавно да се установят критериите за връщане, те са отчасти посочени от нашето правителство и ще бъдат допълнително усъвършенствани.

Сега, накратко, на компаниите се предлага временно да прехвърлят акциите си за управление на руските си партньори, като същевременно запазват печалбите си или рискуват да попаднат под обвинения за умишлен фалит, тоест да загубят цялото имущество.

В същото време има предложения за национализация: в случай, че компанията, която се опита да напусне, е от списъка на неприятелските страни, тоест тези, които по-специално са арестували активите на нашата централна банка (или имат голям брой на служители или са важни за икономиката).

Всички тези мерки могат да се прилагат в зависимост от продължителността на острата фаза на икономическата война със Запада. Проблемът е, че повечето западни компании обявиха спиране на работата, а не изтегляне, но при сегашната ситуация Русия не трябва да допуска такова спиране за големи предприятия за повече от месец. Тогава те ще трябва да решат: да се върнат на работа (директно или да прехвърлят контрола на руски партньори) или да напуснат, рискувайки конфискация.

Но така или иначе сега ще имаме не просто друго отношение към Запада, а друга икономика, друг социално-икономически модел, други отношения в обществото, различен, истински национален елит. И най-важното е, че ще имаме други, истински ценности в живота.

Това няма да бъде връщане нито към СССР , нито към предреволюционна Русия: нито едното, нито другото е възможно. Но ще има изграждане на общество и държава, която е духовно самодостатъчна, основана на нематериални ценности, на превъзходството на духа над плътта, на служенето над владението, свободна от самоунижение и желание за " да живеем като в чужбина." Нещо повече, това ще бъде не само свободно общество, но и общество, богато материално, защото разполагаме с всички необходими ресурси, възможности и тежък, но безценен опит, придобит през постсъветските десетилетия.

Е, тези, които избягаха, но не плюха по родината си, които само изпаднаха в плен на мита за „затварянето на Русия от света“, ще могат спокойно да се върнат, ако наистина обичат страната си и искат да бъдат част от истинския руски живот.

Превод: ЕС

* ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО: За да не бъдете изненадани и да нямате възможност да следите събитията в сайта Поглед.инфо и ПогледТВ, запаметете си на видно място на екрана на компютъра или на друго подходящо място иконката на сайта, защото не е изключено Фейсбук да НИ и да ВИ поднесе сюрприз : https://pogled.info/