/Поглед.инфо/ Едно от основните постижения на Украйна в информационната война е известната история за „руския военен кораб“ и Змийски остров. Сега е напълно доказано, че тази история всъщност е фалшива открай докрай. Как всъщност се държаха украинските войски на острова и защо самото съществуване на този мит разкрива слабостта на украинската политика, на идеологията и на самата държава?

„Никога не лъже толкова много, колкото по време на война, след лов и преди избори”. Сега няма време за избори и лов, в разгара е специална военна операция. В Украйна към нея също се отнасят сериозно, тоест лъжат сякаш за последен път. Тук се появяват приказки за танкове, откраднати от цигани и хиляди убити от руска страна, и за Киевския призрак - митичен военен пилот, който е свалил някакъв невъобразим брой самолети на руските ВКС.

Но първата и най-поразителна лъжа беше, разбира се, историята за „преговорите“ между кораба на руския флот и гарнизона на Змийски остров. „Руски военен кораб, отивай на ***!“ Това вече се е превърнало в меме, тоест медиен обект, който съществува без никаква връзка с реалността и е реален дотолкова, доколкото човек е интегриран във виртуалната реалност. Освен това, за да не използваме нецензурни думи и да спестим време, ще пишем просто - РВК.

Всички загинаха, ще наградим всички!

Владимир Зеленски, преди да стане президент, беше създател и ръководител на студиото „Квартал 95“, което произвежда аудиовизуално съдържание. Логично е Зеленски да пусне мотора за РВК в медийната среда. Украинските медии, които излъчиха тази новина в нощта на 25 февруари, директно посочват, че записът им е предоставен от властите. С подаването на властите и медиите се завъртя приказката от няколко епизода.

  1. Военен кораб на руския флот приближава Змийския остров и предлага гарнизона да се предаде, заплашвайки с “бомбен удар”.

  2. В отговор е пратен на...

  3. Целият гарнизон загива героично, слава на Украйна!

  4. Всички загинали ще получат званието “Герой на Украйна!”

Междувременно дори неспециалист ще открие разминавания. Тези хора чували ли са комуникация по радиото? Истинският военен радиотрафик се осъществява по съвсем различен начин, с различни думи. По време на такива обръщения винаги звучи ясно: „Командирът на кораба [име] говори“. Ами и други изисквания.Какъв ти "бомбен удар"? Това е термин от военната авиация. Военноморските сили използват други термини.

А и островъте парче скала в морето, плоско като дъска. На него няма нищо, освен няколко временни колиби на граничарите. Удар по него може да се счита откос от картечница с голям калибър.

Като цяло твърде много показва, че тази лъжа е била набързо съшита с бели конци на 24 февруари от някакви неизвестни юнаци от информационния фронт. Разбира се, съшиването и разпръскването е успешно. Скоро украинските рекламни пространства (банери, табла и дори екрани) бяха изпълнени с мемаРВК.РВК се появи по линиите в градския транспорт. Освен това РВК премина през границите - особено в балтийските държави, където руският език все още се помни. А за по-далечни страни мемът беше преведен на английски.

И тогава тази красива картина започна да се руши тухла по тухла.

Лъжи от първата до последната дума

Първоначално се оказа, че всички герои на Украйна, загинали при „бомбения удар“, са живи и здрави, макар и в плен. Тук вече говорим без дори сянка на ирония. Просто гледайте видеото с един от пленниците. Дори три седмици след началото на операцията, използвайки думата „пленник“ във връзка с украинския граничар... е, не знаем, някак си е тъпо. Той не е просто пленник, той е пленен от нас. Главата все още отказва да приеме, че всичко е отишло толкова далеч, че сме принудени да вземаме украинцив плен.

Над кого и какво има да се шегуваме? Обикновен човек. Той слуша запис как е погребан жив от собствения си главнокомандващ. Вижда се, че не му е лесно да преживее всичко това и някак да си реди в главата си: Клетва. Служба. Тревога. Взел е решение, дал команда. Предал се е. Взет е в плен. А вкъщи се оказва, че всички вече са погребани. А онези, които уж трябва да са му врагове го гледат с поглед: “Мда, момче, ситуацията не е лесна. Не знаем какво да кажем. Дръж се”.

При това видеото с пристигането на украинските граничари в Севастопол се появи още сутринта на 26 февруари. На министерството на отбраната на Украйна му трябваха повече от два дни, за да признае очевидното. След това се появи второ видео, където още един от пленените на острова в прав текст говори: не е имало диалог по радиото между руския кораб и гарнизона. Никой не се обажда на никой. И съответно не го праща на...

Не, разбираме, че всички тези подробности не са пречка за мема, той съществува сам по себе си. И има много хора, на които им е по-лесно да повярват в картината в главата си, отколкото в неудобните факти. Със сигурност украинските художници вече рисуват комикси за героичната защита на острова, а сценаристите пишат сценарии за бъдещи филми.

Между другото, за художниците. “Украинските пощи” вече се готви да издаде марка, посветена на мема. Резултатите от конкурса бяха обобщени на 12 март, тоест когато истинското състояние на нещата вече беше известно - поне на тези, които искаха да го разберат. Но, както виждаме, марката вече се отпечатва.

Пустота

Това, че украинците упорито си вярват на измислените от самите тях приказки, не е никак странно. Приказката е лъжлива, нагла, това, което е нужно за сплотяване и вдигане на бойния дух. Слоганът е запомнящ се. Думите са прости, знаят се от детство.

Но във всяка сила има слабост. По-конкретно, в тази дори няма слабост, а пропаст, зейнала празнота, която самите украинци нямат с какво да запълнят. Славни страници от историята. Героични победи. Това, от което тогава всяка нация след това крои митологията си.

Украинците имат славни страници, но проблемът е, че са общи с руснаците. И нямат такива, когато са отделно. По-скоро има някои покрити с прах „победи на казаците над московците“ в битките отпреди 300–400 години. Битки са толкова „значими“, че само историците си спомнят подробностите. Има я и битката при Крути, украинската вариация на 300-те спартанци. Националноосвободителната борба на ОУН и УПА, която завършва с брилянтно нищо. Постепенното прекратяване на партизанството към средата на 50-те години и убийството на Степан Бандера от агента на КГБ Сташински (1959).

Нищо от изчисленото не се приближава до героичната и трагична съдба на крайцера “Варяг” (например). История, която дори и съветската пропаганда не забравя. Както не забравя нито Суворов, нито Кутузов, нито Александър Невски, нито Петър Първи. А пък 72-ри център за ИПСО на Украйна (или там който е измислил този фейк, монтирал и разпространил) трябва да съшива несъществуващи победи и герои. И целият този героизъм може да се опише като създаване на мемове в интернет.

- Дядо, разкажи, как си воювал с руснаците?

- О, внучето ми, измислех три мема, пет лъжливи новини и 10 колажа.

- Еха!!!!

Ето как ще е положението след 30-40 години. И ако се замислим добре, то това не е смешно, а тъжно и страшно. Още повече, че граничарят, който не можеше да си сдържа следите, разбра, че за своята страна не е повече от суровина за мемове. Хора без минало и бъдеще. Миналото им го измислиха, а бъдещето им го откраднаха.

Превод: В. Сергеев

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?