/Поглед.инфо/ Тридесет страни от НАТО, европейски държави, които не са членове на НАТО (Молдова, Украйна, Финландия, Швеция, Швейцария, Ирландия, Австрия), такива които са част от колективния Запад в Азиатско-тихоокеанския регион (Австралия, Нова Зеландия, Република Корея, Япония, Тайван ) активно се противопоставят на Русия в една или друга степен. Общо над четиридесет страни

Някои ги броят до петдесет, но за това е необходимо да се включат мълчаливата Босна, колебливата Сърбия, неутралитетът (макар и не винаги добронамерен) на закавказките държави, както и ловко маневриращите израелци и саудитци.

Но способността на Русия да намалява, а не да увеличава броя на враговете, е източникът на нашата сила и причината за повечето от нашите победи.

Обичаме да повтаряме красивата фраза „силата е в правдата“. Но всеки има своята правда. И щом двама души, всеки от които е сигурен, че истината е на негова страна, започнат спор, в обществото се образува разделение. Малко, но разцепено.

Ако тези хора имат солиден авторитет, то разцеплението в обществото е толкова по-голямо, колкото по-голям е авторитетът им.

Истинската сила се крие в превръщането на враговете в неутрални, а неутралните в съюзници, за да се търси и намира общ език дори с най-упорития враг, достигайки през тези точки на взаимен интерес до допълващи се социални групи в противоборстващи страни, създавайки острови на симпатия във враждебни общества, които разбиват монолитната враждебност на противниковия лагер и насърчават идеята за общ интерес с нас, което ни позволява да не враждуваме, а да си сътрудничим ползотворно.

Съвсем наскоро страните, които вече ни се противопоставиха, се смятаха за основна световна военно-политическа и финансово-икономическа сила.

Броят на „елитните“ бегълци от Русия след началото на СВО е ясен индикатор за това колко дълбоко е убедено дори руското общество, че „не можем да се мерим с тях“. В крайна сметка не всички, които искаха, избягаха. Някой не е имал възможност, някой е решил да изчака, някой е имал чувство на патриотизъм, преодолявайки чувството на страх, и той, без да вярва в победата, все пак е решил да сподели съдбата си с Родината.

Русия също излезе от 90-те не толкова отдавна, когато нейната слабост беше очевидна. Не толкова отдавна Москва все още не можеше да си позволи военни разсъждения за Украйна извън Крим, тъй като икономиката и финансите не бяха достатъчно адаптирани към предстоящите санкции.

Русия си възвърна статута на втора суперсила в най-кратки срокове и пред очите ни, и то толкова бързо, че дори много наши патриотично настроени сънародници отказват да повярват в това.

Как стана така, че след като беше в една и съща тежестова категория с Украйна през 1991-1992 г. (Киев дори имаше третия ядрен арсенал в света по това време, а по-големия брой на населението на Русия беше свръхкомпенсирано от компактността на територията, много по-добрите времеви условия и огромен транзитен потенциал) Русия вече десет години по-късно (до 2002 г.) направи рязък пробив, докато Украйна само губеше позиции?

Не само Беларус, но и почти всички други постсъветски страни, имащи много по-лоши стартови условия от Украйна, дори и да не се издигнаха до руските висини, успяха да не попаднат в украинската яма.

В същото време имаше гражданска война в Таджикистан, Грузия и Молдова преживяха конфликт с отцепилите се територии, както и краткотрайни конфронтации с Русия. Армения и Азербайджан се изтощиха взаимно с Карабахската криза. Във всички страни от Централна Азия (с изключение може би на Туркменистан) имаше сериозни вътрешни катаклизми и гранични конфликти.

В Украйна до 2014 г. имаше тишина, гладкост и Божия благодат, леко, но не критично, развалена от лудостта на Юшченко. Въпреки това, както преди 2014 г., така и преди Юшченко, Украйна губеше политически и икономически позиции, макар и не толкова бързо, колкото през последните години, но в края на краищата лавината, срутваща се от планина, се движи бавно в началото, едва постепенно набира скорост и разрушителна мощност .

За да разберем причините за такава разлика в резултата за толкова кратко време, е необходимо да се обърнем към фундаменталната разлика между украинската и руската дипломация.

Руските дипломати и държавници никога не са бързали да затръшнат вратата. В крайна сметка можете да се карате веднъж и последствията ще ви преследват много години.

Дори и опонентите да не могат да бъдат убедени в правилността на руската гледна точка, Москва се стремеше да намери компромис с тях, което им позволяваше да не се карат, а да продължат сътрудничеството. Ако работите заедно, тогава общите интереси растат, ако се карате, тогава расте само враждебността.

Русия е уредила почти всичките си гранични спорове, с изключение на онези, при които Съединените щати застават зад противника, забранявайки му да прави компромиси. Русия пази Европа от прекъсване на икономическите връзки в продължение на тридесет години и успя през това време да намери алтернативни пазари за своите стоки на Изток.

В продължение на три десетилетия Русия толерира триковете на лимитрофите, не им позволява да намерят причина да прекъснат необходимия й транзит към европейските пазари и започна да ги бие по ушите едва когато те, подстрекавани от САЩ, най-накрая загубиха предпазливостта си, докато самата Москва създаде както алтернативни пристанищни съоръжения, така и обходен или алтернативен търговски път.

Русия не позволи на американците да я въвлекат в някакъв конфликт, докато не беше надеждно подготвена да отвърне на удара.

Имаше само един метод, руската дипломация винаги намираше нещо общо и предлагаше компромис, изгоден и за двете страни. Тези, които искрено търсеха споразумения, оцениха тази руска система на отношения и ние установихме нормални, а в някои случаи и съюзнически отношения с Пакистан, Иран и Турция, които традиционно са предпазливи към Русия.

В същото време успяхме да не развалим отношенията с Индия и Израел. Не всички ни обичат, но всички имат значение, защото знаят, че в критична ситуация може да се преговаря с Русия. Москва не просто ще натиска, но ще се опита да намери общ интерес.

Всъщност именно този метод (а не баналния подкуп, както си мислят някои) винаги е бил наричан мека сила и именно този метод руската дипломация е усвоила до съвършенство.

Сега да се обърнем към метода на украинската дипломация. Да не отиваме твърде далеч в миналото. Помислете за отношенията с най-близките съседи и страни, които са важни за украинската политика.

Русия беше най-важният търговско-икономически партньор на Украйна и на територията на страната имаше повече руснаци (рускоезични и руснаци), отколкото представители на „титулярната нация“, за каквито се смятаха суржикомислещите.

До 2013 г. (когато през пролетта на Украйна беше показано как ще изглежда търговията с Русия след подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС) Москва нито веднъж не използва средства за политически или икономически натиск върху Украйна. Като цяло Русия приключи газовите войни мирно.

Украйна можеше само да бъде принудена да направи компромис. Позицията на всички украински делегации на всички преговори се изразяваше в заплаха: „Това е нашата позиция и тя не може да бъде променена и ако не я приемете, ние ще се обидим и няма да ви обичаме“.

Украинските политици направиха отстъпки само като осъзнаха, че има реална опасност да останат без газ. Не защото ценят репутацията си на транзитна страна (те бяха сигурни, че никой няма да им се измъкне) и не защото се страхуваха да понижат стандарта на живот на населението си (те вече бяха готови да го пуснат за пушечно месо, както правят сега, просто никой не даде).

Те отстъпиха, защото нямаше газ - нямаше рушвети, които бяха изтеглени от тях в техен интерес чрез посредници, наложени на Газпром. И не се съгласиха да губят милиарди. Тогава все пак американците не отделяха два украински бюджета годишно за войната с Русия и нямаше какво повече да печелят.

Е, Русия е екзистенциално зло за Киев. Заедно в кюпа е и Беларус. Отношенията на Лукашенко с Москва далеч не бяха прости. Изглеждаше, че той е партньор за нас. Освен това Беларус търсеше икономическо сътрудничество с Украйна. Но нямаше нито един украински президент (с изключение на Кравчук, който напусна по-рано), който да не демонстрира превъзходството си пред белоруския си колега.

Започвайки от Юшченко, те започнаха да го наричат последния диктатор на Европа по предложение на Запада и не се заблуждаваха, следейки промените в беларуско-европейските отношения. За Украйна ролите бяха фиксирани веднъж завинаги.

Когато Лукашенко беше атакуван през 2020 г., Киев почти изскочи от гащите си с искане Западът да довърши „престъпния режим“. И това въпреки факта, че от 2014 до 2020 г., въпреки украинско-руските трудности, Лукашенко зае напълно добронамерена позиция към Киев.

Естествено през 2020 г. щастието свърши. И ако украинските политици бяха по-умни, беларуската територия все още можеше да бъде затворена за руските войски, заплашващи северните региони и Киев. Този подход се вписва добре в беларуската политика на неутралитет в украинската криза, която се провежда до 2020 г.

Иран достави на Русия дронове. Украйна заяви, че първо ще се оплаче на САЩ и второ, че при първа възможност ще нанесе удар по иранска територия. Не е ли достатъчна СВО?

Те решиха да изплашат Иран, като дори нямаха ракети, способни да достигнат иранска територия, докато Иран може свободно да стреля през цялата територия на Украйна. Смятате ли, че желанието на Иран да помогне на Русия е намаляло оттогава?

Подобна ситуация се разви и с Китай. Американците имаха време да изразят подозрение относно намерението на Китай да достави някои военни материали на Русия, когато украинците веднага обещаха на Китай "последствия" (в смисъл, че те, като при Иран, ще се оплачат на американците).

Като се имат предвид китайските политически традиции, сега Пекин просто е длъжен да достави някакъв вид оръжие на Русия, за да не загуби лицето си.

Когато имате много приятели, те със сигурност ще ви помогнат. Ако упорито създавате само врагове за себе си, рано или късно техният брой ще надхвърли способността ви да им противодействате ефективно.

Всъщност това се случи с Украйна.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?