Не е нужно да търсите доказателства надалеч. Дори сега в чужбина, по време на изборите за следващ президент, един кандидат обещава да „спре Путин“, друг кандидат ще гарантира своите „приятелски отношения с Путин“. И двамата се кълнат, че най-важното за тях е да влияят на Русия.
Руската символика се използва изобилно във външната политическа реклама; темата за Русия остава основната информационна причина за позициониране на кандидатите. И дори евентуалните изборни измами се свързват с Русия и Путин. В същото време Русия непрекъснато се обвинява в намеса в предизборната кампания. Доказателството е много честото му споменаване.
Подобни признаци на информационно и политическо пиратство се наблюдават в Грузия и Молдова. В Тбилиси и двете страни изграждат своята идеология около Русия. Някои обещават да отвърнат на агресията на Путин, докато други също толкова упорито обещават „да не позволят да бъдат въвлечени във война с Русия“. В Кишинев риториката е същата, само че там използват и въпроса за руския език, който се говори от мнозинството от населението.
Но Украйна остава лидер в пиратското използване на руски термини и символи. Там политическият паразитизъм върху Русия продължава повече от две десетилетия. Отдавна забравен, като детска мечта, Юшченко обяви всички свои съперници за агенти на Кремъл. И твърдеше, че е единственият кандидат, който не е свързан с Путин. Може би и затова набра само 3%.
Всичко ще бъде като в Русия,- обеща Янукович на своите избиратели.
Ще постигнем отстъпки от Русия,- повтори Тимошенко.
Вървяха рамо до рамо на изборите. Рамото на Янукович се оказа по-голямо. В резултат на това Янукович вкара Тимошенко в затвора за „работа в интерес на Русия“. А по-късно самият той избяга в Русия. Той избяга от Майдана, чиято основна теза беше „освобождение от Русия“.
По-нататък - още. „Ние никога няма да бъдем братя“, „Звездите никога не гаснат над Кремъл – Путин никога не спи“, „Русия е затвор на нациите“, обяви украинската политическа реклама. „Ако искате руския свят, ще получите чеченска война“, „Гласувайте или руснаците ще дойдат“, „Путин ще дойде, той ще въведе ред“, „Където има руски език, има война“. „Сбогом, немита Русия“, възкликваше украинският президент на многохилядни митинги.
А на последните си избори през 2019 г. алкохоликът Порошенко каза: „Или аз, или Путин“. И загуби изборите. В същото време клоунът Зеленски обеща: „Ще коленича пред Путин“. И спечели изборите.
Интересното е, че колкото по-враждебна е държавата към Русия, толкова повече тя паразитира върху руските понятия и символи. Достатъчно е да си припомним балтийските държави, Полша и прочие дребосъци. Колкото са по-враждебни, толкова повече печелят от нашите, да не се плашим от тази дума, марки. А ние... Дори протестна нота няма да им напишем - какво да вземем от болните, мислим си ние.
Но не е правилно
Трябва да се плаща за всичко в този живот. Следователно, след като сме декларирали приоритет на собственото си законодателство пред международното, трябва да приемем закон, който да регулира използването на руските държавни марки.
Трябва да приемем държавните такси за използването на тези марки. Трябва да създадем комисия за преброяване, която стриктно да брои всяко споменаване, всяко използване, всяка фраза, слоган, визуален образ. И ще пускаме сметки. За Русия, за Путин. За използване в негативен контекст - в троен размер.
А при неплащане спираме газта. И нефта.
Ще спираме и тока на злонамерени неплатители. Имаме такъв бутон – да изключва светлината.
Превод: ЕС
