/Поглед.инфо/ Дори много от критиците на Запада, както у нас, така и в чужбина, често казват, че, уви, Русия няма какво да предложи на света - в смисъл на нови идеи и образ на бъдещето. Разбира се, добре е да се критикува това, но какво предлагате вие ​​самите да изградите вместо рухналия англосаксонски модел на глобализация?

Не толкова отдавна Владимир Путин обеща да отговори на този въпрос в специална статия или реч, но засега, за трети път през последните седмици, той някак си се връща към темата за настъпването на нова ера, сякаш се подготвя, нахвърля тезите за бъдеща реч/статия.

Така в сряда, говорейки на форума на Агенцията за стратегически инициативи за насърчаване на нови проекти „Силни идеи за ново време“, президентът отново говори за новия световен ред, за това, че „наистина революционните трансформации набират скорост все повече и повече“:

Тези грандиозни промени, разбира се, са необратими. И както на национално, така и на глобално ниво се изграждат основите и принципите на един хармоничен, по-справедлив, социално ориентиран и безопасен световен ред – алтернатива на съществуващия или, може да се каже, на съществуващия преди това еднополюсен световен ред, който по своята природа, разбира се, се превръща в спирачка за развитието на цивилизацията."

Путин отдавна критикува атлантическия проект за глобализация, но напоследък го прави все по-сурово:

Моделът на тотална доминация на така наречения златен милиард е несправедлив. Е, защо този „златен милиард“ от цялото население на планетата трябва да доминира над всички, да налага свои собствени правила на поведение, основани на илюзията за изключителност?

Тя дели народите на първокласни и второкласни, което по своята същност е расистка и неоколониална позиция, а глобалистката, уж либерална идеология, която стои в основата й, все повече придобива чертите на тоталитаризъм, възпиращ творческото търсене, свободното историческо творчество.

Създава се впечатлението, че Западът просто не може да предложи на света свой модел на бъдещето. Да, разбира се, неслучайно този „златен милиард” стана „златен”, постигна наистина много, но успя да заеме позициите си не само благодарение на някакви реализирани идеи – до голяма степен той зае позициите си благодарение на ограбването на други народи както в Азия, така и в Африка. Така си беше: Представете си едната Индия, как беше ограбена толкова много.

Ето защо дори днес елитите на този „златен милиард“ се страхуват ужасно, че други центрове на световното развитие могат да представят свои собствени възможности за развитие. Но колкото и да се стремят западните и наднационалните елити да запазят съществуващия ред на нещата, идва нова ера, нов етап в световната история.

Тоест "златният милиард" не изхожда просто от идеята за собствената си изключителност - неговата идеология е расистка, неоколониалистка и постепенно се превръща в тоталитарна. Путин не само осъжда глобалисткия либерализъм, тоест теорията за единствената правилна доктрина, която е светлото бъдеще на цялото човечество, той отчасти повтаря обвиненията, които бяха изразени от нашите лидери в съветските години.

Тогава нямаше термина „глобализация“, а Западът се наричаше просто „империалистически“, но излиза, че Путин върви по стъпките на комунистическата идеология и пропаганда? И излиза, че са прави тези (особено в САЩ), за които няма разлика между СССР и днешна Русия, между Сталин и Путин? Всички са руснаци, все комунисти...

Разбира се, че не – при цялата симпатия на Путин към идеите за социална справедливост и комунистическите идеали (за чиито прилики с християнските той многократно е говорил), той не може да бъде причислен към комунистите. Нито във вътрешната политика, тоест възгледите за устройството на обществото и държавата, нито във външната политика.

Просто това, което се говореше за Запада в съветските години, се оказа вярно в много отношения, включително и защото нашите комунистически лидери бяха много добре запознати със световната история и геополитика. И обвиненията срещу Запада - напълно справедливи – им бяха нужни не само за да прокарват собствените си идеи за правилното вътрешно устройство на страната ни, но и да се борят на световната сцена.

Да, СССР през цялата си история е действал като алтернатива на Запада, като нов, различен свят, като страна, в която всичко е организирано по-справедливо, като страна, която кани целия свят да я последва по пътя към по-светлото бъдеще . Не става въпрос за това как всичко е било подредено в действителност у нас, а за това какви идеи се прокарваха на световната сцена. Освен това, като цяло, тя се рекламира доста успешно - до момента, в който самата тя престана да си вярва (не всички, разбира се, но част от елита - и това се оказа достатъчно).

Ние сами изоставихме комунистическите идеали и социалистическата държава и сега няма значение коя е основната причина - тяхното несъвършенство или нашето собствено, техните грешки или нашата слабост. Важно е, че страната ни запази пред света образа не само на силна и независима, но и на дръзка, стремяща се към глобално лидерство, ръководена от идеалите на държавата.

Разбира се, СССР почти винаги съчетаваше идеология и прагматизъм, стремеж към световна революция (след войната става дума само за разширяване на света на социализма) и умела геополитическа игра, но в незападния свят образът на нашия страната все още остава революционен. Китай и Индия, Азия, Африка и Латинска Америка – всички те виждаха в нас онези, които предизвикват „силните на този свят“ и призовават за по-справедлив свят.

И сега, когато половинхилядолетната ера на западния световен ред е към своя край, този спомен за нашата роля в историята на 20-ти век играе в наша полза. Защото винаги сме критикували Запада за расизъм и колониализъм - и хората от незападния свят, които са го изпитали на собствен гръб, знаят, че сме го правили искрено и честно.

Парадоксът е, че за незапада ние сме бели, тоест сякаш част от Запада. В същото време целият съветски период от нашата история ясно посочи фундаменталната разлика между нас и другите западни хора. Фактът, че тази разлика е много по-дълбока от идеологическата (и винаги е съществувала), незападният свят по принцип не знаеше и не разбираше - така че когато СССР се разпадна и страната ни сдаде всичките си позиции в света, народите от Юга смятаха, че руснаците сега ще станат като всички останали западняци.

Но още през този век Русия отново отправи предизвикателство към Запада – първо като просто изрази несъгласието си с еднополюсния свят (мюнхенската реч на Путин), а след това като започна да изгражда многостранни структури, алтернативни на Запада. Да, имаме много по-малко сила, отколкото в дните на СССР, но и незападният свят стана много по-силен оттогава. И там не само ни помнят като лидери, но и виждат как действа и какво говори Владимир Путин.

Да, нито той, нито Русия като цяло предлагат на незападния свят алтернатива на задънения глобалистки проект на англосаксонците, но засега е важно какво отказваме, какво признаваме за неприемливо и неизпълнимо. И ние приканваме останалите да се съгласят с нас по този въпрос - не защото претендираме да заменим отслабващия хегемон и не защото призоваваме за изграждане на нов свят на "едно човечество с една идея".

Не, ние просто предлагаме да направим заедно това, което ще бъде от полза за всички: така че всеки да си построи собствената къща и всички заедно да разработим нови правила за съвместно съществуване, тоест отношенията между нашите родни страни. Това, разбира се, не е революция в световен мащаб, а изключително важно предложение, особено в ситуация, в която новата Вавилонска кула, недовършена от отиващия си хегемон, заплашва да се срути върху всички ни.

Русия призовава всички да вземат съдбата си в свои ръце, тоест да станат отговорни и независими държави (или поне да се стремят към това, което вече е много) защото:

Само наистина суверенните държави могат да осигурят висока динамика на растеж, да станат пример за другите в стандартите и качеството на живот на хората, в защитата на традиционните ценности и високи хуманистични идеали, модели на развитие, при които човек не става средство, а само най-висша цел.

Суверенитетът е свободата на националното развитие, а следователно и на всеки човек поотделно: технологичната, културната, интелектуалната, образователната жизнеспособност на държавата е това, което е. И разбира се, най-важният компонент на суверенитета е отговорно, активно и национално мислещо, национално ориентирано гражданско общество.

Тези думи на Путин се отнасят не само за Русия – те са отправени към всички страни по света, към всички, които искат да запазят своя народ, своята цивилизация, тези, които не са доволни нито от топилния котел на глобализацията, нито от постхуманизма като светло бъдеще за човечеството.

А това по принцип са абсолютното мнозинство, включително тук влиза и значителна част от жителите на страните от „златния милиард“. В крайна сметка проблемите не са в тях, а в техните елити, които наистина се смятат за надарени с правото да „пасят народите“, вярвайки в своята изключителност. Но без да се замислят, че изключителността работи и в обратната посока – когато всички останали изключват вас.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели