/Поглед.инфо/ Руският президент Владимир Путин намали напрежението в отношенията с Япония. Телефонният разговор с премиера Фумио Кишида даде възможност да му бъде предадена позицията на Русия както по гаранциите за сигурност, така и по ситуацията в Донбас, твърдят експертите. Това, според политическите анализатори, ще спомогне за поддържането на икономическите връзки между Руската федерация и Япония и стабилността в Далечния изток.

Инициатор на телефонния разговор, според Кремъл, е японският премиер Фумио Кишида. Путин му е разказал как тече взаимодействието със САЩ и страните от НАТО “по придвижването на инициативата за разработване на дългосрочни правни гаранции за сигурността на Руската федерация“, съобщава официалният сайт на Кремъл.

Една от ключовите теми на разговора е конфликтът в югоизточната част на Украйна. Както се съобщава на сайта на Кремъл, Путин „е разказал подробно за произхода и причините за вътрешноукраинския конфликт“. Президентът е посочил "принципните руски подходи", които ще помогнат за разрешаването на ситуацията: те се основават на "Минските споразумения" и са в съответствие с решенията, взети в Нормандския формат.

Разговорът между Путин и Кишида се смята от експертите за положително развитие. След оттеглянето на премиера Шиндзо Абе двустранните контакти между Русия и Япония, близки съседи, забележимо намаляха. “През осемте години на управление на страната от Абе Путин лично се е срещал с него около 30 пъти (да не говорим за многобройните телефонни разговори)”, припомня Валерий Кистанов, ръководител на Центъра за японски изследвания в Института за Далечния изток на РАН. Кишида встъпи в длъжност през октомври 2021 г., но днешният телефонен разговор с руския лидер е първият им.

„Необходимостта от диалог е отдавна назряла. Кишида има твърда позиция по отношение на Курилите: Русия трябва да се откаже от четири острова, точка по въпроса. Това охлади отношенията ни. Във време, когато ситуацията е толкова напрегната както в Европа, така и в Далечния изток, са необходими контакти на най-високо ниво. Всъщност въпросите за териториалните спорове стигнаха до задънена улица”, обясни Кистанов.

И тези въпроси засягат не само Южните Курили. Според Кистанов японците виждат много общо с Украйна в ситуацията с Курилските острови. „Те вярват, че Русия се държи там като агресор, „окупирайки“ Крим, точно както СССР „окупира“ Курилските острови навремето. Япония може да използва момента, за да окаже натиск върху Русия за това и да застане на страната на Украйна. Кишида дори каза в началото, че Япония ще предприеме решителни действия, ако Русия започне настъпление срещу Украйна. Но по-късно той каза, че ще действа в рамките на общия курс на Г-7”, обясни Валери Кистанов.

Японското ръководство, смятат експертите, действа в същата посока като западните си партньори, преди всичко САЩ. Но най-малко се интересуват от започване на война в Европа и засилване на напрежението с Русия заради това. Василий Кашин, старши изследовател в Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към Висшаташкола по икономика, отбеляза, че японските компании имат големи производствени мощности в европейската част на Русия.

„Във връзка със ситуацията с Украйна Съединените щати се опитват да включат Япония в кампанията си за санкции срещу Руската федерация. Американците оказват натиск върху японците да нанесат максимални щети на руската икономика. Но японците нямат желание да се включват в тази кампания“, каза Кашин.

В същото време японското ръководство досега е получавало пряка информация за ситуацията с Украйна изключително от САЩ и е било под информационния натиск от страна на Щатите. „Кишида трябваше да получи алтернативна оценка от президента Путин и да разработи за себе си най-разумната стратегия за действие в случай на едно или друго развитие на събитията“, смята политологът.

Военната заплаха в Европа за Япония е „сериозен въпрос“ както от икономическа, така и от политическа гледна точка, потвърждава Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни отношения. Кризата в Югоизточна Украйна „може да отклони вниманието на САЩ от проблемите на Азиатско-тихоокеанския регион и да отслаби присъствието на САЩ там“. Това може да доведе до конфликт между Япония, Китай и Тайван по териториални въпроси - заради островите Сенкаку в Източнокитайско море. „Японците се страхуват, че нарастващата мощ на Китай ще му позволи да отнеме островите, както Русия „отнема” Крим от Украйна“, потвърждава Кистанов.

Русия също не се интересува от такова напрежение по източните си граници и между партньорите си. Ето защо, според Андрей Климов, заместник-председател на комисията по международни въпроси на Съвета на федерацията, за ръководството на страната е важно, когато „партньорите се обръщат директно по проблемни въпроси“.

„Япония е най-близкият ни съсед. Имаме взаимни притеснения относно Индийско-тихоокеанското пространство. Затова за нас е важно да не се накърняват интересите на националната ни сигурност“, обобщава сенаторът.

Превод: В. Сергеев