/Поглеед.инфо/ 2020 беше важна година за съвременната история на Русия. Владимир Путин започна третия етап от борбата за суверенитет на нашата страна. Но този етап ще е най-сложният и последен. Предишните два завършиха с победа за държавниците начело с президента. Но сега не е ясно как ще се развият нещата.

В момента има много разговори и версии за това как държавникът Путин успя да заеме поста президент на Русия през 2000 година. Разбира се, никога няма да разберем всички тънкости на този процес. Въпреки това можем приблизително да възпроизведем събитията.

Глобалистите търсеха човек, който да спечели президентските избори. Проектът за интегриране на Русия в глобалистичната система за световен ред беше практически приключен. По обективни причини Елцин не можа да го завърши. Следователно беше необходим човек, който, от една страна, да бъде „свой“, а от друга, да успее бързо да спечели популярност сред народа. С второто глобалистите не сбъркаха, но с първото напълно загубиха.

Въпреки това, очевидно, на Путин бяха дадени определени гаранции. Например да гарантира безопасността на членовете на семейството (Елцин, Юмашев, Дяченко, Дерипаска). И също така да гарантира на глобалистите, че няма да наруши редица принципи. Например поддържането на контрола върху Централната банка от МВФ. Нарушаването на такива задължения е изпълнено с много плачевни обстоятелства. Като най-ярък пример можем да си припомним Либия на Муамар Кадафи или Франция на Шарл де Гол. Тук може да се спомене и Кенеди, но неговата история не е толкова очевидна, колкото при споменатите по-горе двама владетели.

Путин обаче на практика от самото начало (от около 2002-2003 г.) започна процеса на постигането руския суверенитет. Към 2005 г. глобалистите осъзнаха, че грешат, гледайки Русия. Оказва се, че президентът не е марионетка във Вашингтон, а суверенен владетел, който, разбира се, е принуден да играе по правилата на Запада, но постоянно намира вратички в тях.

Първият етап от суверенизацията на Русия започна през 2003 г. с поражението на ЮКОС. Това беше политическа сцена. Путин даде да се разбере, че никой от чужбина не може да повлияе на вътрешнополитическите процеси в Русия. Процесът приключи през 2012 г. с поражението на цветната революция на Болотния площад, която беше организирана от американците, защото те осъзнаха, че Путин не е техният човек. Тук не можем да не споменем Дмитрий Медведев, който въпреки изкушението и пълната подкрепа на глобалистите, не предаде Путин, отказвайки да се кандидатира за втори мандат. Между другото, именно поради тази причина Медведев, въпреки очевидните си провали, практически не е критикуван в нашия канал.

Вторият етап от суверенизацията на Русия е геополитически. Неговата отправна точка е речта през 2007 г. в Мюнхен. Последната беше присъединяването на Крим през 2014 г., когато, пренебрегвайки правилата, определени от глобалистите, Путин реши да направи пробив. Съединението с Крим е със съвсем различен характер, отколкото всички предполагаха. Това е не толкова завръщането на нашата родна земя, колкото изхвърляне на целия европейски геополитически пейзаж, създаден през 1991 година. До 2014 г. никой, освен глобалистите, не можеше да решава какво ще се случи в Европа. Бомбардировките над Югославия и отделянето на Косово са следствие от решения, взети в един център на силата. През 2014 г. се появи друг център на сила - Москва - с който те не само трябва да се съобразяват, но с основание се примиряват и дори в даден момент му отстъпват.

И сега политиката и геополитиката са последвани от икономика. И тук е най-трудно. Ако представителите на силите за сигурност, които осигуряваха политическия и геополитическия пробив, традиционно са държавници, то финансово-икономическият блок се състои изцяло от либерали. Тук не стига да сменим Силуанов или Набиулина. На тяхно място ще седне същия „мениджър“. Системата трябва да бъде променена.

Путин започна процеса на икономически суверенитет на Русия през 2020 г. Кризата се оказа, че ни е от полза. Президентът очаква да завърши този процес през 2024 г. и да прехвърли властта на наследник. Най-вероятно обаче това няма да се случи до 2024 г., тъй като, въпреки пълната подкрепа на силите за сигурност, либералите не са толкова лесни за прочистване. Освен това е практически невъзможно, тъй като те са творения на глобалистичния Запад. Подчинението на централната банка означава изключване от СУИФТ и, вероятно, частично петролно ембарго.

Въпреки това Путин е наясно, че глобалистите вече не са толкова силни, колкото преди 20 години. Същият Байдън се интересува от сътрудничество с Русия на Путин, която е суверенен геополитически играч, тъй като американските сили са ограничени. Очаква ни много интересно време. През следващите години основните събития ще се развият около финансово-икономическия блок. Целите на държавниците са Кудрин, Набиулина, Греф, Шувалов, Силуанов. Но изхвърлянето им не е толкова лесно. И все пак Силуанов беше първи вицепремиер преди няколко години. Сега на тази позиция е Андрей Белоусов. Това означава, че процесът е в ход, но ще видим дали ще има резултат.

Превод: В. Сергеев