/Поглед.инфо/ Скандалният депутат от латвийския парламент Александър Кирщайн, по-рано нарекъл руският „език на световния ционизъм“ и предлагал з нелоялност да се лишава от гражданство, се изказа отново радикално – той иска да раздели Русия на „малки страни“. Защо Русия не може да повтори съдбата на СССР?

Предложението на латвийския депутат Александър Кирщайн за разделянето на Русия „на малки страни по етнически състав“ естествено, не може да остане незабелязано в нашата страна.

Кирщайн вероятно е очаквал ярост и гняв, но реакцията е предимно хумористична, защото за Русия нито Латвия, нито лично Кирщайн могат да представляват някаква реална заплаха. Със същия снизходителен хумор ние възприемаме заплахите на естонските политици и военни, че цели два дни ще съумеят да не пускат руската армия в Талин.

Кирщайн е роден през 1948 г. и през по-голямата част от живота си той е живял в Съветския съюз, следователно, на теория, трябва да се помни, че в Русия руснаците в процентно изражение са много повече от латвийците в Латвия. Затова и разделянето на Русия на по-малки държави „по етнически признак“ няма да се получи - дори и в този фантастичен сценарий на събитията ще се получи една много голяма държава и няколко много малки.

Също така не забравяйте, че в много руски републики и национални автономни области „титулярния нация“ е малцинство - например, в автономната област Ханти-Мансийск хантите и мансите заедно са малко повече от два процента. В Башкортостан башкирите са по-малко от 30%. В Якутия малко под половината са якути и т.н.

Опит за въоръжено отделяне от Русия имаме само в Чечения и незнайно защо, както привържениците, така и противниците на сепаратизма постоянно забравят как републиката се връща в състава на федерацията. Залага се, на първо място не на военната сила, а на тези чеченци, които искат да живеят в единна държава, а не в бандитско-терористична псевдодържава, каквато е „независима Ичкерия“. И в Чечня вече е израснало поколение, което воювалите и от двете страни родители са обяснили добре, че сепаратизмът е кръв, война и нищета, а не стабилност, богатство и разцвет.

Освен това и Крим е провел 20 и малко години в състава на друга държава и жителите му отлично виждат разликата между времената , когато републиката е оставена сама – Киев фактически провежда политика на игнориране на полуострова, не искайки незабавна украинизация, но и не влагайки ресурси в развиването на региона.

Нещо повече. Негативните последици от независимостта на Латвия са очевидни за много етнически латвийци, чиито мозъци не са замърсени с нацизъм и русофобия. Повечето граждани на тази република искат да напуснат постоянно страната и я напускат - населението на страната продължава да намалява постоянно. Прогнозират пълното изчезване и разтваряне на латвийците сред чуждте народи след 100 години.

В Литва ситуацията е много по-зле, в Естония – малко по-добре, но бившите съветски републики като цяло са поразително потвърждение на тезата „по-добре заедно, отколкото отделно.“ Някои живеят по-бедно, някои по-богато, но на практика никой не живее по-добре. И това, което е показателно е, че най-зле живеят именно онези, които най-силно крещяха за независимост и дори вдигнаха оръжие - Молдова, Грузия, Украйна.

Освен физическата неспособност Русия да се раздели на „малки етнически държави“, идеята за „стабилност“ след разделянето е откровено глупава. Територията на всяка голяма държава след разпадането винаги се превръща в зона на нестабилност - това е така от самото начало на писаната история на човечеството.

Съветският съюз се разпадна относително мирно, макар и примерът на Украйна да показва, че по всяко време и абсолютно във всеки регион може да „гръмне“. Но по-голямата част от другите разпадания на държави преминаха при много по-кървав сценарий - да вземем например Югославия. Когато в началото на ХХ-ти век се разпадат Османската, Австро-Унгарската и Руската империя загиват милиони.И едва след Втората световна война в Европа се възцарява относително дълъг мир.

Едва ли Кирщайн, който е получил висококачествено образование в СССР, не знае или не си спомня това. Следователно, призовавайки към рухването на Руската федерация, той отлично осъзнава, че призовава не към стабилност, а напротив - за превръщането на цялата Източна Европа в огромна зона на нестабилност.

Очевидно латвийският депутат се надява, че страната му в този случай ще бъде защитена от НАТО, въпреки че, както показва историческият опит, подобни надежди почти никога не са били оправдани. Западните съюзници не спасиха Полша от Хитлер, и държавността на този народ бе възстановена напълно изключително заради добрата воля на толкова проклинания в тази страна Йосиф Сталин.

За Кирщайн ще забележим, че в Латвия няма добра репутация дори сред националистите. През 90-те години той редовно обвиняван, че е потомък на окупаторите: че баща му в началото на 20-те години бяга от Латвия в Русия и се връща с Червената армия. И моминото име на майка му е Сликина. През 2006 г. депутатът дори се съди по този случай с вестник „Час“, издаван в Рига.

Както често се случва с европейските нацисти, русофобията при тях естествено се комбинира с антисемитизма. През януари той нарече руския език „езикът на световния ционизъм“ - затова според Кирщайн е необходимо да се забрани руското езиково обучение в Латвия.

По-рано, същият депутат предложи да се лишават от гражданството хората, които не са достатъчно верни на сегашното правителство. Например, гласувалите за повишаването на статута на руския език в републиката.

Неадекватността на Кирщайн е очевидна не само в Русия, но и в Латвия: европейският евродепутат от Латвия Мирослав Митрофанов в интервю пред РТ обясни, че Кирщайн е един от „най-радикалните и националистически настроени депутати“ и следователно трябва да се направи "изменение на неговата личност".

Фактът обаче е , че депутатът от латвийския Сейм казва това, което другите само си мислят - Кирщайн „изразява тайните желания на много политици не само в Латвия и в балтийските страни, но и в различни европейски държави, на които покой не им дава синдрома на 1991 г.“, смята Митрофанов.

1991 г. убеждава тези политици, че „най-смелите фантазии по отношение на съдбата на СССР са възможни“ и че „голямата и силна страна“ може да се разпадне и през 90-те години „се хранят надежди, че и Русия ще се разпадне също“, констатира евродепутатът.

Колкото повече време минава от разпадането на СССР, толкова по-очевидно става, че тези надежди не са просто призрачни, но напълно несъвместими с реалната картина на света. Напротив, има все по-малко надежда, че Украйна, Грузия, Молдова и Азербайджан, загубили подареното им от Йосиф Сталин при прокарването на границите на съветските науки, ще успеят да си го върнат – военна или по мирен път.

Русия през 90-те получи сериозна ваксинация срещу сепаратизма, затова сериозно за нейното разпадане а-ла СССР може да разчита единствено човек, смятащ, че ционистите говорят на руски език. А сили, способно да разчленят Русия по военен път, на света няма.

Превод: Поглед.инфо