/Поглед.инфо/ Много е написано за основните характеристики на руската цивилизация и спектърът на тези характеристики е доста широк. Това е необятността на пространствата, доминиращи руската душа (Бердяев), и комбинацията от гора и степ (евразийци), и православието (отец Филотей с тезата „Москва е третият Рим“), и привърженици на теорията за влиянието на климата върху националния характер и много други (град Китеж, обсадена крепост и т.н.).

Както са прави в своите крайъгълни аспекти, всички тези понятия пропускат точката, която според мен е определяща за руската цивилизация. Това е ролята на търговията и търговската класа във формирането на руското самосъзнание спрямо другите народи, близки и далечни. Тази теза изисква известно тълкуване, тъй като сама по себе си е продукт на руската цивилизация и в същото време пряко засяга нейния тип и характер.

Световните цивилизации могат да бъдат много условно и обобщено разделени на скотовъдски, земеделски, търговски, военни и жречески. Във всички има по нещо, но едно от тях надделява. Промишлеността израства от търговската цивилизация, всички останали по някакъв начин повлияват на нейното формиране и я усвояват с различна степен на успех.

Вавилон, Месопотамия, Индия, Египет, Палестина, Гърция, Рим са цивилизации, в които се развива селското стопанство и военното дело, но те са известни като места на формирането на световните религии, тоест основно са жречески цивилизации. В същото време в Гърция географското положение води до развитието на търговията, която бута напред цялата южна част на Балканския полуостров.

Впоследствие Апенинският полуостров поема щафетата на търговията и жречеството от Гърция. Военното дело в Средиземноморието е тясно свързано с търговските интереси, а политическото съперничество със съседите също има до голяма степен търговски характер.

Страните от Арабския и Персийския изток принадлежат към търговския тип цивилизации, земеделието и военното дело в тях пряко зависят от търговията и посоката на караваните.. Пътищата секват и цивилизацията престава. Ориенталският базар не е търговско, а цивилизационно понятие.

Впоследствие европейската Генуа, Холандия, Великобритания и САЩ се присъединяват към търговските цивилизации в различни периоди. Испания, Франция и Германия се развиват повече като военни цивилизации, където военното направление изпреварва търговската експанзия и е по-свободна от търговските интереси.

Военните цивилизации включват Скандинавия (викинги) и Русия. При тях военният компонент е много по-напред от търговския и дълго време там не възниква собствена търговска класа. Япония може да бъде класифицирана като военна цивилизация, Монголия е военно-скотовъдска, а Китай е най-добре да се отнесе към търговските цивилизации (Пътят на коприната е белег на търговска цивилизация).

Най-важното е, че нападащите и разбойнически цивилизации, въпреки целия култ към войнствеността, не могат да бъдат класифицирани като военни, а имат търговски характер, тъй като са насочени към търговията с плячка. Търговците все пак не се различават много от разбойниците и купуват само онова, което не могат да откраднат или отнемат със сила.

Скотовъдските цивилизации са най-изостанали, ако не преминават към земеделие. Земеделските цивилизации са най-експлоатирани, те винаги или са завладявани и грабени, или измамвани. Те са уязвими, тъй като трудът на селянина изисква дълбоки специализации и компетенции и след това не остават сили за военни дела и търговия. Земеделските цивилизации са много зависими от владетеля и в това те са подобни на военната цивилизация.

Русия като цивилизация поради ландшафти се развива, заобикаляйки скотовъдския етап. Това е цивилизация на земеделските производители, които завладяват обработваемата земя от гората. Тоест, руският начин на живот е на земеделец и ловец. Появата на излишък от продукти привлича набези към Русия и затова типът на руския човек стана воин-земеделец тоест селянин с уменията на ловец, който става войн.

Точно така, защото размерът на постоянно нарастващата територия поражда нуждата от масова армия, а професионалните княжески отряди са малко на брой и повече изпълняват функциите на ядро на армията и вътрешните войски. До ден днешен Русия не може без формирането на наборна армия, въпреки че професионалният гръбнак в нея непрекъснато нараства.

Варягите, които пренасят плячката по Волга към гърците и особено към арабите, първоначално се занимават с търговия в Русия. Търговската класа в Русия се формира след като варягите започват да се асимилират в Русия, а руските търговски градове като Велики Новгород започват да се появяват по маршрутите на караваните.

Руската търговска класа, след като влиза в контакт с колегите по класа от другите страни, започва да носи чужди цивилизационни постижения в Русия. Развитието на търговията тласка развитието на цивилизацията.

Но Русия се е образувала не като търговска, а като земеделска и военна държава и затова интересите на търговците често влизат в противоречие с интересите на войниците. Дотогава фермерите вече са разделени на два лагера - жителите на границите се нуждаят от военната защита на държавата, а фермерите от центъра участват в производството на стоки за външна търговия и следователно военните цели са тежест за тях.

В Русия възниква компрадорски слой, където болярите, търгуващи с чужди страни, са готови да постигнат споразумение с нашествениците, за да запазят своите блага. Те също не искат да разсейват селяните с военни дела. Занаятчиите и селяните са основата за производството на стоки за износ. Между военната и търговската класи възниква конфликт, в който се намесва руското православно свещеничество, конкуриращо се с Рим за геополитическо пространство.

Военно-земеделската класа на руската цивилизация, която отрича търговията и винаги (не без причина) я подозира в неблагонадеждност, се превръща в ключов елемент в разбирането на архетипа на руското колективно неосъзнато.

Търговията, а не селското стопанство и войната, са източник на бърз растеж на богатството. В същото време търговското мислене винаги е престъпно, тъй като се основава не на собствено производство, а на неравномерен обмен, осъществен чрез измама.

Руската мисъл и етика отхвърлят тези основни аксиоми на търговската класа. Възможно е да се завладее плячка в поход, може да се създаде стойност със собствен труд, но да се получи чрез измама се смята за срамно. Така търговията не е превърната в ресурс за господство, а в нея виждат заплаха и не се опитват да коригират мотивацията ѝ.

Положителното значение на търговията е, че тя носи постиженията на другите хора в страната и допринася за тяхното внедряване в културния оборот. Търговията, както нищо друго, развива технологията на управляемите социални комуникации и е обратна връзка за самооценката на народите по отношение на съседите и „партньорите“. Само при сравнение може да се разберат собствените предимства и недостатъци и търговията допринася за това.

В същото време общество, което е в състояние да обуздае и използва търговията, става все по-сложно и развито спрямо конкурентите, каквито са всички останали народи по света. Изоставането на търговската класа нанася големи щети на развитието на държавата. В страна, в която собствената търговска класа е слаба, чуждестранната търговска класа обикновено е силна. Тя подчинява местните търговци и ги превръща в пета колона.

Търговецът е вълк и агресор, той не трябва да бъде идеализиран. Колкото и да го храниш, той винаги ще остане агресор. Такива агресори трябва да бъдат притежавани и насочвани срещу непознати, а не към своите. Най-лошо е, когато са израснали сред собствените си хора и гледат на тях като на хранителна база.

Първият импулс ще бъде да се потисне тази класа и да се унищожи неговата социална и материална основа. Но нуждата от търговията за държавата отново ще я принудят да възпроизведе този клас от представители, загубили наследствената компетентност. Те отново ще загубят конкурентната война и ще станат пета колона за чужденците.

Основната задача на военно-земеделската цивилизация е да адаптира търговския компонент така, че да не го унищожава, а да укрепва собствената си цивилизация. Национализацията на търговците като класа е задача за всеки елит, който сериозно иска да изгради свой собствен суверенитет.

Ползите от външната търговия са, че тя въвежда чуждестранните технологии в страната. С това се свързва функцията на търговията и идва време на функцията условно на войниците и земеделците, превърнати в занаятчии. Търговският капитал с помощта на властите, станал индустриален, веднага се включва в конкурентна надпревара и адаптира постиженията на другите хора. Разликата в нивото на цивилизациите се изравнява.

По обективни причини в Русия цивилизацията се е развила като военна и следователно в противоречие с търговската структура. Търговците се озовават в среда, в която конкурентите натрупват дълъг опит и са по-силни. В резултат на това нашите търговци изпадат в културна зависимост от конкурентите и тази зависимост се пренася във вътрешната управляваща класа. Най-лошото е, когато търговците с такива комплекси завземат властта и превръщат държавата си в чужда колония.

Борбата за суверенитета на Русия е борбата на воини и жреци за изкореняване на търговските инстинкти и внушаване у  търговците на военно и дори жреческо мислене. Само такива търговци печелят в глобалната конкуренция, а държавата защитава разширяването им с военна сила.

Руската цивилизация традиционно или презира търговците, или им отстъпва властта. И двата подхода са лоши и грешни. Основната особеност на руското бъдеще е ликвидирането на търговската доминанта във военното мислене и активирането на военната доминанта в мисленето на търговците.

Търговците няма да станат рицари, те ще останат разбойници, но изпращането им на глутници срещу враговете е много необходимо - нашият търговец прилича на нашия войник с огромната си изобретателност и постоянство. Ако добавите към това изобретателността и постоянството на фермерите и жреците, Русия наистина я очаква златен век.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели