/Поглед.инфо/ Руснаците дълго запрягат, но после бързо се движат. Това вече не е поговорка, това е почти безусловна стратегическа истина, която трябва да бъде призната и приета от целия свят. Или, както каза един от най-блестящите ни дипломати княз Горчаков: „Русия не се сърди. Русия се съсредоточава“. И след като се съсредоточи, тя постига целите си, въпреки всякакви опити за противодействие.

Наистина, ние чакахме изпълнението на Минските споразумения от Украйна от дълго време. На някого може да изглежда дори като твърде дълго, но е малко вероятно прибързващите да разполагат с цялата информация. Владимир Владимирович Путин, в обръщението си към гражданите на Русия (и Украйна, отбелязвам също), остро и по същество критикува основателя на съветската държава Ленин.

Владимир Илич наистина не беше най-силният държавник. Но талантът му на революционер е извън съмнение. Изразът на Ленин „вчера беше рано, утре ще бъде късно“ перфектно характеризира най-правилния modus operandi в подобни критични ситуации.

Русия даде на Украйна много шансове да излезе с чест от ситуацията след държавния преврат през 2014 г., да се превърне в уютен дом за всички свои граждани от всички националности, да възобнови взаимноизгодното икономическо сътрудничество, да стане наистина независима страна, способна да защитава собствените си интереси, а не тези на другите.

Не се получи. Всъщност няма значение защо: поради страхливостта или слабостта на киевските политици, които не могат да кажат „не“ на американските съветници, или тяхната обща неадекватност и липса на разбиране, че човек може да общува с Русия или с уважение, или изобщо не общува. Или просто поради банална алчност и готовност да продадеш собствената си майка за зелените банкноти отвъд океана. Вече няма значение.

Историците на бъдещето ще спорят в кой момент Украйна е загубила шанса да стане ако не просперираща, то поне относително комфортна и удобна за своите граждани европейска държава. Вярвам, че първият „Майдан” от 2004 г., така наречената Оранжева революция, беше непоправим удар.

Тогава за първи път украинците се примириха с факта, че резултатите от тяхната воля и техния изборен вот са от малко значение и е прав този, който вдига най-силно шум по улиците и площадите на столицата: той може да наруши Конституцията и да обяви хората с различна политическа позиция на враговете на народа и „агентите на Кремъл“.

Американците от своя страна осъзнаха, че Украйна е не просто лесна, а много лесна за манипулиране и за постигане на собствените цели с помощта на сравнително малка сума пари и доста тромава пропаганда.

Е, останалото беше въпрос на техника. Виктор Юшченко послушно провеждаше антируска политика и в резултат на това стана шампион сред настоящите държавни глави, които отивайки на избори за втори мандат, като спечелиха малко повече от 5%, а няколко години по-късно, на парламентарните избори , неговата партия Наша Украйна спечели 1% от гласовете.

Виктор Янукович не беше пипнат от Запада, докато провеждаше политика на европейска интеграция, но веднага щом президентът на уж независима държава се опита да се държи по-балансирано, той беше безмилостно свален, въпреки всякакви обещания. Изобщо не е възможно да се говори за независимост на Порошенко и Зеленски.

Дори когато Зеленски демонстрира предполагаемо неподчинение и иска по-активна подкрепа от Съединените щати или Европа, няма ни най-малко съмнение, че всички тези изказвания са предварително договорени с Държавния департамент. И най-вероятно, написани в Държавния департамент.

С една дума, Русия чакаше дълго време и когато стана ясно, че по-нататъшното чакане е не само безсмислено, но и опасно, тя започна да действа. Формулираните от Владимир Путин искания за демилитаризация на Украйна са минималният минимум и само тяхното спазване може да направи възможно тази страна да продължи да съществува. Нито една държава в света не може да допусне съществуването на агресивна ненезависима територия в близост до границите си, нещо повече, тя се опитва да стане още по-зависима, като се присъедини към НАТО.

Следователно изборът на Зеленски сега е много прост: или признайте исканията на Москва за справедливи, съгласете се и ще останете в историята като спасител на Украйна, или станете гробар на Украйна в сегашния й вид. И може би последният президент на независима Украйна. Очевидно никой няма да спаси Киев: спасяването на давещите се, както знаете, е дело на ръцете на самите давещи се.

Руснаците не искат война. И за да няма война в Европа, имаме нужда от мирна и спокойна Украйна. Сигурни сме, че ще решим този проблем.

Превод: ЕС