/Поглед.инфо/ На пръв поглед непривлекателна новина: днес Владимир Путин ще се срещне в Кремъл с президента на държавата Еритрея Исайас Афеверки, който за първи път пристигна на официално посещение в Москва.
Но на 2 март миналата година на Общото събрание на ООН, заедно с Русия, само четири страни гласуваха против резолюцията, осъждаща "агресията срещу Украйна" - и ако почти всички имат поне някаква представа за три от тях (Беларус, Сирия и Северна Корея), то с четвъртата, Еритрея, ситуацията е точно обратната. 99,9% от нашите граждани не знаят нищо за нея. Нито за съществуването на далечна шест милионна африканска държава, нито за нейния първи и единствен 77-годишен владетел. И още повече, никой не разбра защо Еритрея подкрепя Русия. Освен това в края на първото десетилетие на века нашата държава гласува в ООН за санкции срещу тази страна.
Това е, разбира се, западните медии и техните вътрешни клонинги веднага обясниха всичко: една от най-затворените и бедни страни в света, заемаща последните места в различни рейтинги (от свободата на словото до нивото на доходите), реши да се възползва от момента и да играе заедно с Русия. Или пък така: това са приятелите, които сега са останали на Русия, вижте и се ужасете - Еритрея и КНДР! В онези дни това вървеше добре с антипутинската общественост, дори и у нас, докато не стана ясно, че практически целият незападен свят няма да се нареди сред нашите врагове или да скъса връзките с нас. Това обаче не означава, че Русия може да пренебрегне Еритрея, напротив, струва си да я разгледаме по-отблизо.
Заемайки южната част на западното крайбрежие на Червено море, Еритрея наистина е много затворена страна от света, но в същото време е най-старата. Освен това на нейна територия са открити костите на първите хора, живели преди милион години, тоест в известен смисъл това е люлката на човечеството. И развита цивилизация вече е имало тук по времето на Древен Египет: както Савската царица, така и царството на Аксум - всичко това също е свързано с територията на Еритрея. Една от първите държави, приели християнството, при това от Византия, също като нас. И сега две трети от еритрейците са монофизитски християни (много по-близо до православните, отколкото католиците), а една трета са мюсюлмани (въпреки факта, че най-многобройният народ на Еритрея, тиграй, са от семитски произход). Страната е завладяна от арабите, била е под османците, египтяните, а в края на XIX век тук се заселват италианците. Но когато колонизаторите загубват войната с Етиопия, Еритрея става част от нея - без особено удоволствие, но с федерални права. Имперска Етиопия обаче премахва автономията на крайбрежната си провинция - и в отговор започва партизанска война за независимост. Точно тогава, в средата на 60-те, Исайас Афеверки се присъединява към нея, за да ръководи страната, която в крайна сметка се отделя от Етиопия четвърт век по-късно.
През 2009 г. Еритрея като цяло попадна под санкциите на ООН - както западните страни, така и Русия ги подкрепиха в Съвета за сигурност (Китай се въздържа, като по този начин прескочи резолюцията). Те бяха наказани за всичко наведнъж: и за подкрепа на ислямистките сепаратисти в Сомалия, и за претенции към Джибути. Но всъщност – за противопоставянето на опитите на Етиопия да установи своя хегемония в региона. И Западът, и Русия бяха заинтересовани от симпатиите на стомилионна Етиопия и затова Еритрея получи санкции.
Девет години по-късно обаче Еритрея и Етиопия сключиха мир, санкциите бяха отменени, а преди няколко години Афеверки като цяло помогна на етиопската армия във войната с бунтовната провинция Тиграй. Сега войната е спряна, но никой няма да каже, че в региона е установен траен мир.
А миналата година се оказа, че в Асмара (така се казва столицата) нямат зъб на Москва за гласуването в ООН през 2009 г. и Еритрея смело застана на нашата страна в Общото събрание. През януари тази година Сергей Лавров посети Асмара за първи път, а сега Афеверки реши да дойде в Русия, без дори да чака срещата на високо равнище Русия-Африка през юли.
Еритрея внимателно защитава своя суверенитет от външно влияние: тя не отстъпва не само на Запада, но и на приятелските арабски страни и само Китай започна да развива там инфраструктурни проекти. Преди нямаше големи проекти с Русия, но миналогодишното гласуване на Еритрея в ООН говори за повече от сериозното отношение на Асмара. А интересът на Афеверки към Русия явно не се изчерпва само с доставките на оръжие.
Еритрея има отлични дълбоководни пристанища на Червено море - и преди няколко години те вече бяха обсъждани във връзка с отношенията с Русия. На островите има и бивша съветска военна база – от времето на съветско-етиопската дружба. Има и голяма петролна рафинерия, построена от нас в съветските години - изоставена, но напълно възможна за ремонт. Има плажове и коралови рифове, които не отстъпват на египетските (дори самото име на държавата означава "Червено море" на гръцки) - просто трябва да се създаде туристическа инфраструктура. И защо да не включим Русия в това?
И може би с течение на времето Еритрея ще стане втори Египет за руските туристи и надеждна котвена стоянка в Червено море за руския флот. Значи Путин и Афеверки ще имат какво да обсъждат днес в Кремъл.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?