/Поглед.инфо/ Посещението на Виктория Нюланд в Москва завърши нерадостно за САЩ - Русия явно няма намерение да отстъпва нищо в замяна на готовността на Вашингтон да се изчисти от това, което вече не е в състояние да удържи.
Възможното изостряне на положението не плаши Русия. Европа е наплашената. Нейните игри с Русия на американска зелена програма доведоха до рязък скок на цените на газа в европейските хъбове. При това в САЩ цените засега остават в пределите на 200 долара за хиляда кубични метра, но американците не бързат да спасяват ЕС, увеличавайки доставките. Оказва се, че и монархиите от Персийския залив не могат да помогнат, включително и Катар, който доскоро беше обявяван на Запад за гробар на “Газпром”.
Изясни се до болка проста работа - ако Европа иска да се запази в качеството си на сериозен политически и икономически играч, трябва да гради отношенията с Русия в далечна перспектива и при устройващи Москва условия. При това в тези условия няма място за никакви преговори за потребностите на Украйна. Русия не вижда възможност за конструктивен диалог с Киев. Ако в ЕС не вярват на това, то още тази зима ще се убедят колко диво Украйна ще краде европейски газ (в отсъствие на Руски). В Киев вече заговориха за възможността да национализират европейския газ, съхраняващ се в украинските хранилища.
Разбира се, ЕС може и занапред да упорства в заблудите си, но в този случай той бързо ще последва Украйна и за броени години ще постигне “успехи” аналогични на киевските. Не че за Русия това няма да е изгодно или желателно, но тя вече е готова да се примири с такова развитие на събитията. След сриването на ЕС Русия ще има добри карти, докато Брюксел и Вашингтон няма да имат силен отговор. Така че Москва може да изчака адекватност не само от Украйна.
Това ново положение ще отблъсне опитите на Киев да изнудва изоставящите го западни покровители с провокации за горещ конфликт с Русия. В Кремъл ясно дават да се разбере, че ако Украйна провокира такъв конфликт, то Москва ще се ориентира изключително върху защитата на своите дългосрочни интереси, а мнението на Запада по повод “пропорционалната употреба на сила” и “общочовешките ценности”, “демократичните принципи” и прочее изобщо няма да я вълнуват и няма да ѝ привлече вниманието дори заради любовта към изкуството.
За да стане по -ясно новото положение, Русия изтегли от Брюксел дипломатите, които я представляваха в централата на НАТО, и прикани мисиите на НАТО да напуснат Москва. Това е много драстична стъпка и радикална промяна в принципите на руската дипломация, които се развиха през последните години. Още по-симптоматично е, че е направено след посещението на Нюланд в Москва и убедително свидетелства пред целия свят, че Америка е изключително далеч от нормализиране на отношенията с Русия. Китай несъмнено ще вземе това предвид при военно-политическото си планиране и американските позиции в Азиатско-Тихоокеанския регион ще бъдат подложени на засилен натиск.
По-рано Русия е била склонна да избягва играта за повишаване на залозите. Дори след като Вашингтон правеше поредната крачка към конфронтация, Москва маневрираше и чакаше дълго време, преди да предприеме ответни мерки. Този път самата Русия беше първата, която повиши залозите, прекъсвайки контактите с НАТО.
За първи път през последните десетилетия Русия е първата, която напуска все още не напълно разрушената платформа за преговори. За първи път Москва умишлено изостря положението колективния Запад, а не с неговата част, защото НАТО е не само САЩ, но и практически целия ЕС.
Изводите са очевидни. Първо, Москва е уверена, че Западът няма да може да действа срещу нея като единен фронт - има твърде големи вътрешни противоречия, така че играта с вдигане на залозите със САЩ, затънали в конфликт с Китай, е допустима.
Второ, Русия се чувства достатъчно неуязвима, за да откаже предизвикателно да преговаря с най-силния военен блок на планетата, просто защото не е удовлетворена от направените предложения за формата на уреждане на отношенията. По -скоро тя не е доволна, че САЩ се опитват да демонстрират преговорна активност в московско направление, без да навлизат в подробности. Така Вашингтон се опитва да плаши Китай с „тайни споразумения с Москва“, без всъщност да поема някакви конкретни задължения.
Трето, Русия предприе дипломатическо настъпление. Споменах по-горе как Москва е изложила американците на китайския натиск. Просто отзоваване на представителя при НАТО и ловецът се превърна в жертва.
Но това не е всичко. На глас беше казано, че всякакви контакти с Киев са безсмислени, тъй като украинските власти не са в състояние да изпълнят задълженията си. Но Европа съвсем наскоро „гарантира“, че ще накара Русия да удължи договора за транзит на газ през Украйна. Невъзможно е да се удължи договорът без преговори, но какви преговори ще има, ако никакви контакти не са възможни?
Сега европейците трябва да решават. Или да държат на позицията и да започнат да налагат санкции срещу „Газпром“ и Русия за отказа да преговаря с Украйна, или да се преструват, че нищо особено не се случва, де факто обявявайки фалита на дългосрочната си политика.
В първия случай цените на газа може да скочат отново и никой не знае къде ще спрат (3 хиляди долара за хиляда кубически метра или пет хиляди). По принцип 1500 на хиляда кубически метра ще бъдат достатъчни за унищожаването на европейската икономика до края на пролетта. Във втория случай е необходимо коренно да се промени политиката. Ще трябва не само да забравят за Украйна, но и да започнат активно да се откъсват от САЩ, а също така да поставят въпроса категорично пред източноевропейците: или дисциплинирано подкрепят реформата на ЕС, гарантираща германско-френското господство в Съюза или, който не му харесва, може да последва примера на Великобритания.
Това е труден избор за европейците. Няма да го направят веднага. Те все ще се опитват да се пазарят с Русия. Те ще гледат към САЩ. Те ще се опитат да се върнат към старата политика, може би само леко модернизирайки я. Но в крайна сметка ЕС няма място за маневриране, ще трябва да се направи избор. Не знаем какъв, но сме сигурни, че Кремъл е готов за всеки.
Русия премина в дипломатическо настъпление не изведнъж. Явно това е добре обмислено и подготвено. Можем да преценим това по начина, по който Украйна беше извадена от играта с един ход. Тя в продължение на тридесет години беше подготвена за ролята на, ако не като противотежест на Русия, то поне като тежест за нея. Киев дори няма време да разбере, че военните провокации, с които се опитва да изнудва и врагове, и съюзници, вече не са ефективни. Сега те са опасни единствено за самата Украйна и нейното ръководство.
С един удар Русия премести фронтовата линия дълбоко във вражеска територия. Западът трябва да мисли за нови сложни проблеми, като преодоляване на енергийната криза и стабилизиране на отношенията в рамките на ЕС. Пред САЩ в пълен ръст стои китайският проблем. Украйна се озова в дълбокия тил на далеч напредналата Русия. Сега киевските власти не се различават от своите предшественици - бандеровците от 40-те години, които след пробива на Червената армия на Запад, могат само да седят в землянките си и да тероризират цивилното население, но вече не са в състояние да повлияят по някакъв начин развитието на събитията по фронтовете.
Киев все още може да убива, отвлича хора, да разбива инфраструктурата, която осигурява оцеляването на собственото му население, но престава да бъде фактор в голямата европейска политика. Москва стана единственият арбитър на съдбата му. И това, което е най-тъжно за украинските власти и населението - Кремъл не е склонен да се занимава с тази пешка, извадена от играта, за него е много по-изгодно да продължи натиска върху Запада, без да забавя темпото и да не се разсейва с дреболии .
За първи път Украйна изпада в ситуация, когато господата в красиви черни униформи, които позволяват да се убива и граби, заминават на Запад, но полевите кухни от Изток не идват и е необходимо да се оцелява на отдавна пропилян, напълно отсъстващ вътрешен ресурс или да се бяга накъдето видят очите, с надеждата, че някой в чужбина ще ги нахрани.
Превод: В. Сергеев