/Поглед.инфо/ На 2 юли 2021 г. руският президент Владимир Путин одобри нова Стратегия за национална сигурност.
Тя замени предишния документ от 31 декември 2015 г. и вече влезе в сила. Още от първите страници е поразително, че формулировките са станали по-малко абстрактни, много разпоредби са конкретизирани.

По този начин сред заплахите многократно са споменавани действията на САЩ и дейността на НАТО, както и дейностите на терористични и екстремистки групи.

Като цяло основните концепции останаха непроменени, но се появи информация за укрепването на суверенната държавност и съпротивата срещу опитите от външен натиск. Използват се фрази като „силна държава“ и „фундаментални ценности“, а Русия се определя като правова и социална държава.

Новата стратегия излезе след приемането на изменения в Конституцията, а препратка към основния закон е дадена в началото на текста, като се посочва връзката между тези два документа.

Втората част отбелязва появата на нови центрове на властта, което води до промяна в структурата на световния ред. Преходът към полицентричност (който беше в предишния документ) обаче не беше споменат. Вместо това се говори за многостранно взаимодействие без разделяне на линиите с координиращата роля на ООН.

Независимо от това, директно се казва, че западните страни се стремят да запазят своята хегемония, да увеличат дисбалансите в развитието, да използват двойни стандарти и да упражняват политически и икономически натиск върху Русия и нейните партньори.

Под фалшив предлог се правят опити да се възпрепятства развитието на Русия в Арктика и развитието на транспортните пътища.

Какво е значимо - посочва се кризата на западния либерален модел, което прави въпроса за моралното лидерство и създаването на привлекателна идеологическа основа за бъдещия световен ред спешен. Между редовете можете да прочетете за значимостта и важността на Русия да развива своя собствена идеология.

Наред с перспективата за нови предизвикателства и заплахи, документът говори и за допълнителни възможности, които Русия може да получи, ако е готова да реализира своите конкурентни предимства, включително привлекателността на своята ценностна система.

Списъкът с интереси и стратегически приоритети включва не само устойчиво икономическо развитие и поддържане на стабилност както отвътре, така и отвън, но и спасяване и развитие на човешкия потенциал, защита на суверенитета и териториалната цялост, укрепване на традиционните духовни и морални ценности и историческо наследство.

Многократно се говори за значението на повишаването на демографията на страната, подкрепата на семействата и майчинството, увеличаването на раждаемостта и мотивацията за раждане на много деца.

В раздела за отбраната се подчертават две заплахи (въпреки че това не се споменава директно) - САЩ и НАТО, а също така се отбелязва ескалацията в Близкия изток, Северна Африка и Афганистан.

Бяха отбелязани и опитите отвън да се повлияе на ситуацията в страната, използвайки различни социално-икономически проблеми и трудности.

Три страници и половина са посветени на информационната сигурност, където, наред с други неща, е посочено укрепването на суверенитета на Руската федерация в информационното пространство, а използването на чужди комуникационни технологии и оборудване се посочва като повишаване на уязвимостта на вътрешните информационни ресурси и критична инфраструктура за въздействие от чужбина.

Развитието на силите и средствата за информационна война и взаимодействието между властите, организациите и гражданското общество са определени като задачи за укрепване на информационния суверенитет.

Още по-голям блок от четири страници говори за защита на традиционните духовни и морални ценности, култура и историческа памет. Пропагандата на егоизма, потреблението и удоволствието, опитите за прививане на извънземни идеали и ценности и „уестърнизацията“ на културата са посочени като негативни тенденции.

Открито се заявява, че традиционните руски ценности се атакуват от САЩ и техните съюзници, транснационални корпорации, неправителствени организации, религиозни и екстремистки организации. Всъщност Стратегията недвусмислено отбелязва пагубността на глобализацията в нейните различни (и особено културни) форми на проявление.

Той също така говори за необходимостта от укрепване на институцията на семейството, запазване на традиционните семейни ценности, културен суверенитет и патриотично възпитание, като същевременно се подчертава значението на създаването на необходимата защита срещу външна идеологическа и ценностна експанзия и разрушително информационно и психологическо въздействие.

Показателно е, че в предишната стратегия от 2015 г. беше казано, че „традиционните руски духовни и морални ценности се възраждат“, въпреки че тяхната ерозия тогава беше класифицирана като заплаха.

Няколко страници са посветени на икономическата сигурност, както и на начините за решаване на редица проблеми, свързани с тази област.

В рамките на международното сътрудничество са отделени ООН и Съветът за сигурност, БРИКС и ШОС; беше подчертано задълбочаването на взаимодействието със страните от Организацията на независимет държави, Южна Осетия и Абхазия, Евразийския икономически съйюз и ОДКС.

Отбелязана е и Съюзната държава; подчертани са специалните отношения с Китай и Индия; посочено е продължаването на интеграцията в рамките на Голямото евразийско партньорство.

Като цяло новата стратегия е по-консервативна по същество, отразявайки съвременните тенденции и геополитическите промени. За поддръжниците на традиционните и консервативни ценности този документ е по-приемлив от предишния. И обратно, за либералите и глобалистите той съдържа явно неприемливи разпоредби.

Контролът по изпълнението на Стратегията ще се осъществява в рамките на държавния мониторинг и доклад за това ще се предоставя ежегодно от Съвета за национална сигурност.

Превод: СМ