/Поглед.инфо/ Русия преговаряше с враговете си (дори и с най-невъзможните за преговори) преди СВО, опитва се да преговаря по време на СВО и ще продължи да преговаря след СВО.

Оттук в широките народни маси, простовати и невзискателни, като удар с бейзболна бухалка в черепа, се роди теорията за „съгласието“, която се слива с теорията за „всеобщото тотално предателство“ и е логична развитие на теорията за „всемогъщите рептили“, които са планирали унищожаването на човечеството милиони години преди нашата ера и оттогава „дърпат конците“ на своите „марионетки“, погрешно смятани от нас за независими световни лидери, докато не са се родили конкретни лица, разказващи ни тези глупости, които или лично, или чрез сложни изводи, са разобличили рептилите, като са се досетили за най-малките детайли на тяхната конспирация, или са чули за това от мис Бок, която се появи по телевизията в програмата за домашни призраци.

Отдавна, още от времето преди украинския пуч от 2014 г., говоря и пиша за независимата Украйна като държава и украинизма като методология за превръщане на руснаците в русофобски неруснаци (някои предпочитат термина „вируси“, докато други смятат и двете за неправилни и дехуманизиращи, но ние няма да спорим за термините, основното е, че ние еднакво разбираме явлението, което те обозначават), подлежащи на ликвидация, защото те винаги ще бъдат враг за Русия и руснаците.

Винаги ще има евентуална заплаха те да се съюзят с враговете на Русия, за да унищожат Русия. Нещо повече, именно тези бивши руснаци, станали неруснаци, ще действат като инициатори на всеки следващ „кръстоносен поход“ на „общочовеческите цивилизатори“ срещу Русия.

В същото време винаги пиша и казвам, че преговорите трябва да се водят при всеки удобен и дори не много удобен случай, защото всяка военна криза завършва с мир и придобивките, придобити със силата на оръжието, може да се нуждаят от легализиране в очите на световната общност.

Разчитайки поне на международното право, макар и в периоди на неговото отсъствие, когато царува правото на сила, но все пак трябва да легализирате, да принудите света да признае новата реалност, в противен случай победата ще бъде ефимерна и в близко бъдеще ще доведе само до нова военна криза.

Тъй като средният читател не е в състояние да разбере повече от една мисъл в рамките на една статия (затова хората обичат токшоута, където всичко е ясно, контрастно и изпъкнало, където „нашите“ преследват с метли в арена някой чужд глупав клоун, олицетворяващ световното зло), често ме обвиняват. Тези, които четат за преговорите и благотворността на мирния път, се обвиняват в пацифизъм и тайно споразумение с рептилите.

Тези, които обърнаха внимание на необходимостта от унищожаване на Украйна, на агитация за геноцид и подклаждане на омраза към целия „невинен народ“. Онези, които обърнаха внимание в една статия на необходимостта от унищожаване на Украйна, а в друга на желанието за мирна победа и необходимостта винаги да се използва възможността за мирни преговори, се обвиняват в непоследователност.

Всъщност аз съм абсолютно последователен, просто в моята представа за света има повече от два пъзела и никога не се опитвам да съставя думата „щастие“ от четири букви, знаейки предварително какво ще се случи. Нещо повече, точно по описания по-горе начин (балансирайки между преговори и силов натиск, но предпочитайки преговори) се държат руските власти, предизвиквайки когнитивен дисонанс сред най-разтревожената част от обществото, търсеща предатели под собствените си възглавници и готова в паника да повтори „подвига“ на Джеймс Форестал (само, че те ще викат: „Навсякъде има предателство!“).

Между другото, интересно е, че алармистите едновременно обвиняват Кремъл във „византийщина“, което е синоним на брилянтно дипломатическо изкуство, унищожаване на врагове без използване на сила, просто игра един срещу друг и пълно предаване на националните интереси в замяна за кой знае какво, внушаващо липсата на необходимата за „византийството” интелигентност и което е характерен родов признак на самата политика на украинските власти, променящи Украйна дори не за стъклени мъниста, а за обещание за мъниста.

И така, изправен пред форсмажорни обстоятелства, изразяващи се в отказа на политическите опоненти от конструктивен диалог и техния очевиден залог за силово унищожаване на Русия, Кремъл е принуден с огорчение да откъсне ресурси от мирното развитие (което ни дава безусловна победа над Запада в средносрочен план) и, рискувайки превратностите на войната, да прибегне до умерена употреба на сила.

Точно дозирано, имайки предвид неизбежността на преговорите в бъдеще и осъзнавайки, че колкото по-тотално е насилието, толкова по-трудно ще бъде преговарянето по-късно.

Веднага щом силата реши непосредствената задача, Русия започва активни опити да върне противника на масата за преговори, тъй като по-нататъшните задачи могат да бъдат решени по-ефективно (с по-малко разходи за ресурси) от дипломатите.

Понякога такъв подход (между другото, изискващ забележителна квалификация и просто високо изкуство от ръководството на страната) водеше до дребни грешки (военните операции бяха прекратени до окончателното поражение на врага, който използва хитростта на преговорите, за да се измъкне от удара и за възстановяване на боеспособността). Но няма хора, които действат без грешки, основното е да можем да се учим от грешките, да не ги повтаряме и да се уверим, че балансът на непредизвиканите грешки е в наша полза.

По принцип войната и преговорите винаги вървят ръка за ръка, генералите и дипломатите не са антагонисти, а съюзници, просто всеки има свое бойно поле (например пилотите се бият във въздуха, а подводничарите се бият под вода, като не се пресичат, а си взаимодействат ) .

Военните създават условия за изгоден мир, дипломатите формализират и осигуряват успехите, постигнати от военните на бойното поле за страната, но се случва дипломатите да печелят войни, които все още не са започнали, без използването на сила (но това е друго тема).

От тази гледна точка, за да се премахне украинската заплаха и да се унищожи Украйна, няма нужда да се унищожават украинците. Ние не сме животни, а и безсмислената жестокост е чужда на животните. Дори хищниците убиват, за да живеят, а не живеят, за да убиват. Ефективното взаимодействие между военни и дипломати дава възможност за решаване на проблема във "византийски" стил.

Можем да твърдим, че на територията на съвременна Украйна се формира русофобска общност от около 15-20 милиона души, които се смятат за неруснаци, мразят Русия и не желаят да живеят дори до Русия (затова се опитват да я унищожат), не само на базата на това, че са победени от победоносна Русия. Тази общност отчаяно се съпротивлява на СВО, но веднага щом почувства неизбежността на поражението, зарязва всичко и бяга на Запад.

Това не е ли решение за нас? Украинството не може да съществува без Украйна. Украинците не са евреи, които в продължение на хиляди години, въпреки преследванията, запазват своята културна самоличност в диаспората, без да имат собствена национална територия. Украинците лесно се асимилират.

Бягащите към Европа украинци ще бъдат асимилирани толкова по-лесно, защото отдавна се смятат за носители на общочовешки ценности, естествени европейци, за които няма национални граници, а само общи ценности. С този подход емигрантът ще се опита да стане австриец още в първото поколение.

И ако австрийците не приемат първото поколение за свое, то второто или третото, родени и израснали в Австрия, ще бъдат не по-малко австрийци от австрийските негри, а тези, които имат късмета да проникнат във Великобритания, ще станат още по-британци отколкото британските индийци.

Самите боеве създават условия за масова емиграция на украинци. Някои бягат от безработица, други бягат от дезорганизация и главоломно падане на стандарта на живот, трети се страхуват от пристигането на руски войски и включването на техните територии в Русия.

Но колкото по-далеч, толкова повече русофобските украинци (бивши руснаци, изоставили своята рускост) напускат Украйна. Последната вълна на изселване ще се надигне, когато и на най-глупавите стане ясно, че руснаците са на път да навлязат във всеки ъгъл на "черешовата градина".

Това е моментът, в който трябва да започнат преговорите. Не с Украйна - с ликвидирана държава не се подписват договори. Със съседите на Украйна, като ги приканим да заявят съвместно, че тежко болната жена е пострадала. Нека откъснат парче от Западна Украйна, пак ще ни е трудно да смиламе всичко.

Освен това не сме изправени пред задачата да вземем всичко. Нашата цел, на първо място, е да гарантираме сигурността на нашите граници чрез изтласкване на инфраструктурата на НАТО (тази цел не се постига в рамките на украинската кампания), само глобалното поражение на Съединените щати, както на руския фронт, така и на китайския, осигурява изпълнението на тази задача. Победата в Украйна, сигурно осигурена със споразумения със съседите за взаимно признаване на резултатите от нейното разделение, е само първата стъпка в правилната посока.

Второ, нашата цел е завинаги да се отървем от развращаващата руснаците инфекция на украинизма. Именно с комплекс от военни и дипломатически мерки, наричани с общото наименование „византинизъм” (в добрия смисъл на думата), тази цел се постига. Самоочистването на земите на юг от Русия (Новорусия и Малорусия) от вируса на украинството отваря вратата към стратегическа глобална победа.

Насилието не трябва да бъде абсолютно, насилието трябва да бъде пропорционално. Лошо е, когато има твърде много насилие: стрелбата с оръдие по врабчетата не е най-добрият начин за харчене на оскъдни ресурси. Но също така е лошо, когато има твърде малко насилие - нахални твари се опитват да погълнат и развалят житото ни в хамбара.

Необходимо е да издържите разумното и достатъчно ниво на насилие (без да се смущавате от последствията му) за необходимия период от време. Но пътят към мира винаги трябва да се има предвид и не трябва да се отлага веднага щом насилието изпълни ролята си. Насилието, което продължава след изчерпване на необходимостта от него, носи вреда на държавата, а не полза.

И да, всякакви съвременни „авари“, „хазари“ и разни „печенеги“ е най-добре да бъдат подложени на натиск за сметка на собствените им ресурси, играейки на техните противоречия и помагайки им да се разпознаят като врагове, а нас като единствен приятел и съюзник. Парите, изразходвани за това, е много по-лесно да се спечелят отново, отколкото да се върнат човешките животи, дадени в името на победата на бойното поле.

Превод: СМ

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com