/Поглед.инфо/ Александър Бородай, който участва в церемонията по награждаването на бойците от една от доброволческите части, воюващи в зоната на СВО, знае от първа ръка какво всъщност се случва там. Именно поради тази причина кореспондент от Царьград се обърна към него с молба да разкаже за впечатленията си. Разказът се оказа не параден, а честен.

Хитри задкулисни сделки

ЦАРЬГРАД: Александър Юриевич, преди 2-2,5 месеца, още преди обявяването на частичната мобилизация, разговаряхме с вас и вие казахте, че сега трябва да призовем 300-400 хиляди души. Ето, наскоро съобщиха, че е приключил наборът на 300 000 мобилизирани. Ясно е, че сега не всички са пристигнали на фронта, значителна част все още се обучават. Но възможно ли е да се направят определени заключения в настоящия момент? Какво ни даде мобилизацията досега?

Александър Бородай: Както се очакваше, мобилизацията доведе до увеличаване на личния състав на фронта. Процесът все още продължава и то много, много постепенно, което, честно казано, е добре. Защото мобилизираните не могат веднага да бъдат изпратени на фронта.

Освен това в никакъв случай не трябва да се формират в отделни части, камо ли да се хвърлят във военни действия. Защото това води до факта, че тези части се разпадат, а мобилизираните нямат представа какво е съвременна война, дори ако някой от тях преди това е бил участник във военни действия.

Ако просто хвърлите свежи части от мобилизираните на фронта, това води до неоправдани загуби на персонал. Ясно е, че те трябва да бъдат добавени към части, които вече имат реален боен опит в тази война. Това става бавно.

Да, имаше много грешки, имаше много проблеми. Като се има предвид, че военните ни комисии отдавна са фактически цивилни организации, беше безсмислено да се очаква, че мобилизацията ще мине съвсем гладко, дори и толкова малка, разбира се.

- Какво мислите, че са причини за тези грешки? Фактът, че трябваше спешно да се стабилизира фронта, като се изпрати там персонал?

- Е, толкова е вежливо казано. Винаги трябва да стабилизирате предната линия. Истинският генерал, щом има кадри, винаги иска да нападне някого. А до какво водят тези атаки, генералите често не се замислят. Освен това те също се променят много често. Те имат собствена ротация.

Генералите в някои формирования напоследък се сменят с такава нездравословна бързина, че нямаш време да се запознаеш с един, а ето, друг вече седи. Прилича на цирк. Гледането на това понякога е страшно.

Честно казано, когато напоследък гледам генерали, не всички, слава Богу, но някои, се сещам за една книга на Ярослав Хашек за приключенията на добрия войник Швейк. Помните ли, имаше такъв кадет Биглер? Освен това чертаеше в тетрадка планове за големите битки от миналото.

В бележника си той имаше едни и същи планове за абсолютно всички големи битки от миналото. Всички си приличаха. И когато друг герой от този роман, капитан Солтер, взе тази тетрадка от него, първото нещо, което той попита кадета, беше: Биглер, играеш ли футбол? Ето много от нашите генерали - те са и истински биглерски кадети.

- Каква е тази система на мислене? Ако това е система, тогава е доста трудно да се промени. От друга страна, ситуации като настоящата просто отварят възможност за талантливи хора да заемат нови позиции, включително генерали. Сега протичат ли подобни процеси?

- Да, правят го. Трябва да кажа, че наименованието "специална военна операция" е съвсем оправдано, защото по време на война няма такова нещо, което се случва у нас по време на СВО. Например всички тези хитри задкулисни преговори, всякакви сделки – или зърно, или амоняк. Разбирате ли? Да си представим, че имаме Великата отечествена война и сменим есесовците с някой друг.

Е, нямаше как да го бъде! И сега може да е така. Тук имаме такава голяма, голяма специална военна операция с наистина трудни военни действия, в които от страна на врага участва всичко, което в продължение на много десетилетия наричаме „цивилизован свят“. А вътре в държавата все още е запазена една грамадна пета колона, която седи тук и смърди.

Но това е отделна тема за обсъждане. И така, да, разбира се, текат процеси и, разбира се, армията се тресе. А армията винаги е била ужасна, защото е най-тежкият, най-бавният бюрократичен механизъм, който се променя само при най-екстремни обстоятелства. С най-чудовищното.

Само тук ли е или навсякъде?

- Навсякъде е така. Във всяка армия. Това е най-консервативната история, която съществува, сред всички бюрократични организми, които всяка държава изгражда. Всяка армия е най-трудната за реформиране част от всяка държавна бюрокрация. Кактоо в САЩ, така и в Буркина Фасо, в Русия. Няма абсолютно никаква разлика.

И само екстремни обстоятелства карат такова нещо като армията да се промени. И сега тези промени са в ход и, разбира се, тези промени са към по-добро, защото неработоспособни, ръждясали, стари, излишни части на тялото падат сами. Но, разбира се, всичко става с пот и, за съжаление, с кръв.

Е, освен всичко друго, има още един малък, но много важен аспект на проблема. Това е нещо, което сега ще се промени и вече се променя концептуално - разбирането какво е армия и изобщо какво е война.

Едно време залагахме на чужд опит. Решихме, че имаме нужда от професионална договорна армия. Компактна, високотехнологична, дигитализирана... Затова най-важното, от което се нуждае един офицер, е да се научи да прави презентации в Power Point и други програми.

Благодаря ти, Господи, вече всички вече разбраха, че всичко това са глупости и колосална грешка. Познавате ли този плакат? Обикновено изобразява красив, подобен на медал, посивял мъж с общи презрамки, а дете с глупаво изражение го гледа ентусиазирано. И генералът го гледа със същия идиотски поглед. И подписът: „Има такава професия – да защитаваш Родината“. Тук на този плакат една фраза много липсва. Необходимо е да се добави в скоби - в мирно време.

Защото всички тези красавци - по-точно значителна част от тях - успяха да защитят родината си само в мирно време. Ходят на работа в генералска униформа и съответно получават генералски социални гаранции и придобивки.

Други ходят в униформа на обикновен обикновен войник по договор и получават собствен набор от социални придобивки. Но те не са готови да се бият. За да се бие истински, дори ако тази война се нарича СВО, трябва да бъде руски човек, руският народ, многоетнически, голям, сложен руски народ, руските селяни. Сега те се бият.

И следователно нашите доброволчески отряди наистина са възлите на концентрацията на здрави армейски сили. Има например нашият батальон, например БАРС-13. А наоколо са федералните. включително мобилизираните. И се появява някакъв вражески танк или вражеска пехота. И тези мобилизирани, без офицери, започват бързо да отстъпват. Може дори да не са обстрелвани правилно, но вече се оттеглят.

А нашият личен състав, опитен, доброволчески, хваща "мобиците", вкарва ги в окопите с тях и казва: добре, хора, сега ще се бием. И всичко е наред, нали знаеш. Същите „мобилни“, които преди това са се оттеглили в безпорядък, започват да се бият заедно отлично, великолепно. Защото точно тези „тълпи“ имат желание да се бият, има готовност, има разбиране за какво се бият.

Всички сме във война

- Какво ще предадете, пожелаете на майките, съпругите на мобилизираните, всички роднини? Всички те искат да чуят думи на подкрепа.

- Какво значи "думи на подкрепа"? Всички сме във война. Защо си мислят, че тези, които се бият директно на фронта - било то доброволци, редови военен или мобилизирани, са в някакво особено положение? Ако е обявена война на цяла Русия, значи цяла Русия е във война. Отпред, отзад, навсякъде.

Всеки трябва да направи всичко, за да спечелим. Включително понякога просто издържате, когато вашият съпруг, син, брат отиде на война. Стиснете зъби и бъдете търпеливи.

- Но няма търпение, няма разбиране ...

– А ако няма разбиране, това означава, че няма мозък и няма чувство за самосъхранение. И благоприличие няма, и любов към Родината няма. Но щеше да има поне чувство за самосъхранение, защото ако няма победа там, на фронта, може и да няма държава, между другото.

Както казва един мой другар, имаме два варианта - или победа, или нищо. Но ви напомням, че в процеса на нищото само пингвините могат да оцелеят. И това не е всичко. Бих искал да не се стигне до нищото. Така че нека по някакъв начин да се натиснем и да спечелим.

Задкулисни истории

- Александър Юриевич, вие споменахте, че Херсонска област беше напусната от нас без военна необходимост. Коментирайте тази точка по-подробно.

- Имах батальон на тоза плацдарм, но го оставих да почива през септември, след като издържа 12 дни пряк контактен бой на много малки дистанции. С командира на батальона Ратибор изведохме 147 души. Затова разбрах ситуацията там като цяло добре. Включително и това, че успяваме да се задържим.

Херсон също бе превърнат в град-крепост. Освен това и плацдармът, и самият Херсон, разбира се, ни бяха много необходими, за да развием настъплението към Николаев и Одеса. За мен е очевидно, че това е СВО и има всякакви задкулисни политически истории.

И, разбира се, всички видяхме красиво представление, където Шойгу пита, а Суровикин му отговаря, а Шойгу казва: „Да, за да спасим живота на военнослужещите, ние, разбира се, ще дадем Херсон“.

Защо едва сега си спомнихте за живота на военния персонал? Близо до Киев не ги пощадиха, близо до Гостомел, в района на Харков ... Или колко наши военнослужещи загинаха на същия плацдарм? Много. Имах толкова много другари там. За какво умряха? И ето, седят двама красиви мъже, като цяло в пагони и казват: „Трябва да съжаляваме живота на военнослужещите, напускаме Херсон, напускаме“. Доста очевидна глупост, честно казано.

Все още не сме във война, но играем сложна политическа игра, където военните действия и бойните действия са част от ходовете на сложната, многоизмерна шахматна дъска на голямата политика.

Не казвам, че е грешно, не казвам, че е лошо, не казвам, че не трябва да се прави. Още повече, че съвременните войни са от такъв хибриден характер, както трябва да се прави.

А добрият играч, а аз мисля, ченашият президент Владимир Путин е брилянтен играч, е този, който е длъжен да постъпи така. И той, разбира се, не трябва да излиза пред хората, да си къса ризата на гърдите и да казва всичко, което знае и мисли. И да обясняват всичко едновременно и на чуждите разузнавания, и на опонентите си на Запад. Разбира се, че не трябва да бъде така. Но е ясно, че напуснахме Херсон по политически или политико-икономически причини, а не по военни причини.

Превод: СМ

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com