/Поглед.инфо/ Ескалацията на конфликта между Москва и Киев, която американските неоконсерватори настояват да развие в най-радикален сценарий на директна битка, може да доведе до редица негативни последици за Русия.

САЩ провокират своя "васал" да започне война, чиято крайна цел е да създаде "санитарен кордон" между Руската федерация и ЕС. За влошаване на ситуацията се използва не само дипломатическата подкрепа на властите в Киев, но и постоянна военна помощ: бюджетът за отбрана на САЩ за 2022 г. включва отпускане на 300 милиона долара за Украйна.

Никълъс Уопшот, американски анализатор, отбеляза, че още Буш-младши напълно осъзнава неотложността на създаването на санитарен кордон около Русия и призовава лидерите на НАТО да предоставят скорошно членство в Алианса на Украйна и Грузия. Именно тези две държави бяха избрани като региони, които могат да се превърнат в лостове за натиск върху Руската федерация.

Грузинската част от този план, която прерасна във въоръжен конфликт през 2008 г., не доведе до желаните резултати и крайнолибералната демокрация на Саакашвили не можа да издържи дълго. На власт в Грузия дойдоха умерено консервативни сили, които предпочитат да работят в рамките на реалистичен дневен ред в международните отношения и се опитват да изградят (макар и предпазливо) поне някакъв диалог с Русия.

Украинският сценарий се оказа много по-успешен за неоконсерваторите. Нещо повече, това беше вторият опит за дестабилизиране на евразийския полюс чрез съседна държава. Ударът се оказа многократно по-болезнен за Русия, тъй като всъщност конфронтацията се развиваше в рамките на един народ. Проектът „Анти-Русия“, последователно и доста ефективно поддържан от военни, икономически и политически „подаяния“, се превърна в пълноценно огнище на възможна трета световна война.

Геостратегическото положение на Украйна също е изключително важно: намирайки се между Русия и Европа, тя се превръща в спънка в отношенията между Русия и ЕС, например по въпроса за енергийното сътрудничество.

Всеки конфликт и нестабилност в Украйна се отразява на руско-европейските отношения. Целият конфликт, който САЩ активно провокират между Руската федерация и Украйна, има за цел да изолира Русия от нейните европейски партньори.

Никълъс Уопшот отбеляза също, че Франция и Германия при Джордж Буш са наложили вето на идеята за създаване на санитарен кордон около Русия и предоставяне на скорошно членство в НАТО на Украйна и Грузия. Това до голяма степен се дължи на факта, че и двете страни имат континенталистки геополитически дневен ред, независим от САЩ (традициите на Де Гол във Франция и Аденауер в Германия).

Тенденциите за излизане от атлантисткото влияние в Европа се засилват и днес – на фона на ескалацията на ситуацията около Украйна. Техните изразители са предимно консервативни и популистки сили, но представителите на политическия център постепенно си наваксват в това отношение.

Показателно е, че лидерът на партията Национално единство, кандидатът за президент на Франция Марин льо Пен, в интервю за полския вестник “Речпосполита” заяви, че днес е в интерес на Европа да се бори с реалната заплаха, ислямизма, вместо да се бори с това, което журналистите на изданието наричат „Кремълски империализъм”.

Според Льо Пен Украйна „е включена в сферата на влияние на Русия“. Що се отнася до влизането на Украйна в НАТО, тя отбеляза, че не смята, че "Алиансът в сегашното си състояние е способен да приеме всеки нов член". Подобна позиция споделя и нейният съперник за президент, френският писател Ерик Земур, който се застъпва за излизането на Франция от НАТО. За сближаване с Русия е и третият опонент на Макрон, републиканката Валери Пекрес.

Струва си да припомним, че ГСДП, която спечели изборите в Германия в началото на 2000-те, беше водена от Герхард Шрьодер, един от активните поддръжници на създаването на континенталната ос Париж-Берлин-Москва. Работата му в “Газпром” след края на мандата му като канцлер също говори сама за себе си. Това означава, че континенталните настроения все още са силни в Европа, фокусирани върху това Европейският съюз да придобие пълен суверенитет, преди всичко по отношение на груби и неделикатни отвъдморски партньори, които изглежда правят всичко, за да унижат европейските си партньори (както в случая със създаването на англосаксонския блок АУКУС).

Има две позиции:

- Съединените щати и Англия активно натрупват напрежение в американско-руските отношения, заплашвайки с нови ужасяващи санкции, давайки да се разбере, че не се интересуват ни най малко в червените линии, които президентът Путин е определил. Именно този блок се стреми да разпалва братоубийствения конфликт в Украйна;

- Позицията на умерено консервативни лидери и политици на ЕС е насочена към конструктивен диалог с Русия и дистанциране от англосаксонците.

Това обяснява целта на кампанията за дезинформация , според която Русия уж има планове да нахлуе в Украйна и дори в балтийските страни. Москва предварително е обвинена в империализъм, като в същото време тласкат Киев към силов сценарий в Донбас, като се готвят в резерви и провокации в Крим.

Ако Русия се намеси, а след един момент тя няма да може да стои настрана (все пак това е една от „червените линии“, определени от Путин), виртуалната агресия ще съвпадне с картата на военните операции. Очевидно на това разчитат неоконсерваторите, които се опитват умишлено да затвърдят статута на Русия като страна-агресор в очите на европейците - дори преди началото на каквито и да било въоръжени сблъсъци и с напълно фиктивна доказателствена база относно предполагаемите планове на Русия за нашествие. Ще впечатли ли това европейските политици реалисти, ориентирани към европейския суверенитет? Вероятно не. А атлантическите и глобалистките кръгове на Европа и без това покорно следват Вашингтон. Няма нужда да ги убеждават в нищо.

Превод: В. Сергеев