Съюзната държава на Русия и Беларус: Реалности и перспективи

/Поглед.инфо/ На 2 април 1996 г. президентите на Русия и Беларус Борис Елцин и Александър Лукашенко подписаха споразумение за създаването на Съюзната държава на Русия и Беларус. Съществува обаче мнение, че идеята за общо наднационално образувание като Европейския съюз или дори СССР в отслабена форма се е провалила. Това мнение е по-широко разпространено в Русия, и напротив, беларуската страна като цяло оценява положително напредъка на интеграцията.

Разликата в отношението към напредъка и резултатите от изграждането на съюзната държава не е случайна, тъй като самите подходи и задачи, които се инвестират в разбирането на същността на междудържавното обединение на всяка от партиите, са различни.

От самото начало идеята за Съюзна държава включваше идеята за реинтеграция на два субекта от бившия СССР, най-тясно свързани културно, икономически и имащи подобно намерение да действат заедно по редица въпроси. Тъй като по това време Европейският съюз не е съществувал, някои автори говорят за конфедерална форма на управление или дори за федерация, която ще възникне в резултат на обединението на двете страни. Трябваше да се появят общ парламент, конституция, армия и парична единица. Говореха дори за президент на обединената държава.

По това време идеята за възстановяване на Съветския съюз имаше много поддръжници, като с подобна инициатива Нурсултан Назарбаев, президент на Казахстан, предложи да се създаде Евразийски съюз.

По различно време Молдова, Киргизстан и дори Сърбия изразиха желанието си да се присъединят към Съюзната държава при президента Слободан Милошевич през 1999 г. Идеята за интеграционен проект с ядро от бивши социалистически страни, способни да развиват съвместно икономиката и да решават проблемите на колективната сигурност, беше много популярна сред значителна част от постсъветските елити и в широките обществени кръгове.

Беше много важно да се развие съвместно икономиката и да се осигури сигурността, тъй като бившите социалистически ориентирани страни не само не получиха икономическа помощ като плана на Маршал, но станаха обект на грабеж и експлоатация от страните на „колективния Запад“. А операцията срещу Федерална република Югославия и последвалата инвазия в Афганистан и Ирак показаха, че САЩ и техните съюзници са готови да разрешат всички спорни въпроси чрез пряка военна агресия.

За четвърт век светът се промени значително, възникна Европейският съюз, Западът организира поредица от войни и цветни революции, появи се нов гигант в лицето на Китай, за който никой не можеше и да мечтае в средата на 90-те, че ще стане основна световна икономика.

Развитието на Съюзната държава протича, напротив, с доста бавни темпове и не може да се каже, че строителният процес съответства на степента на усложняване и изостряне на световните процеси, но въпреки това беше направено много.

Например, единно икономическо пространство за Република Беларус и Руската федерация не е фигура на речта; между двете страни има широк обмен на ресурси и стоки. Руската федерация е основният икономически партньор на Беларус, около 50% от нейния износ и внос се извършва между нашите страни.

Съществуват над 2500 съвместни предприятия. Търговският оборот между Беларус и Русия през 2020 г. възлиза на 29,519 милиарда долара, което е 4,5 пъти по-високо от търговския оборот през 1996 г. Тук, разбира се, играе ролята ниският старт, тъй като икономиките на двете страни бяха сериозно засегнати от разпадането на Съветския съюз, докато руската икономика преживя още по-мощна рецесия в сравнение с белоруската.

Промишленото производство в Беларус през 1997 г. е спаднало до 76% от нивото от 1990 г., а в Русия дори до 48%, което неминуемо е повлияло на жизнения стандарт на гражданите, способността на държавата да прилага политиката си както на вътрешния, така и на международния пазар.

В рамките на Съюзната държава е изградена единна транспортна система, която включва пътища, газопроводи и нефтопроводи, свързващи европейската част на Русия и Централна Европа.

Гражданите на Съюзната държава имат равни права на територията на двете страни. Те могат да работят, да плащат данъци, пенсионни вноски, да получават медицински услуги, образование съгласно единни правила. В руските университети има 18 хиляди студенти от Беларус и хиляда и петстотин руски граждани се обучават в беларуски университети.

Има значителен обем на взаимните инвестиции на двете страни, от Русия до Беларус, който е над 4 милиарда долара и повече от 600 милиона от Беларус до Руската федерация.

В допълнение, ниските цени на въглеводородите, които са направили над 100 милиарда скрити субсидии за беларуската икономика, изиграха значителна роля в развитието на беларуската икономика. Както и заемите и други видове инжекции от Руската федерация, които изиграха положителна роля в развитието на икономиката на Република Беларус.

Ако за Беларус икономиката е важна страна на отношенията с Русия, тъй като неговата икономика е свързана с повече от 50% с тази на съседната по-голяма страна, то за Руската федерация делът на външния пазар, приписван на Република Беларус, е само 5%, което означава, че Минск не играе съществена роля за Москва.

И ако икономическата интеграция протича доста успешно, въпреки непрекъснатите търговски войни, то политическата е практически парализирана. Наддържавният апарат, съвместният бюджет, паричната единица, общото данъчно облагане, общото командване на въоръжените сили всъщност не са приложени.

В условията на високо напрежение в съвременния свят Русия се интересува от присъствието преди всичко на политически партньори, поради което Москва очаква политическа интеграция от Минск, например по модела на отношенията на САЩ в блока на НАТО.

Военното сътрудничество изглежда най-обещаващо в областите извън икономиката. На 2 март 2021 г. министерствата на отбраната на Руската федерация и Република Беларус подписаха програма за стратегическо партньорство за пет години. Според плановете Министерството на отбраната на Руската федерация и Министерството на отбраната на Република Беларус ще проведат над 160 събития до 2025 година.

Беше обявено и разполагането на руски военни самолети на територията на републиката. И по-рано беше осъществена координация между армиите на двете страни, имаше обща система за противоракетна отбрана, а от есента на 2020 г. се извършват съвместни патрули от военновъздушните сили. От 2009 г. на територията на двете страни се провеждат военно-щабни учения „Запад“, целящи да осигурят сигурността на СЪюзната държава на Русия и Беларус.

Това сътрудничество от гледна точка на много експерти в Русия обаче е недостатъчно. Съществува мнение, че Беларус не оказва помощ на Русия на международната сцена, тъй като не призна Крим като руска територия и доскоро си сътрудничеше със страни и режими, с които Русия има пряко враждебни или сложни отношения, без да отчита интересите на Москва.

Понастоящем трудностите при интеграцията са най-забележими при търканията около подписването на пътни карти, които се обсъждат от 2018 г., като опита за рестартиране на строителството на Съюзната държава, който спря през 2010 г., но подписването им в момента се отлага и много експертите смятат, че няма да бъде изпълнено.

Както вече стана ясно за Беларус, интеграцията в рамките на Съюзната държава играе преди всичко икономическа роля и трябва да подобри жизнения стандарт на хората, така че това се възприема както от обществото, така и от ръководството.

В същото време ръководството на Беларус не си поставя далечни политически цели. Нещо повече, по време на осъществяването на политическата интеграция съществува риск белорусите да загубят контрол и да станат просто един от субектите на Руската федерация, което естествено не отговаря на интересите на ръководството на Беларус. Същото може да се каже и за широките слоеве на обществото.

Въпреки почти пълната етническа и културна идентичност на жителите на централна Русия и Беларус, идеята за мястото на нашите страни в света е много различна. Република Беларус, в съзнанието на своите граждани, е малка държава от Източна Европа, ориентирана към износ, насочена към същите ценности и насоки като жителите на съседните държави под формата на лична свобода и просперитет. Докато руското общество и елитите осъзнават своето място в света като глобална сила, която има както желанието, така и възможността да участва в глобалното управление.

Тоест Русия се стреми да получи преди всичко стратегически съюзник, докато Беларус иска да остави партньорството на нивото на общото икономическо пространство, което вече съществува де факто.

Когато се изпълнява политическата част на интеграцията за белоруската страна, тя изглежда като поглъщане, което не е придружено от наличието на каквато и да е мисия или цел, за която трябва да се направи нещо. Минск ще загуби независимостта си, без да спечели нищо в замяна.

Ако говорим не за държавната власт, а за обикновените граждани, тогава се наблюдава подобна картина, макар и въз основа на други причини. Някъде в средата на 90-те и началото на 2000-те години беларуското общество беше много сериозно мотивирано да се събере с Русия в общо политическо и икономическо пространство, смята се, че дори в по-голяма степен от населението на Руската федерация по това време.

Въпреки това, през изминалите години след разпадането на СССР са израснали няколко поколения хора, които никога не са живели в обща държава, чието мислене и мироглед се формират в нови условия под влиянието на западната масова култура, включително под впечатлението от западните институции на Европейския съюз, НАТО, под влиянието на западния образ на живота.

Белорусите често посещават Полша, балтийските страни и страните от Западна Европа, а западните институции и начин на живот са се превърнали на практика в норма за значителна част от белоруското общество.

Днес популярността на идеята за интеграция с Русия в рамките на Евразийския икономически съюз и Организацията на договора за колективна сигурност изглежда малко привлекателна за значителна част от хората.

Според резултатите от социологическо проучване на Белоруския институт за стратегически изследвания, проведено през 2020 г., 54,8% от анкетираните са категорично против идеята, че „Беларус и Русия трябва да изградят съюзна държава с единна валута, президент и парламент“ .

Само 20,4% от анкетираните се обявиха за. 24,7% от анкетираните се затрудняват да отговорят. Въпреки че проучването очевидно изглежда пристрастно, все още е несъмнено, че то отразява някои общи тенденции в беларуското общество, където интересът към интеграционните процеси значително е намалял през последния четвърт век. И това въпреки очевидните икономически ползи от интеграцията.

Човешкото съзнание, като правило, при оценка на ситуацията се ръководи от образа, формиран в съзнанието, а не от анализа на статистическите данни.

Именно поради това гражданите на Украйна през 2014 г. бяха очаровани от западния начин на живот, който те предпочетоха като подкрепиха Майдана, а гражданите на Сърбия оцениха приноса на Китай в подкрепа на тази страна „като много голям“, въпреки факта, че Европейския съюз им помогна няколко пъти повече. Просто защото имиджът на Китай е по-значим в момента.

Не бива да се преувеличава ролята на русофобските настроения, които са доста маргинални, но в този случай изборът се прави чрез други механизми, на първо място, чрез ежедневната култура на потребление.

Поради всички горепосочени причини перспективите за по-нататъшно задълбочаване на интеграцията в рамките на Съюзната държава изглеждат доста неясни. За да може процесът да бъде рестартиран, е необходима някаква фундаментална промяна в ситуацията.

Струва си да се обърне внимание на факта, че работата по други интеграционни платформи е по-активна, например в рамките на ОДКС и Евразийския икономически съюз. Може би си струва да се съгласуват по-тясно тези инициативи.

Струва си да се помисли за привличането на нови държави към интеграция в рамките на Съюза, за да се разшири броят на неговите участници, което ще намали страховете на ръководството на Беларус при поемането и загубата на политически контрол и ще увеличи потенциала на новата асоциация и, следователно, нейната привлекателност за всички участници.

Превод: СМ