/Поглед.инфо/ Руският министър на отбраната назначи командир на Специалната военна операция. И не просто назначи, но и официално обяви това пред цялата страна. Командващ става генерал от армията Сергей Владимирович Суровикин.
Основният принцип на командване и управление на войските е принципът на единоначалието. Всяко подразделение, част, съединение, групировка или фронт трябва да има един началник. Командирът има щаб. И командирът трябва да бъде известен на своите подчинени, равни по чин и по-висши командири. При всяка комуникация с която и да е войскова част, формирование, първият въпрос е: кой е вашият командир? Без отговор комуникацията е невъзможна. При мащабна военна операция трябва да има командир на операцията.
Назначението беше прието с одобрението на почти всички военни, държавни и обществени дейци в Русия. Не мисля, че другите генерали, които командваха групировките от войски в СВО, бяха некомпетентни или нерешителни. Нямаше некадърни и нямаше страхливци: всички са минали през Чечня, Сирия, всички са полеви генерали, а не „паркетни“. Но Суровикин, дори сред другите, изглежда тежък, спечели масовата симпатия на армейските и близките до армейските кръгове.
И най-важното, има надежда, че заедно с позицията той е получил безпрецедентни правомощия. Назначавате отговорник - прехвърляте му правомощия. Това са основите, отново, на управлението.
Показателно е, че Суровикин е бил (и вероятно все още е) главнокомандващ на Въздушно-космическите сили на Русия. Въздушно-космическите сили включват Военновъздушните сили (ВВС), Войските за противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО и ПРО) и Космическите сили (всъщност те вече са много важни - като се започне от военните спътници). Обратно в Сирия, като командир на руската групировка в тази страна, Суровикин показа такова заплашително умение да използва всички тези видове войски, че си спечели прозвището “Генерал Армагедон”.
Почти веднага след встъпването си в длъжност генералът показа на какво са способни руските ВКС, нанасяйки ракетни удари по обекти на военното командване, комуникационната и енергийна инфраструктура на киевския режим. И, трябва да разберете, че това не е всичко. Ракетната атака е отговор на терористичната атака срещу Кримския мост. Но не само. Може би това е началото на изпълнението на стратегическите планове за нов етап на СВО под ръководството на Суровикин. Всички видяхме зад новите действия на руските войски „почерка“ на генерала, неговия характер, неговата личност.
Операцията придобива своето лице. И това е правилно. И защото резонира с историческата памет на народа ни. По време на Великата отечествена война имената на командирите не се крият: Жуков, Рокосовски, Конев - всички в СССР ги знаят. Това трябва да са истински герои, лидери на общественото мнение, модели за подражание. С такива примери трябва да се учат младежите. Иначе порастват като певци, артисти, комедианти и модни блогъри със съмнителна ориентация. Когато писах съчинение на тема „Моят любим герой“ в седми клас на гимназията, избрах Александър Суворов. Защото Суворов беше моят идол и идеал. Бях му фен. Прочетох биографията му, наизустих „Науката за победата“, бях вдъхновен от примера на живота му и мечтаех да постъпя в Суворовското военно училище (уви, не се сбъдна).
А кой вижда като свой идол днешният ученик? Рап-изпълнителя Моргенщерн? И така, какво да очакваме от него? Защо се учудваме, че когато се обяви мобилизация, такъв вчерашен ученик, чиято брада е пораснала, но смелост - не, се запътва да "щурмува" грузинския курорт Ларс, а не украинския Исмаил?
Между другото, фамилното име на Суровикин е в съзвучие със Суворов. И народното чувство вижда в това съзвучие благоприятен знак.
И друг знак е открит от писателя Захар Прилепин. Оказва се, че генерал Суровикин е роден на същия ден като генерал Григорий Владимирович Росен – 11 октомври. Само че Росен е роден през 1782 г., а Суровикин - през 1966 г. Генерал Росен участва във войните с Наполеон, с шведите, умиротворява Полша и след това воюва в Кавказ. Генерал Суровикин също е бил в Кавказ, бил е и в Таджикистан и Сирия. Вероятно Полша отново ще трябва да бъде принудена да сключи мир (при всички случаи полските наемници, които се бият за Киев, ще трябва да бъдат демилитаризирани). Историята се повтаря. И в тази история Русия печели. Понякога не веднага и не просто, но печели. Просто не може да бъде иначе.
Кое е важното във всичко това за нас, бойците от предимно „културния фронт”? Важното е, че точно сега трябва да възродим култа към героите и военачалниците, който винаги е бил характерен за руската цивилизация. Трябва да създадем в културното пространство пантеон от нови воини и съвременни военачалници, които вече съществуват, ето ги тук, до нас. Героите и командирите са не само участниците в Куликовската битка или дори превземането на Берлин през 1945 г. Не само Александър Матросов, но и старши лейтенант Нурмагомед Хаджимагомедов, който не се предаде, а се взриви с последната граната заедно с враговете около него. Не само Иван Кожедуб, но и майор Виктор Дудин, който в една битка унищожи два вражески самолета и вражеска установка противовъздушна отбрана. Не само Жуков, но и Суровикин, който успешно победи терористите в Сирия и вярваме, че ще успее да победи нацистите и терористите от режима в Киев.
Командването на специалната операция вече има лице и име, които ужасяват врага (генерал Армагедон), но са славни за историята на руското оръжие. И ние, военно-гражданското общество на Русия, ще продължим да подкрепяме нашата армия и да помагаме на фронта.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com