/Поглед.инфо/ Освен двете заявени цели на специалната военна операция в Украйна – денацификация и демилитаризация на Украйна, има и трета цел, не по-малко важна. Това е спасението на рускоезичните граждани на Украйна от нацисткия украински режим.

Русия спаси кримчаните, но без да изпрати войски на територията на Украйна през 2014 г., остави мнозинството рускоезични граждани на Украйна на произвола на съдбата, да бъдат разкъсани на парчета от украинския режим.

Донбас воюва 8 години и чака пристигането на нашите войски, някои жители на Херсонска и Запорожка област вече имаха късмет. Но останалата част от левобережна Украйна, както и Херсонската, Николаевската и Одеската области, разположени на десния бряг на Днепър, все още остават под украинския ботуш.

Как става освобождаването на тези територии? Много трудно. Фронтът почти не мърда. Градовете, които освободихме в Донбас, бяха в руини след ожесточени градски боеве.

От предвоенното население на Мариупол над 500 хиляди души, 230 хиляди души остават след освобождението. От 20-хилядното население на Попасна до освобождението са останали около 200 души.

До 2014 г. населението на Лисичанск е около 130 хиляди души, преди войната е около 97 хиляди души, след освобождението в него остават 33 хиляди души. Населението на Северодонецк преди войната е около 102 хиляди души, след освобождението в него остават около 10 хиляди души.

Украинските нацисти водят ожесточени битки в градовете, без да щадят цивилното население. Получаваме мъртви руини с оцелели по чудо цивилни. Сега украинците, оттегляйки се от Бахмут, взривяват къщи, без да обръщат внимание дали има хора или не.

Методът на воюване, който използваме сега, воювайки с ограничен контингент без обща наборна повинност и без да мобилизираме обществото за война, засега ни позволява да държим фронта и бавно да пълзим напред от опорен пункт на опорен пункт, окоп след окоп, в градовете - къща след къща.

Няма пробиви и остри настъпателни операции, както в първия период на войната, което ни позволи да освободим големи територии, включително териториите на Сумска, Черниговска и Киевска области, от които отстъпихме. Все още ще трябва да ги освободим отново, но на каква цена?

Настоящият начин на воюване ни позволява да се движим напред бавно, много бавно, но поради постоянната висока интензивност на военните действия, ние си възвръщаме мъртви руини и изчезнали територии. Колко хора ще останат в Артьомовск след освобождаването му, което ще дойде в близко бъдеще? Колко души ще останат в Угледар?

Поради факта, че не воюваме истински, поради факта, че не унищожаваме енергийни мощности, железопътни линии и мостове през Днепър, поради факта, че не унищожаваме командните центрове в Киев, украинската армия получава пълноценни доставки от чужбина и се бие с пълна сила.

За да минимизираме загубите, ние сме принудени да увеличим интензивността на битките на фронта, превръщайки градовете, обитавани от нашето население, в руини.

Трябва да спечелим тази война, трябва да освободим от нацистите левобережна Украйна, Херсон, Николаев и Одеса, но трябва да започнем да се бием истински, за да спасим населението на тези територии.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?