/Поглед.инфо/ В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!
Скъпи жители Псковската земя! Вероятно не само аз понякога искам да се събудя сутрин и да почувствам, че всичко е отминало. Че няма нищо от това, от изпитанията на последните дни, че всичко това е минало! Или изобщо го е нямало - сън съм сънувал! Точно това са мислели хората по време на война: да се събудят и всичко да е отминало, нищо да не е останало. И сега искаме спокойно да напуснем домовете си, спокойно да общуваме помежду си, да влезем в храма, да не се притесняваме за ближните си, но не! Ще трябва да преминем през всичко това!
75 години по-късно - отново война и то световна! Не преувеличавам, изобщо не ви притискам с някаква особена тревога, страх, не, не! Всичко наистина е така - има война между човечеството и това зло, което е влязло в човешката раса и срещу което трябва да се борим истински: лекари, хората, които осигуряват безопасността, а може би и ние, обикновени хора, точно както правиха нашите дядовци и бащи по време на войната. Ако някой мисли, че преувеличавам, нека си спомни нещо.
На 20 февруари тази година в Италия е открит първият болен с коронавирус, а на 20 март стотици умираха всеки ден! И сега, дори не са минали месец и половина, 700-900 души умират всеки ден! Моят приятел, православен християнин, живее в малко градче в Северна Италия, близо до Бреша. Градът е малко по-голям от Печора, със седем хиляди жители. Наскоро той ми се обади и каза: „Не сме и мислили, че такова нещо може да бъде: цялото поколение, по-голямо от 70 години, е изчезнало. Това е! Няма никой! Измина малко повече от месец. И млади хора, и хора на средна възраст боледуват. Ние не излизаме никъде. Това е наистина страшно! "
Като епископ на Псковската земя помолих всички: московчани, петербуржци, хора от други места, да не идват сега в Печора. Този страх не е сам за себе си. Знаете каква е средната възраст в Печора сега - 60 години и повече. Колко баби и дядовци, хора, дошли някога да живеят в манастира. Те са най-податливи на зараза.
И започна вълна от възмущение: защо, как, как човек може да се зарази в манастира? ..
През 1352 г. в Псков бушува чума, хората умират в стотици и хиляди. И тогава канят епископ Василий от Новгород. Този смел човек пристига тук и обикаля с кръстен ход целия Псков, като поръсва града. На връщане към Новгород се разболява и умира. И в Псков известно време морът продължава.
Преди 600 години, през 1420 г., в Псков отново бушува чума, цели улици, манастири и изчезват ...
През 1654 г. чумата бушува в Москва, умират огромен брой хора. Всяка вечер по 30 мъртви са били донасяни във всеки храм. Царят бил на война с поляците, а патриарх Никон отишъл с царицата при Сергиев Посад, но болестта също ги застигнала там. Воскресенският, Новодевичият и Чудовият манастири изчезват от Москва ... Болестта не щади никого - това е общо изпитание.
Не се страхувайте от нищо! Ако Господ ни позволи да умрем от тази болест - воля Божия! Но не да се боим от нищо, боейки се само от Бога, а трябва да се боим от това, което Бог ненавижда. А той ненавижда греха! Лекомислието, което може да превърне всеки от нас в неволен убиец, неволно нанасящ зло на ближния си е грях!
Сега трябва да се държим така, сякаш всеки от нас е носител на болестта. Само това ще бъде отговорно поведение, отговорно отношение, проява на любов към ближния. Всички искат да се хвърлят в прегръдка, да се целуват, да имат близък разговор - но не! Сега не може! Сега се води война, мнозина вече я наричат Трета световна война, но тази война е съвсем различна, отколкото беше преди. Наричат различни времена за края на тази война и различен брой на хората, които ще легнат в ужасните битки с мора. Някои казват няколко милиона, други до 40 милиона. Следователно, нашата бран не е в плът и кръв, а в духовете на небесното безчестие, в онези духове, които допринасят за тази епидемия и в духовете в нас: духовете на противоречие, противопоставяне на разума и послушанието - за това чухме в Евангелието. Човек не може сам да се справи с това пренебрегвано зло - само Господ може да се справи с него! Но какво ни казва Господ? Той казва: "Този вид зло и болести се прогонват само чрез пост и молитва!" Постим, сега са Велики пости и болестта продължава.
Ето един пост: помогнете на ближния си, споделете храна с гладните, донесете на Бог искрено покаяние, разрушете съюза на неправдата, враждебността, неприязънта, осъждането! Това очаква Господ от нас!
Дадено ни е време за чисто специално молитвено дело, а четенето на Светите Отци и Светото Писание е включено в устава на молитвата. Прочетете великата книга на Доротей. Невероятна, прекрасна книга, която ще ви научи на основите на духовния живот! Прочетете св. Игнатий (Брянчанинов), прочетете отец Йоан от Кронщат и отец Йоан (Крестянкин), наш съвременник. Прочетете внимателно в къщата си, прочетете канона на Свети Андрей Критски, внимателно и замислено. Прочетете Иисусовата молитва 50-100 пъти. Ето вашето молитвено правило! Прочетете, разбира се и Псалтирът - голяма и прекрасна книга, нашият учебник!
Болестта ще отстъпи, но това, без никакво съмнение, днес зависи от всички. Ще бъдем смели, ще повярваме в Божието провидение, ще бъдем безстрашни и ще се боим само от едно нещо - грях. И днес грехът, с който дяволът ни изкушава, е грехът на лекомислието, който може да прерасне в неволно убийство на нашите ближни.
Спомняйки си днес Великата победа и гледайки на вас, наследниците на тази Победа, трябва да кажа: не трябва да засрамваме нито светите отци, нито Църквата, нито тези, които паднаха за нашата Родина през Втората световна война, във Великата Отечествена война. В тази Трета световна война трябва да сме рационални и смели и трябва да изпълним всичко, което трябва да изпълним. И ако нашата кауза е справедлива, врагът ще бъде победен, победата ще бъде наша!
Превод: В. Сергеев