/Поглед.инфо/ Всеки десети руснак има интерес към потребителски иновации. При това, „домашните изобретатели“ нямат за цел да печелят от идеите си и с охота ги споделят си с другите.
Руснаците по-често от жителите на други страни имат интерес към потребителските иновации. Всеки десети руснак има свои собствени изобретения или самостоятелно е усъвършенствал вече съществуващи технологии. Сред примерите за такива изобретения са велосипед-сокоизстисквачка и „конемобилът“ – хибрид между автомобил и кон.
Изследването за потребителски иновации в Русия е проведено от учените Константин Фурсов и Томас Търнър от НИУ ВШИ. След като изучават чуждите изследвания и самостоятелно анкетират 1670 души от различни региони на РФ, учените стигат до извода, че в Русия потребителските иновации са значително по-популярни, отколкото в другите страни. Както показва изследването на Фурсов и Търнър, делът на „домашните“ изобретатели в Русия е 9,6%, докато за другите страни този показател е значително по-нисък.
Потребителските иновации са изобретения, които се създават или пък модифицират не от производители на стоки и услуги, а от потребители, които изхождат от своите потребности.
Защо правят това?
Учените имат няколко хипотези, откъде руснаците имат такъв интерес към изобретенията. От една страна, това са сложните икономически условия, в които живеят: липсата на стоки със съответното качество, липсата на разнообразен асортимент, особено в регионите, ниската покупателна способност.
Виктор Таригин, преподавател от Борисоглебск, конструира велосипед-сокоизстисквачка. Снимка: Александър Рюмин/ТАСС
„Понякога е по-лесно сам да усъвършенстваш по някакъв начин уреда, отколкото, да речем, да си купуваш нов, ако му липсват само една-две не толкова важни функции – казва авторът на изследването Константин Фурсов. – От друга страна, тази култура се е обособила исторически. По време на Съветския съюз изобретателската дейност активно се насърчаваше. Към НИИ и институциите функционираха различни клубове, организации, които притежаваха мощна технологична база и в които можеше идеите да се въплътят в живота. Издаваха се голям брой научно-популярни списания. В условията на планова икономика, когато на пазара фактически нищо не се предлагаше, хората се обръщаха към собствените си изобретения“.
Юрий Косих, инвалид от Усурийск, изобрети собствен асансьор. Сергей Флоренцев/ТАСС
В наши дни научните списания и клубовете се компенсират от Интернет. „В съвременна Русия има много високо ниво на проникване на Интернет. По форумите и в различни сайтове, в социалните мрежи лесно може да се открие нужната информация, а освен това, появи се възможността онлайн да се поръчват евтини материали и прибори“, уточнява Фурсов.
Иноватори в града и на полето
Изследователите изолираха две основни групи иноватори сред руснаците. Първата група представлява образованите, финансово осигурените градски жители. Най-често това са мъже, които се занимават с изобретения за развлечение или за израстване в кариерата. Това са изобретения в областта на компютърните и информационните технологии.
Втората група включва жителите на малките градове и селата, които стават изобретатели поради битова и финансова необходимост. При това изобретенията могат да бъдат от най-различни житейски области: от домашното стопанство и работата в градината до грижите за децата и дори в транспорта.
Владимир Мичков, пенсионер от Калининград, построи с бутилки триетажна къща. Игор Зарембо/ТАСС
„В сравнение с другите страни, ние генерираме и разпространяваме повече информация, но по-малко се опитваме да поставим нашите идеи на пазарни релси“, допълва Константин Фурсов.
Руските изобретатели рядко са водени от стремежа за печалби, смятат изследователите. Най-често те се ръководят от личния интерес, любопитството, желанието да допринесат с нещо и да помогнат на другите. Вероятно с това може да се обясни фактът, че руските изобретатели охотно споделят идеите си, но рядко патентоват изобретения.
Специалист по автоелектроника Андрей Романов от Омск направи верижен всъдеход на базата на автомобил ВАЗ. Дмитрий Феоктистов/ТАСС