/Поглед.инфо/ Преди 20 години, на 8 септември 1999 г., в приземния етаж на жилищна сграда № 19 на улица „Гурянова“ в Москва избухна мощна експлозия.

100 души станаха жертви на трагедията, други 690 бяха тежко ранени - повечето от тях бяха семейства на работници и служители на АЗЛК.

Според резултатите от проверката на Федералната служба за сигурност на Руската федерация беше установено, че терористите са използвали над два тона хексоген като експлозив.

Още на предварителния етап на разследването стана ясно, че всичките следи от поръчителите и изпълнителите водят до Чечня.

Тази ужасна експлозия беше нов етап във войната срещу Русия, която беше развихрена от терористичния интернационал, който създаде своята база на територията на страната ни - така наречената република Ичкерия.

След първите масови атаки през 1995-1996 г., които показаха пълната уязвимост на руските провинции към терор, както и неспособността на властите и органите на реда да  противодействат ефективно срещу него, ръководството на екстремистите активно работи за създаването на уахабитска терористична основа в цялата страна. През следващите три години терористични бойни групи бяха създадени в почти всички региони на страната, обучаваха се в лагери на територията на Чечня, организираха складове за оръжие и експлозиви, апартаменти биваха наемани. Имаше активно набиране на агенти сред държавните чиновници и служителите на реда.

Особено цинично беше, че всичко това беше направено за сметка на руския бюджет по схемата, измислена и приложена от „черния гений“ на Елцинова Русия Борис Березовски, който предложи терористът Басаев да получи финансови траншове не чрез хазната, където парите влизаха чрез безкасови преводи, а с „живи“ пари да се извършват плащанията за „живата стока“, тоест заложниците, които терористите започнаха да отвличат в голям брой и да ги транспортират до Чечня. Парите за тях бяха отпуснати от слабия руски бюджет и се отвеждаха в Чечня от Березовски или най-близките му помощници. И там, в Чечня, ги деляха. Березовски получаваше половината от тези суми. Десетки по-малки полеви командири се занимаваха с подобна "търговия на глави". По-късно, по време на прочистването на Чечня, почти във всяко село нашите войници намираха изби и ями за задържането на такива затворници. Стотици от тях бяха освободени. Общо за три години през чеченските зандани минаха, през различни данни, между три и пет хиляди заложници. Освен това една трета от тях бяха деца!;

Именно с тези пари се създаде терористичната основа в руските градове! Идеята, че чеченските уахабити могат да бъдат успокоени, че трябва да се водят преговори с тях все още се разпространява в либералната среда с маниакално постоянство. Че Черномирдин, жално блеещ по телефона с Басаев, е истинският миротворец, а бойците от „Алфа“, които щурмуваха родилния дом в Будьоновск, са виновниците за „неоправданите жертви“. Но в действителност именно безпомощната аморфност на тогавашната власт, нейната готовност да прави всякакви отстъпки и компромиси в името на моментния ефект, най-накрая убедиха терористите, че терорът е универсално оръжие, което може да постави Русия на колене. Бомбардировките на къщи, Норд-Ост и Беслан - всичко това са директни последици от капитулацията на Черномирдин и политиката на "умиротворяването" на терористите през 1996-1999 г. И днешните либерални опити да обвинят властите в липса на гъвкавост и излишък на жестокост в борбата срещу тероризма в началото на века са отвратителни цинични спекулации върху кръвта на хора, убити в терористични атаки.

Когато преди двадесет години всички се изправихме пред ужаса да заспим и да не се събудим сутрин, ставайки мъртва плът, смазана от тежестта на стените на собствените ни къщи - се случи нещо удивително! Хората не се предадоха! Москва не коленичи, не се втурна към Кремъл, умолявайки властите да "преговарят" с убийците. След това всички ние се обединихме пред смъртната заплаха. Буквално за един ден московчани станаха едно семейство и успяха да провалят очакванията и плановете на терористите. Благодарение на самоорганизацията на московчани, бдителността им, те успяха да открият и премахнат още няколко подготвяни за взрив апартаменти-капани.

Тогава терористите се надяваха да парализират Русия с ужас, да я поставят на колене заради страх от нови жертви, но те сбъркаха. Сбъркаха фатално за себе си. Именно след атаките в Москва руснаците се обединиха в позицията си по отношение на терора - без милост терористите да се изпепелят на всяка цена! Тогава земята започна да гори под краката на терористите! През следващите три години почти всички полеви командири, всички тези „шейхове“ и „емири“, намериха своя заслужен край. И някои от тях отидоха в ада, увити в свински кожи ...

Сега знаем цената на терора и знаем, че във войната срещу него е невъзможно да се опираме на лаврите си, че джихадисткият трън продължава да разпръсква отровните си семена по нашата земя. Затова днес пренесохме борбата срещу него на негова територия. Нашите войски в Сирия днес убиват „центъра“ на терористична империя, която води война срещу нас през всички тези десетилетия. И искам да повярвам, че ще го довършим!

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели