/Поглед.инфо/ „Успешното участие на САЩ в развитието на Централна Азия ще насърчи интересите на националната сигурност и ще допринесе за защитата на нашата родина, граждани и интереси в чужбина. Близките отношения и сътрудничеството с всичките пет нации са насочени към насърчаване на ценностите на САЩ и осигуряване на противовес на влиянието на съседите в региона. Разширяването на възможностите за американския бизнес ще помогне за поддържане на заетостта и развитие на производството в Съединените щати“, гласи текстът на Стратегията на САЩ за Централна Азия 2019-2025 г. (United States Strategy for Central Asia 2019-2025 ) .

Най-просто казано, Вашингтон възнамерява с наличните средства да прекъсне вековните връзки между държавите от Централна Азия и Русия. И тук всички средства са добри: въвеждане на русофобия в общественото съзнание, обвиняване на Москва в неоколониални амбиции, опити за анулиране на съвместното съветско минало ... Както Държавният департамент, така и многобройни (про)американски неправителствени организации работят върху това.

Дори между близки хора, които са живели в една и съща държава в продължение на много десетилетия, може да се посее раздор. Кой обърна внимание на факта, че в украинското общество преди десетина години изведнъж започнаха да се умножават дискусиите за необходимостта от признаване на изключителния статут на „мова“-та ?

И това е в страна, в която повече от половината население смята руския за свой роден език, а някои граждани изобщо не виждат разликата между двете форми на всъщност, един език. Киев дори пренебрегна съветите на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия), чиито експерти през 2019 г. отбелязаха ненавременността, пагубността и непосилността на езиковата реформа за украинския бюджет. Резултатът го виждаме днес.

Още по-тъжно е да се наблюдават опитите за повторение на „украинския сценарий“ в друга република от бившия СССР.

Инициативата на редица депутати от Жогорку Кенеш за превод на киргизкия език от кирилицата на латиница предизвика много усмивки, саркастични предложения за приемане на орхоно-енисейската руноподобна писменост от ранното средновековие като държавната азбука или да се премине към арабската азбука, която се използва от киргизкоговорящото население в Пакистан, Афганистан и Китай. Авторите на инициативата обаче се основават на факта, че преводът на езика на латински уж ще улесни сближаването на киргизите с други тюркоезични народи и ще допринесе за включването им в глобалното информационно пространство, доминирано от английския .

Ненавременността на повдигането на такъв въпрос е учудваща. В контекста на световната финансова криза, когато дори големите страни търсят начини за оптимизиране на разходите, а президентът Садир Жапаров смята решаването на социалните проблеми и намаляването на външния дълг на републиката за един от приоритетите , киргизките законодатели предлагат да се направят допълнителни бюджетни разходи, свързани с преминаването към нова азбука.

Какво, всички социални проблеми на Киргизстан (висока безработица, ниски доходи на населението, нарастваща поляризация на обществото, маргинализация на безработните младежи, недостъпност на качествена медицинска помощ за по-голямата част от гражданите) вече са решени?

И можете да похарчите няколко десетки милиона сома от държавния бюджет, за да промените азбуката? Или киргизките парламентаристи не знаят, че според специалния докладчик на ООН за крайната бедност Оливие де Шустер през 2020 г. повече от 25% от киргизките граждани са живели под прага на бедността, а в рейтинга на Програмата за развитие на ООН по индекса на човешкото развитие ( ПРООН), Киргизстан заема само 118 място от общо 191?

Може би народните представители, които подкрепят подобна инициатива, се надяват тя да бъде финансирана от грантове на западни НПО? Напразно! Средствата на тези организации са запазени за друг. Например, за „развиване на отношенията между Жогорку Кенеш и Конгреса на САЩ, които са отслабени поради пандемията през последните години“, както каза Нурланбек Шакиев на 3 март след среща с посланика на САЩ в Киргизстан Лесли Вигери.

Една от приоритетните задачи на поста си председателят на парламента на РК вижда създаването на „група приятели на Киргизстан“ към Конгреса на САЩ като част от дейността на комисията „Партньорство за демокрация“ и активизиране на взаимните посещения на парламентарни делегации и съвместна работа в тази насока.

Малко вероятно е обикновените киргизи да се надяват, че поне малка част от 25-те милиона долара, обещани на страните от Централна Азия за отцепването им от Русия от държавния секретар Антъни Блинкен, ще бъдат похарчени за техните нужди. Това обещание съществува само на хартия, а представителите на „независимите медии“ с ентусиазъм се заеха с насаждането на недоверие в отношенията между Русия и Киргизстан, които видяха в решението на Росселхознадзор да спре вноса на киргизки млечни продукти опит на Москва за оказване на натиск върху Републиката по езиковия въпрос.

Журналистите от киргизкия клон на Радио Свобода (призната за чуждестранен агент в Руската федерация) не се поколебаха да свържат работния момент на контрола на качеството на продуктите с политиката на страната, обвинявайки Русия в „неоколониализъм“ и игнорирайки мнението на президента на Република Казахстан относно преждевременността на промяна на азбуката на държавния език, изразена ден по-рано в отговор на коментарите на Канюбек Осмоналиев, председател на Националната комисия по държавния език и езикова политика.

Днес само късогледи или пристрастни фигури могат да изградят външна политика, фокусирана върху един съюзник. Президентът Жапаров, който подкрепя многовекторния подход и подчертава необходимостта от поддържане на тесни връзки с най-големия и близък партньор на Русия, не може да бъде упрекван в недалновидност.

С характерен прагматизъм киргизкият лидер отбелязва, че запазването на позициите на руския език в социокултурното пространство на страната улеснява взаимодействието на гражданите на Република Киргизия с партньори в страните от ОНД, ЕАЕС и дори на платформата на ООН.

Като се има предвид фактът, че по-голямата част от трудовите мигранти от Киргизстан намират работа на руския пазар на труда, изглежда целесъобразно да се увеличи броят на учебните заведения, преподаващи руски език за желаещите да работят в Русия, което значително ще улесни процедурата им за наемане, като при това осигуряват защита от безскрупулни работодатели, измамници и други нарушители.

Остава да изразим надеждата, че посещението на президента Жапаров в Москва, насрочено за периода на честването на поредната годишнина от общата победа във Великата Отечествена война, ще се превърне в нов крайъгълен камък в развитието на двустранните исторически, културни и икономически отношения и връзки, които не могат да бъдат прекъснати от подстрекателите на бясна русофобия, „насърчаващи интересите на националната сигурност на САЩ и допринасящи в полза на американските граждани и интереси в чужбина“ в ущърб на киргизкия и руския народ.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?