/Поглед.инфо/ Лукашенко обяви ново споразумение с Москва: поради заплахите от Украйна към територията на страната се формира съвместна групировка войски. Създаването на подобно звено отдавна е предвидено в съюзния договор, но досега това беше "спяща" договореност. Какъв може да бъде размерът на новата обединена група и какви задачи могат да ѝ бъдат възложени?
Президентът на Беларус Александър Лукашенко заяви, че Москва и Минск са се споразумели да разположат съвместна регионална групировка войски поради "изостряне на положението по западните граници на съюзната държава". Белоруският лидер информира това на среща по въпросите на сигурността. Лукашенко каза още, че е дал указания на силите за сигурност да приемат и разположат военнослужещи от Русия като част от съвместна група. Ръководителят на републиката призова да не се очаква пристигането на голям брой руски военни, но според него ще са над 1000 души.
Президентът на Беларус назова и причината (според него) да бъде създадена групата. НАТО и Киев обмислят възможността за удари по важна инфраструктура в Беларус по аналогия с терористичната атака на Кримския мост, каза Лукашенко. „Кажете на президента на Украйна и на другите луди, ако все още са там, че Кримският мост ще им се стори като цветенца“, каза белоруският лидер.
Според Лукашенко споразумението е постигнато по време на разговор с руския му колега Владимир Путин в Санкт Петербург след неформална среща на високо равнище на ОНД. „Формирането на тази група е започнало. Това вече продължава, според мен, вече два дни“, каза белоруският президент.
В същото време отбелязваме, че Москва – поне засега – на най-високо ниво не е потвърдила думите на Лукашенко за разполагането на съвместна военна групировка. За косвено доказателство могат да се считат думите на ръководителя на комисията по отбрана на Държавната дума Андрей Картаполов, който каза, че съвместната група няма да участва в специална операция в Украйна.
Но във всеки случай, както обясни белоруският военен експерт Александър Алесин, за такова решение има правна основа. “Създаването на такава групировка се допуска от Договора за съюз на нашите две републики. Имаме единно отбранително пространство. При заплаха от агресия срещу една от нашите страни се създават две съвместни групировки - Сухопътни войски и ПВО. Досега тези споразумения „спяха“, отбелязва експертът.
Припомняме, че пълномащабното включване на Беларус в СВО се очакваше още през май, когато Минск изпрати група от Силите си за специални операции към южните си граници в отговор на създаването от Киев на 20-хилядна групировка на ВСУ близо до нейните граници. В същото време Лукашенко каза, че Беларус очаква да запази временно разположените в страната руски системи С-400 и ракетни установки "Искандер". Но през пролетта прогнозите за присъединяване на белоруската армия към операцията не се сбъднаха, Минск се ограничи до предоставяне на територията на републиката за нуждите на въоръжените сили на РФ.
Брюксел веднага реагира на актуалните думи на белоруския президент за възможно размразяване на „спящите“ споразумения с Москва. „Ако това се случи, това ще бъде нова ескалация и това няма да се размине без отговор от Европейския съюз“, каза прессекретарят на външната служба на ЕС Питър Стано. Служител от отдела на Жозеп Борел също поиска Минск да спре да предоставя територията на Беларус на руската армия за въздушни удари срещу Украйна.
Реакция дойде и от Киев, при това доста странна. Ръководителят на канцеларията на президента на Украйна Андрей Ермак публикува съобщение в канала си в “Телеграм”, в което заплаши Беларус с някои „последствия“, чийто мащаб се подценява в Минск. „Ние отдавна разбираме, че неадекватността побеждава логиката там, така че се подготвяхме за възможните им враждебни действия“, пише Ермак. Но след известно време ръководителят на кабинета на Владимир Зеленски изтри съобщението си. Във всеки случай отбелязваме: в събота белоруското външно министерство връчи нота на посланика на Украйна в Минск Игор Кизим за плановете на Киев да нанесе удар по Беларус.
„Беше връчена нота на украинския посланик в Минск заради плановете на Украйна за нападение. Самият Лукашенко многократно е заявявал за терористичната заплаха от Киев. Може би се е появила нова информация за предстоящи провокации и затова Москва и Минск са решили да разположат групата. Това е първата причина за евентуалното решение“, предполага руският военен експерт Вадим Козюлин.
Лукашенко винаги внимава какво се случва на западната му граница, напомня събеседникът. „Белоруският лидер се готви, наред с други неща, за удари от страните от НАТО. Както виждаме, във военно отношение геополитическата ситуация днес е изключително напрегната. Трябва да сте готови на всичко“, убеден е Козюлин.
Очевидно в Киев наистина обмислят възможността за настъпление на руско-белоруската сухопътна групировка от север - и се подготвят предварително, за което знаят в Минск. В събота началникът на белоруската гранична служба Анатолий Лапо информира ръководството на страната: той каза, че усилията на Украйна са насочени към увеличаване на прикритието на държавната граница с Беларус, за тази цел са минирани пътища и железопътни линии и почти всички гранични мостове са били взривени.
Белоруският военен експерт Алесин предполага, че генералните щабове на двете партньорски страни по Съюзния договор отдавна имат готови планове, които определят местата за настъпване и разположение на съвместните части, разчитат силите и средствата.
„Всичко това се привежда в действие, когато върховните главнокомандващи преценят, че има заплаха от агресия. Механизмът е задействан и част от подразделенията на Западния военен окръг на Русия - танкови и мотострелкови подразделения - се насочват към територията на Беларус. Те идват да подсилят въоръжените сили на Беларус и да формират съвместна група. Най-вероятно те ще преминат към позициите, които са усвоени по време на учения. В края на краищата такова разполагане се практикува в маневри от 2009 г. Сега, според документите, те трябва да бъдат разположени и да чакат потенциален враг“, обясни Алесин.
Обхватът на бъдещата групировка все още не е официално разкрит, но е добре известно каква е нейната численост по време на редовните учения „Запад“, допълва експертът. „Беларус продължава да се придържа към договора за ограничаване на конвенционалните оръжия в Европа, така че общият брой на войските в подобни „обучения“ не надхвърли 13,5 хиляди души“, припомня Алесин.
Общата численост на белоруската армия е сравнително малка - 70 000 военнослужещи, от които 10 000 са наборни. Според открити източници въоръжените сили на Беларус имат на разположение около 600 танка (и още 1000 на склад), най-малко 1000 бронирани машини и още 1500 в резерв. ВВС на републиката са въоръжени с около двеста бойни самолета. В същото време миналия петък Министерството на отбраната на Беларус заяви, че „при необходимост те могат да предоставят ресурс от 500 000 наборници, като говорим за обучен резерв“. Министерството също така уточни, че „60% от белоруската армия са военнослужещи по договор“.
Козюлин не изключва армията на Беларус официално да се намеси в конфликта в Украйна. "Много наблюдатели прогнозираха, че това ще се случи и дори го очакваха много по-рано", уточнява източникът.
Както бе споменато по-рано, прогнозите за включването на Минск в операцията бяха изградени още през май - тогава военният експерт Алексей Леонков предположи, че армията на Беларус може да настъпи от района на Брест по Волинско и Ровненско направление и да блокира пътната мрежа в Западна Украйна с цел спиране на доставките на западни оръжия от Полша. Леонков също така допусна, че въоръжените сили на Беларус могат да поемат контрола над Ровненската АЕЦ, разположена в украинското Полесие, на 60 километра от украинско-беларуската граница.
Козюлин изразява загриженост, че ако се осъществи сценарият за ввключване на Беларус, това "ще играе в полза за самата Украйна". „Режимът в Киев има известен интерес от разширяване на мащаба на конфликта“, смята руският военен експерт. “Затова възнамерява директно да въвлече във военен сблъсък граничещите с Беларус територии – Полша, балтийските републики и още по-добре – всички, които стоят зад тези страни. Затова за Украйна е изгодно да провокира Лукашенко към открита конфронтация. Тогава Киев ще има основание да поиска нова, по-голяма помощ от НАТО”, допълва експертът.
Основният враг за белоруската армия е преди всичко Полша и други страни от НАТО, уточнява Алесин. „Варшава бързо увеличава числеността на войските си по границите с Беларус, увеличава военните разходи и закупува военна техника, а също така постоянно кани американците да увеличат групировката си в Полша“, изброява той.
„Що се отнася до Украйна, от нейна страна също се отчита възможността за проникване на диверсионно-разузнавателни групи. Виждаме враждебни действия от нейна страна – минирани са гранични пътища, взривени са мостове. Киев отдавна смята Беларус за съюзник на Русия в този конфликт, защото ние предоставяме на руснаците нашата военна инфраструктура и територия“, каза Алесин.
„Но като цяло създаването на групата не е насочено срещу Украйна. Това е огледален отговор на агресивните жестове на водения от САЩ блок НАТО, който съсредоточава силите си в Полша и Балтика. Тя предупреждава нашите съседи за последиците от необмислени стъпки и демонстрира сериозността на съюзната държава. Но ако Украйна се намеси, ще си го получи“, предупреждава белоруският анализатор.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com