/Поглед.инфо/ От време на време в публичното пространство пробиват призиви за прекратяване на цялата тази специална военна операция (СВО) и обявяване на пълномащабна война на Украйна. По едно време дори имаше слухове, че Владимир Путин ще направи точно това. Но той не направи това, въпреки включването на нови територии в Русия (ЛДНР, както и Херсонска и Запорожка област) и поредица от поражения на фронта (отстъпление на Харков, изтегляне на войските от Лиман, изместване на фронтовата линия в посока Херсон). Оттук и въпросът: защо? И второто, непосредствено след това: ще бъде ли направено в близко бъдеще?

Тук обаче е важно да се повтори следното: има ли реална нужда да се обявява война на Украйна? От гледна точка на официалната позиция на Кремъл няма такава необходимост: СВО „върви по план“ (това е такова чувство като да събудите Дмитрий Песков посред нощ – той преди всичко, дори предугаждайки съответния въпрос, ще докладва, че всичко върви по план). Но ако погледнете реалната ситуация, тогава вече има сериозни съмнения.

Според политолога Сергей Марков, който не може да бъде упрекнат в липсата на патриотична позиция, "специалната военна операция се провали". Освен това той каза това дори след харковското „прегрупиране“, последвано от по-нататъшно отстъпление на руската армия.

Можем да кажем, че СВО беше обречен от първия ден:

„Проблемът е системна грешка, която първоначално допуснахме и която просто започна да влияе все повече и повече с течение на времето и в крайна сметка доведе до сегашното състояние“, смята военният експерт и участник във военните събитията в Сърбия и Приднестровието Владислав Шуригин.

„Ситуацията може да се раздели на две точки. Първо: беше допуснато огромно подценяване на противника. Това е системна грешка на разузнаването, която не успя да разкрие реалното състояние на украинските въоръжени сили, техния морал и поне приблизително стратегията, която украинците ще изберат. В резултат на това започнахме да провеждаме полицейска освободителна операция и след две-три седмици бяхме в състояние на пълномащабна война", заяви той.

"Вторият момент, произтичащ от тази системна грешка: имаше грешка в разчета на силите и средствата. Вкарахме сили, подходящи за полицейска операция. Такава операция можеше да продължи максимум месец-два-три, но те по никакъв начин не бяха подходящи за пълномащабна война, в която се намираме сега“, обяснява експертът.

Но тук става въпрос за първоначалните предпоставки. Има обаче и последствия, и то много тъжни за Русия:

„В резултат на това високомобилната професионална армия, която изграждахме през всичките тези години, с която се гордеехме и която беше напълно достатъчна за решаване на местни проблеми, като войната в Сирия, войната в Кавказ, началото на специалната операция с Грузия или дори операция в Крим през пролетта на 2014 г. Но тази армия по никакъв начин не беше подходяща за голямата европейска война, в която бяхме въвлечени. И започна бавното смилане на тази много професионална армия, което до септември стана критично “, заключава Шуригин.

И тук на преден план излиза проблемът с липсата на жива сила:

„Кадровото мотопехотно подразделение на ВС на РФ е в специална операция от февруари. По време на влизането имаше около 2200 души персонал. Участва в офанзивата на североизток и доста активно. Статистиката е следната: по-малко от 90 загинали, ранени (в смисъл на временно или окончателно пенсионирани поради нараняване) - около 260. Но в същото време около 900 души останаха в редиците до края на септември. Останалите са отказници, тоест самите „петстотин", заяви той.

"Освен това сред младшите и средните офицери те са дори повече в процентно изражение, отколкото сред редовия състав. Сега там спешно преквалифицират най-отличилите се редници и сержанти и им връчват лейтенантски еполети, освобождават командни длъжности. Има още кой да се бори, но няма кой да командва", обясни експертът.

"И не може да се каже, че тези, които напуснаха, бяха някакви лоши военни, страхливци, пацифисти или идейни трансукраинци. Причината е много по-проста. Седем месеца без ротация на фронтовата линия и постоянно, макар и доста успешно се воюва. А отпред се очертаваше поне не по-малко", заяви Шуригин.

"И това е на фона на факта, че врагът има непрекъснат конвейер: три седмици на фронта - толкова в тила за почивка-лечение-попълване-дообучение-превъоръжаване“, допълва картината политологът Алексей Чадаев, който в момента се занимава с проблема за снабдяването на руската армия с дронове и обучението на персонал за използването им.

Като цяло ситуацията наистина е критична. За да коригира тази ситуация, очевидно, трябваше да стане и частичната мобилизация. Възможно е дори да е действие като вид пробен камък за отмяна на СВО и съответно за обявяване на война (това по принцип може да обясни факта, че първоначално, очевидно, директивите, определящи критериите за мобилизационната кампания, не са били издадени до службите за военна регистрация и вписване).

Въпреки това, общата ситуация, започвайки с изтичането на няколкостотин хиляди (!) руски мъже, подлежащи на мобилизация, и завършвайки с непрофесионализъм и ексцесии на място (когато дори тези, които са единствените родители, бяха „изгребани“, оставяйки по този начин непълнолетни деца без надзор и раздадени призовки дори на инвалиди), показа, че мобилизирането дори на обявените триста хиляди не е лесна задача.

Но тук трябва да се има предвид, че - поне теоретично - тази мобилизационна вълна сама по себе си няма да подобри ситуацията. Необходими са много повече хора:

„Фронтовата линия е 1000 км. Ако един батальон заема отбранителна зона от 3 X 5 км и ние, така да се каже, го разположим в 5 X 3, тогава приблизително 200 батальона трябва да се държат в първата линия. Умножете по 500 души. 100 000 души в първия ешелон. Като се има предвид силата на врага - същият брой във втория. Общо 200 000", казва Шуригин.

"А също и артилерия, поддръжка, разузнаване, тилово обслужване и т.н. Още 100 000! Общо фронтът е 300 000. За да настъпиш, трябва да имаш поне още две ударни групи - това са още 200 000. Общо: 500 000", обясни той.

"Трябва да се формират непрестанни резерви. За подобна групировка това все още са поне 200 000. Струва си да се помни, че поне 20% от войските на фронтовата линия трябва да са на ротационен принцип. Това са още 150 000", казва експертът.

"Общо само армията, участваща на фронта, да е поне 850 000. Е, май така са ме учили в родното ЛВВПУ. При сегашната наборна повинност около половината от този брой бихме имаме под оръжие. Така че помислете колко повече резервисти ни трябват ”, дава схемата Шуригин.

Освен това отбелязвам, че се вземат предвид и наборниците, които в никакъв случай - в режим на СВО - няма да отидат на фронта (те могат да направят това с подписване на договор, но има големи съмнения, че всички ще го подпишат). Така че дори и половината. Но въпросът с живата сила не е единственият за решаване. А какво да правим с боеприпаси, бронежилетки, каски и т.н.?

В края на краищата, ако властите делегираха събирането на войници на регионите и доброволците, тогава това показва само едно нещо: че държавата няма ресурси за всичко това.

Освен това: какво ще кажете за тежката техника, снаряди и т.н.? Има ли откъде да се допълни? Западът снабдява Украйна повече или по-малко непрекъснато, а ние, като вземем предвид мащабната деиндустриализация, извършена през последните тридесет години, откъде ще го вземем? Да, разбира се, има определени обеми, със сигурност има, но запасите не са безкрайни. А за пълномащабна война на оборудване и боеприпаси ще са необходими още повече.

И това е отговорът защо Русия не обявява война и защо призивите на радикалните патриоти ще останат без отговор.

Напълно възможно е да се предположи, че изходът от безизходицата ще бъде обявяването на военно положение и преминаването на страната на "военни релси". Тогава да, ситуацията може да се коригира с течение на времето.

Но тук има няколко точки. Първо, това ще изостри отношенията със Запада до краен предел, в смисъл, че военен конфликт – а оттам и заплаха от трета световна война – с НАТО ще стане още по-близо.

С голяма степен на вероятност при този сценарий действията на Русия ще се разглеждат като заплаха за Алианса. Следователно НАТО може вече да е пряко въвлечено във военен конфликт. И тогава, освен ядрен удар, не остава нищо. А такъв сценарий, трябва да се мисли, се разглежда като негативен в Москва, Вашингтон и Лондон.

Второ, напълно неразбираемо е как това ще се отрази на вътрешната ситуация в Руската федерация. Ако са избягали от частична мобилизация, тогава какво ще стане, ако официално се обяви военно положение в страната?

Освен това въпросът тук е как руските елити ще реагират на подобна промяна. Едва ли ще се каже, че всички ще бъдат доволни. Не за това руските високопоставени чиновници и олигарси са направили капитала си с "непосилен труд", за да бъде всичко "изядено" от войната.

Трето, такъв преход ще има катастрофално въздействие върху икономиката, това е очевидно. Населението е задлъжняло до краен предел, дълговете за жилищни и комунални услуги са огромни, по отношение на технологиите Русия далеч не е на първо място и т.н. При прехода към "военни релси" сривът на икономиката е почти неизбежен.

И ако сега икономиката все още може да се повдигне, то с военния фактор това става изключително проблематично. Тоест бъдещето далеч не изглежда розово. Особено като се има предвид как се "вдига" държавата през последните години: вдигане на възрастта за пенсиониране, увеличаване на ДДС, отново - провал в технологично направление и т.н.

И накрая, четвърто, преходът към военно положение ще нанесе много силен удар върху властовата вертикала, върху цялата бюрократична система, тъй като тогава лъвският пай от властта ще трябва да бъде делегиран на военните и силите за сигурност, т.е. ще има много голямо преразпределение на сферите на влияние. И е ясно, че условно гражданските групи на влияние ще бъдат някъде в периферията на енергетиката. И за да не се случи това, те ще стоят на смърт.

Не, разбира се, ако внезапно войските на НАТО се приближат до нашите граници или ги пресекат, тогава всичко това ще се случи от само себе си, но докато няма такава заплаха, преходът към военно положение няма да бъде извършен. СВО ще продължи, поглъщайки все повече и повече ресурси.

И не е факт, че (както показва опитът със същата частична мобилизация) това е ефективно. А ефективността е необходима сега повече от всякога. И как Кремъл (ясно е, че на практика всичко е обвързано с него: и Министерството на отбраната, и губернаторския корпус и т.н.) ще излезе от тази тежка ситуация е загадка. Единственото обнадеждаващо в този смисъл е, че решението ще дойде съвсем скоро.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com