/Поглед.инфо/ А. Лукашенко трябва да се срещне с В. Путин през декември
На 3 декември руският министър на отбраната Сергей Шойгу посети Беларус, където проведе разговори с беларуския си колега В. Хренин и се срещна с беларуския президент А. Лукашенко. Министрите на отбраната на двете страни подписаха протокол за съвместна военна сигурност.
По думите на С. Шойгу, Беларус остава надежден военен и политически партньор на Русия, което е особено важно в условията на безпрецедентен натиск от страна на колективния Запад и необявената война срещу нашите страни. Той също така припомни, че сега в Беларус се провеждат дейности за бойно координиране на руски и беларуски формирования и военни части, които влизат в регионалната групировка на войските.
Посещението на С. Шойгу в Минск веднага започна да обраства с множество слухове и предположения, разпространявани от беларуските опозиционни ресурси, които сега работят главно от Литва и Полша.
Някой писа, че поради посещението на С. Шойгу, А. Лукашенко е бил принуден да наруши обичайния си работен график, което показва предполагаемата нарастваща зависимост на президента на Беларус от Москва. Други се опитаха да свържат посещението на С. Шойгу с неотдавнашната неочаквана смърт на министъра на външните работи на Беларус В. Макей - твърди се, че в републиката протича окончателното прочистване на либералната и прозападна част от елита.
Използвани са и традиционните прогнози за уж предстоящата масова мобилизация и предстоящото навлизане на беларуската армия в конфликта в Украйна. Тези слухове се разпространяват от самото начало на СВО, в която Беларус участва, макар и косвено, но с не по-малка важност поради това, като стратегически плацдарм за северната групировка на руските войски и в същото време като буфер за сигурност, покриващ Русия в северозападна посока.
В същото време беларуските власти неуморно повтарят, че Беларус не планира пряко участие в СВО, а основната й задача, в рамките на съюзническите задължения към Русия, е да възпира силите на НАТО в западното направление.
По този начин, според председателя на Камарата на представителите на Народното събрание на Беларус Владимир Андрейченко, групировката на НАТО в съседните на Беларус страни е нараснала повече от 17 пъти и НАТО многократно е провеждало учения близо до беларуските граници. Една от последните се състоя в Литва - на 10 км от границата с Беларус.
На този тревожен фон белоруските служби за военна регистрация и набор призовават граждани в наборна възраст за проверка на данните, което също допринася за разпространението на слухове за предстоящата мобилизация.
Нова вълна от слухове за възможното влизане на Беларус в СВО се улеснява и от резултатите от есенната кампания в Украйна. Отстъплението на руските войски близо до Харков и Херсон породи спекулации, че сега Русия може отново да се наложи да върже украинските войски на север, както направи в началото на кампанията. И се твърди, че Москва може да се опита да използва армията на Беларус за това.
През есента беше обявено създаването на съвместна беларуско-руска регионална групировка войски, което се използва и като аргумент от тези, които твърдят, че Беларус скоро ще влезе в конфликт с Украйна, че под прикритието на създаване на регионална групировка, Руски войски отново се натрупват в Беларус, за да се създаде ударен юмрук срещу Украйна.
Общият фон на беларуско-украинските отношения благоприятства появата на подобни слухове. Официален Минск редовно обвинява режима в Киев в подготовка на диверсии и саботажи на територията на Беларус. През октомври посланикът на Украйна Игор Кизим беше извикан "на килима" в беларуското външно министерство. Онзи ден беларуските граничари съобщиха, че са успели да приземят шпионски дрон, изстрелян от територията на Украйна. Границата между Беларус и Украйна сега е по-скоро като фронтова линия.
Малко е останало от някогашното дружелюбие на официален Минск към Украйна. Украйна беше третият търговско-икономически партньор на Беларус след Русия и ЕС и дълго време Минск очакваше, че взаимноизгодното търговско-икономическо сътрудничество ще помогне за изглаждане на политическите противоречия между страните. Оказа се, че това не е така; след началото на СВO търговията между Украйна и Беларус се срина драматично.
В същото време Минск също няма причини да бъде въвлечен в пряк конфликт с Украйна. Беларус няма териториални претенции към Украйна. В Украйна няма значително беларуско малцинство, което да бъде дискриминирано, както е в случая с руснаците.
Причина за тревога може да бъде само участието в конфликта в Украйна на беларуски наемници и националистически паравоенни формирования, които не крият желанието си евентуално да пренесат войната на територията на Беларус. Днес обаче тази заплаха изглежда по-скоро хипотетична.
Друг ограничаващ фактор е ниското ниво на подкрепа за СВO в беларуското общество, което е разделено в отношението си към конфликта, но огромното мнозинство от беларусите не искат да участват в него.
Влияят и зачатъците на предишната многовекторност – Минск иска да запази поне минимално пространство за външнополитически маневри.
Сега обаче Минск разполага с такова пространство по-малко от всякога. Политическата блокада на Запада се изостря от нарастващата икономическа зависимост от Русия. Повечето от търговските, икономическите и логистичните вериги на Беларус вече са затворени на Руската федерация.
През декември А. Лукашенко трябва да се срещне с В. Путин, като основната тема на разговорите най-вероятно ще бъдат мерките за подкрепа на беларуската икономика в контекста на задълбочаващата се криза. Очевидно в замяна на икономическа помощ, Москва разчита на всестранна политическа подкрепа от Беларус.
Превод: ЕС
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com