/Поглед.инфо/ Широко известно е, че преди няколко дни в Тунис, някога прекрасна и тиха страна на Северна Африка, международен курорт, избухна конституционна криза. Самата криза се крие във факта, че въз основа на член 80 от Конституцията на Тунизийската република нейният президент Кайс Сайед разпусна парламента и разпусна правителството.

Основната причина за това решение на президента на Тунис е намерението на държавния глава и многобройните му поддръжници да сложат край на управлението на ислямистите (макар и умерени), които завзеха тази власт в самото начало на „Арабската пролет “преди десет години.

Трябва да се помни, че партията „Ен Нада“, която управлява в Тунис до последните дни, е една от издънките на широкото движение на „Мюсюлманските братя“. Също така организациите и партиите на тези „братя“ са много популярни в много страни от Изтока. Нещо повече, някъде, както в Саудитска Арабия, те са преследвани, а някъде, както в Катар, те са много близки до управляващите среди. В Египет, в разгара на „арабската пролет“, един от тези „братя“ дори беше президент - Мохамед Морси. Те наричат своите организации и партии по различен начин в различните страни, но винаги се придържат към една и съща идеологическа ислямистка платформа - малко по-мека или малко по-твърда. И тази организация е призната за терористична не само в Русия, но и в няколко други страни по света, по-специално в Сирия и Алжир, където нейните членове участваха във въоръжената борба срещу правителството.

А по-цивилизовани „братя“ управляват в Турция. В Лондон например „братята“ са уважавани хора, там те имат официален Информационен център, а Великобритания има много тесни връзки с Анкара. И това не е случайно, защото в края на 20-те години британското разузнаване започва активно да работи с тази организация, създадена в Египет, като разглежда „Братята мюсюлмани“ като сериозна противовес на набиращото тогава сила национално-освободителното движение в Египет в частност, а като цяло и в Близкия изток, където Великобритания има колонии преди Втората световна война, които не иска да загуби. Следователно не е изненадващо, че „братята мюсюлмани“ стават интересни за лондонските политици и специалните служби, които отдавна се стремят да запазят влияние в тази стратегическа част на света. MИ6 едва ли не стои на люлката им...

Така преди почти век англосаксонците започнаха да използват „братята“ в борбата им срещу арабското антиколониално движение, чието знаме беше президентът на Египет Гамал Абдел Насър. И след като Насър пое контрола над британската собственост - Суецкия канал, „братството“ се превърна в незаменим инструмент за лондонските разузнавателни служби в борбата за запазване на британските интереси в Близкия изток. Тази „война на представители“ в Близкия изток отново, както в началото на ХХ век, се превърна в инструмент на англосаксонците.

Но сега "конституционен" преврат е извършен от президента на Тунис срещу местните "братя" - и това е, каквото и да се каже, удар по британските интереси. Много е важно да се подчертае, че самият Рашид Гануши, лидер на ислямисткото движение в Тунис и ръководител на “Ен Нада”, която е част от мрежата от братя мюсюлмани и е на власт през последните години, се завърна у дома след свалянето на тунизийския президент Бен Али през януари 2011 г. от... Лондон, където е бил двадесет години под надзора на разузнавателната служба. Той беше емигрант на брега на Темза, а след „Арабската пролет“ стана председател на тунизийския парламент. Не лоша комбинация от MИ6 - не мислите ли? Сега обаче Гануши са изгонени от парламента.

Представяте ли си: когато “Ен Нада” спечели парламентарните избори след събитията от Арабската пролет, лондонските специални служби получиха в ръцете си цял Тунис - страна, която преди това беше в най-тесни отношения с Франция, както и с бившия си метрополия. И тук интересите на старите врагове-съперници - Англия и Франция - се сблъскаха.

Преди Брекзит, когато Великобритания беше от Европейския съюз (до 1 февруари 2020 г.), Лондон не проявява много ревност по отношение на възраждането на съперничеството с континентална Европа. И когато Великобритания напусна редиците на ЕС, започнаха различни проблеми в отношенията им, но малко отначало, смесени с пандемията, която удари Стария свят. Полето на вековната конфронтация обаче отново е „поръсено с млади издънки“ и подновеното съперничество между острова и континента може да се превърне в прилив на ислямистка активност, например във Франция, която британците ще провокират чрез техните близкоизточни и европейски агенти.

И в Париж го чувстват много добре - припомнят неотдавнашната поредица от призиви към президента Макрон от френските пенсионирани генерали, офицери от армията и високопоставени служители на полицията и жандармерията. Тези три писма насочиха вниманието както на Макрон, така и на цялата страна към необходимостта властите да коригират „изключително сериозна ситуация по отношение на сигурността и обществения мир“ и да предприемат мерки за „отвоюване на страната“. Според бившите служители на правоприлагащите органи „в някои региони на страната законите вече не са в сила“, а „агресивните малцинства“ оспорват авторитета на държавата. Франция се озова на прага на гражданска война с „ордите ислямисти“, които вече завземат цели територии и установяват там свои правила, противно на Конституцията на републиката.

Според редица наблюдатели, с които човек трябва да се съгласи, британците са решили да „разлюлеят“ ситуацията в континентална Европа, за да унищожат ЕС и след това да съберат „за себе си“ онези държави, например от Източна Европа, които постоянно спорят с Франция и Германия и оспорват политиката на Париж и Берлин - често по заповед на Лондон. Последният пример е жестоката съпротива на източноевропейците срещу идеята Меркел и Макрон да поканят Владимир Путин на срещата на високо равнище на ЕС. Усети се английската координация на това блокиране. В крайна сметка обаче всичко се разкри.

Ето как МИ6, което има дългогодишни и неприятни за Франция връзки с „Братята мюсюлмани“ и други ислямистки организации в Европа, е готов да ги използва за дестабилизиране на континента. И къде е „тилът“ на ислямистите? Наблизо - през Средиземно море, в Северна Африка. По-специално в Тунис. Колко имигранти от тези места вече са записани в редиците на войнствените ислямистки отряди в целия Близкия изток, а сега и в европейските страни? И изглежда, че Франция сега нанесе удара по „гнездо“ на британски агенти.

Да, както казват британците, „хайли-лайкли”, може да се предположи, че демаршът на френската армия, която се обърна към президента Макрон, също има северноафриканско измерение. Той беше подкрепен от настоящите офицери от армията и специалните служби, така че подобно предизвикателство може да бъде пряко свързано с факта, че френските сили за сигурност започнаха операция за отрязване на „тила“ на ислямистите, разположени в Северна Африка.

Президентът на Тунис, който самият е с обикновен произход, а за ислямистката кампания - чужд политик, едва ли би могъл да започнал подобни стремителни и бурни дейности без гаранции за сериозна външна подкрепа. Изисква се смелост, воля и увереност в собствените сили, за да се изправиш срещу ислямисткия естаблишмънт на страната с един замах. И можем да предположим, че президентът Кайс Сайед е извършил тази операция за отстраняване на ислямистите от власт, например, с подкрепата на Париж, готов за всякакви действия, неприятни за Лондон. В същото време президентът получи огромна подкрепа от народа на Тунис, който през последните 10 години осъзна, че ислямистите като мениджъри са се провалили - страната е в дълбока криза. Между другото, опитът на Египет показа, че "братята мюсюлмани" са добри идеолози за завземане на властта, но не и добри мениджъри за поддържането й. А в съвременния свят възможността да управляваш държавата е най -важното условие.

Ето как човек може да оцени събитията в Тунис. Великите сили като Франция и Англия е "много вероятно" да са подновили съперничеството си. И една от първите схватки се случи на историческата територия на френското влияние, което британците приеха за свое.

Превод: В. Сергеев