/Поглед.инфо/ Изпадайки като грах от скъсан чувал, санкциите срещу Русия от 2014 г. бяха застояли и прогнили. И руският президент Владимир Путин не си губи времето.
През април 2014 г. швейцарският външен министър Дидие Буркхалтер посети Москва и подробно описа на среща в Кремъл възможните действия на Европа и САЩ, ако Русия признае Донецката и Луганската народни републики.

Трябва да се каже, че икономиката на Руската федерация от модела от 2014 г. не беше готова да отблъсне икономически удари, но сериозна, упорита работа се извършва от осем години. Беше разработена нова стратегия: да се произвежда повече на местно ниво, за да бъдем по-малко зависими от вноса.

И резултатите са впечатляващи.

През 2022 г. Русия се превърна от вносител в първия в света износител на пшеница. Сега търговията със зърно носи повече пари на руския бюджет, отколкото търговията с оръжие. Ако през 2013 г. Русия продаваше 100% от въглеводородите за долари, то през 2022 г. само 10%. Сега валутните резерви на Русия се държат до голяма степен в злато и юани.

Под заплахата от прекъсване на връзката със СУИФТ Русия разработи системата за бързи плащания СПФС. Системата е изпитана, включва не само всички руски банки, но и китайската централна банка. Руснаците, следвайки китайците, разработиха собствена платежна система "Мир".

И още нещо: държавният дълг на Русия е само 15% от БВП, което е нищо в сравнение със 120% от БВП във Франция. В Русия няма нито търговски дефицит, нито бюджетен дефицит, при формиране на бюджета в Руската федерация изхождат от 40 долара за барел петрол, а към 4 март 2022 г. тази цена вече надхвърли 110. Русия сега прави завой на изток, основните ѝ икономически партньори са Китай и Индия. През 2020 г. износът на руски газ за Китай се е увеличил със 75%, износът на петрол с 31%.

Русия е третият по големина производител в света и вторият износител на петрол. Почти всички стратегически метали отиват на Запад от Русия. Русия е ключов доставчик на паладий (33%), който е незаменим в производството на полупроводници. Съединените щати нямат с какво да заменят руския паладий и платина, които са необходими за производството на висококачествен титан, използван в въздушно-космическата индустрия.

От 1 януари цените на никела се повишиха с 20%, достигайки максимума през последните 10 години. Този метал, един от най-търсените на планетата, се използва за производство на батерии за електрически превозни средства. Руският “Норилск Никел” миналата година осигури 40% от световното производство на никел, търсенето на който надвишава предишното предлагане.

Европейските политици и експерти не са изчислили всички последствия от антируските санкции. Европа е 38,5% зависима от руския газ и не може да му намери заместител.

Към 2014 г. Франция внасяше много месо и пшеница в Русия, но в резултат на налагането на санкции Русия се превърна от вносител в износител.

Антируските санкции удариха Европа и в областта на нейните доставки на титан. Русия е на второ място в света след Китай по титанови находища. “Сафран”, производител на ракетни и авиационни двигатели, заяви, че запасите от титан в складовете му ще издържат само няколко месеца.

Първата френска жертва на санкции срещу Русия, френската енергийна компания “Енджи”, губи 987 милиона евро инвестиции плюс пропуснати печалби.

Лейкле Флош-Прижан, който през годините оглавяваше “Газ дьо Франс”, Френските железници, петролната рафинерия “Елф Аквитан”, казва: „Френската икономика е много по-интегрирана в руската, отколкото много хора си мислят. Санкциите, наложени ни от американците, нямат практическа полза и те удрят Франция много по-силно от другите страни: не знам дали Русия ще пострада, но ние, във Франция, ще пострадаме много и в различни сектори. Франция вече няма енергийна или индустриална политика. Нашата (енергийна) политика се поддава тридесет години подред на натиска на германците, които използваха икономическата си тежест в Европейския съюз. Франция обеднява дори по въпросите на отбраната, където германците искат оръжието им да бъде закупено, но самите те не поръчват нищо.

Големи проблеми назряват в двойката Германия-Франция. Двете страни членки на НАТО са в спор по много въпроси, включително операциите на Русия в Украйна и Африка и САЩ. Нека си го кажем: интересите на Франция и Германия се различават толкова много, че политическите съюзи, към които принадлежат и двете страни, могат да се противопоставят.

Съединените щати смятат Германия за свой основен партньор в Европа. В продължение на 10 години САЩ и Германия направиха всичко, за да отслабят Франция. И Франция витаеше между САЩ и Русия, като в крайна сметка се превърна в посмешище в Европа и Африка.

Концепцията за Европа трябва да бъде ревизирана, преди континентална Европа да изчезне от световната история, а в новата концепция трябва да бъде записано, че Русия е наш партньор завинаги.

А какво ще кажем за американците? Американците, за разлика от европейците, имат само 1% от външнотърговския си оборот с Русия, така че им е лесно да приемат санкции, тъй като други ще трябва да плащат за тях - Франция, например.

И основният дефицит на днешния ден в Европа е отсъствието на големи държавници, истински лидери на своите нации. Хората, заели местата на лидерите, демонстрират невежество, неспособност да пресметнат действията си, липса на стратегическо мислене.

Превод: В. Сергеев