/Поглед.инфо/ В деня на изборите за убийството на колко сирийци гласувахте? Благодарение на нашата перверзна политическа система, отговорът ще се разкрие през следващите четири години, ако администрацията на Джо Байдън въвлече Съединените щати отново в Сирийската гражданска война.
Но има стъпки, които Доналд Тръмп може да предприеме в последните си месеци като президент, за да предотврати подобни грешки.
Сирия не беше въпрос в президентската кампания. Всъщност, в двата президентски дебата нямаше въпроси относно външната политика на Съединените щати.
Но това няма да спре екипът на Джо Байдън да си присвои мандат да пръска истина и справедливост чрез бомби и подкупи на всяко място по света.
Кампанията на Джо Байдън обеща "да увеличи натиска" срещу сирийския президент Башар Асад. Това поне на пръв поглед, ще стане като се предоставят повече оръжия и пари за неговите насилствени и окървавени опоненти.
Избраният вицепрезидент Камала Харис обяви, че американското правителство "още веднъж ще застане на страната на гражданското общество и про-демократичните партньори в Сирия".
Тя добави, че Съединените щати "ще помогнат за насърчаването на политическо решение, при което сирийският народ ще има глас".
Професорът от Североизточния университет, Макс Ейбръмс отбелязва:
"Всеки външнополитически експерт, който се размахва като потенциален за кабинета на Джо Байдън, е подкрепял свалянето на правителствата в Ирак, Либия и Сирия".
"По този начин се е помагало на Ал Кайда и джихадистките им приятелчета да разрушават цели страни, да прогонват милиони бежанци от домовете им", добавя професорът.
Сирийската политика отдавна изложи на показ покварата на политиците във Вашингтон и продажността на голяма част от американските медии.
Същият "наратив Хитлер", който американските политици използваха за да оправдаят унищожението на Сърбия, Ирак и Либия, беше приложен и към президента Башар Асад от държавния секретар на САЩ Джон Кери през 2013 година.
Веднага щом един чуждестранен лидер бъде невъзвратно етикетиран с дамгата "Х", американското правителство автоматично се чувства длъжно да действа срещу неговата нация.
Целта, разбира се, е да се подкопае даденият режим.
Всяка страна в Сирийската гражданска война е извършвала престъпления, но администрацията на Барак Обама се държеше всякаш само едните са били лошите.
Доналд Тръмп се опита да изтегли Съединените щати от сирийския конфликт, но спорадичните му и често нефокусирани усилия, бяха възпряни от перманентната бюрокрация.
Става въпрос за перманентната бюрокрация в Пентагона, Държавния департамент и другите подобни агенции.
Имайки предвид вероятността на това администрацията на Джо Байдън да разпали отново сирийския конфликт, нападайки Башар Асад, е редно да си припомним как Америка въобще на първо място се включи в цялата бъркотия.
Президентът Барак Обама обеща 16 пъти, че никога няма да прати американски "войници на място" в четиристранната сирийска гражданска война.
Той тихо изостави това обещание и през 2014 година започна повече от 5000 въздушни удара, които хвърлиха над 15,000 бомби над Сирийската арабска република.
Лъженето и убийствата са двете страни на една и съща политическа монета.
Американското правителство предостави парите и колосален брой военни оръжия на терористичните групи, които искаха да свалят режима на Башар Асад.
Прикриващото листо за тази политика беше, че американското правителство уж въоръжавало само "умерените" бунтовници, което очевидно значи групите, които са срещу Башар Асад, но се въздържат от това да правят зверски обезглавявания пред камерите.
Американската политика в Сирия стана толкова сбъркана, че подкрепяни от Пентагона сирийски бунтовници открито започнаха да се сражават с тези, които бяха поддържани от ЦРУ.
Американското правителство похарчи милиарди долари за да помага и обучава сирийските сили, които или бързо се сринаха и разпиляха на бойното поле, или направо се съюзиха с Ислямска държава в Ирак и Сирия.
Някои от тях пък, се съюзиха със свързани с Ал Кайда сили.
Федералният закон забранява да се предоставя материална помощ на терористични групи, но това не попречи на кръстоносния поход на Барак Обама в Сирия.
Дори Макмулин, президентски кандидат от 2016 година призна в Туитър:
"Моята роля в ЦУР беше да отивам и да убеждавам хората на Ал Кайда да работят вместо нас и с нас".
Повечето от медийните издания безсрамно върнаха фалшивите твърдения на администрацията на Джордж Буш, свързвайки Ирак с Ал Кайда, за да оправдаят инвазията от 2003 година.
Те игнорираха как администрацията на Барак Обама започна да помага и услужва на терористичните групи.
Миналата година Мехди Хасан от в-к Интерсепт се оплакватше, че тези, които са предупредили американското правителство, че "предоставянето на пари и оръжия на такива бунтовници ще тръгне зле", са били оклеветени като поддръжници на геноцидите.
Други епитети за тях бяха "посмешища на Башар Асад" или "поддръжници на Иран".
Един турски тинк-танк анализира въоръжените групировки, които извършват зверствата в Сирия след началото на турската инвазия от 2019 година.
"От 28 фракции, 21 са били подкрепяни преди това от Съединените щати, като три от тях са получавали помощ по програмата на Пентагона за борба с ИДИЛ", казва тинк-танкът.
"Осемнадесет от тези фракции са били снабдявани от ЦРУ", добавят те.
Американската политика в Сирия беше непоправима частично, защото по-голямата част от медийното отразяване на конфликта беше като детска приказка, която ни показваше нашата национална доброта, поне от време на време.
Най-добрият час на президента Тръмп беше, според американските медии, когато той изстреля ракети срещу сирийското правителство през април, 2017 година.
Това се случи след твърденията, че силите на президента Башар Асад били използвали химически оръжия.
Водещият от MSNBC Брайън Уилямс се превъзнасяше по видеото от нападенията, казвайки:
"Изумен съм от красотата на нашите оръжия."
Колумнистът от Уошингтън Пост Маргарет Съливан изкряка, че "похвалата е потекла като шампанско на сватба, особено по кабелните новини".
Това не беше единственият път, когато високопоставените и големи медии празнуваха кланета.
По-късно пак през 2017 година, колумнистът на Уошингтън Пост Дейвид Игнатиус с гордост цитира сравнителна оценка от "запознат представител", че "подкрепяните от ЦРУ бойци може да са убили и ранили поне 100,000 сирийски войници и техните съюзници през последните четири години".
Дейвид Игнатиус не разкри дали вътрешният му източник също така е казал колко сирийски жени и деца са били изпозаклани от подкрепяните от ЦРУ терористи.
Капитолият беше повече от безполезен що се отнася до Сирия.
Когато президентът Тръмп обяви плановете си да изтегли американските войници от Сирия, Камарата на представителите осъди хода му с гласуване 354 на 60.
Демократичният представител от Ню Йорк, Елиът Енгел, който е председател на външнополитическата комисия на Камарата на представителите каза:
"В ръцете на президента Тръмп, американското лидерство беше изоставено."
Сенаторът демократ от Кънектикът, Ричард Блументар, който беше избран след като излъга избирателите, твърдейки, че се е сражавал във Виетнамската война, каза, че чувствал, видите ли, "ужас и срам" от действията на Доналд Тръмп.
Конгресът на Съединените щати показа повече възмущение от изтеглянето на войниците ни, отколкото е показвал за загубата на животите на американски войници в безполезните конфликти през последните 18 години.
Външнополитическите "експерти" са най-уважаваните циркови артисти на Вашингтон.
Не би било изненада, ако назначенията на ДЖо Байдън повторят същата рутина от годините на Барак Обама, подкрепяйки терористите за да тормозят сирийската нация, която се управлява от някой, когото във Вашингтон не харесват.
Ако администрацията на Джо Байдън започне да бомбардира Сирия за да свали Башар Асад, американците ще бъдат наивни да очакват да научат фактите от телевизията или вестниците.
Сирийските деца, които умират при американските въздушни удари ще бъдат толкова невидими, колкото беше лаптопът на Хънтър Байдън за мнозинството от медиите в САЩ.
Медиите също така ще продължат да игнорират кланетата срещу сирийските християни, които са едни от най-големите и малко разпознаваеми жертви на войната.
Най-добрата надежда да се спре този нов рунд от грешки, лъжи и зверства е едно епично разкритие на предишните американски грешки, лъжи и престъпления в Сирия.
Има стара поговорка, че слънцето е най-добрият дезинфектант.
За американската политика в Сирия това, което е нужно е сярна киселина, която перманентно да изгори репутациите на всички правителствени представители, които са участвали, насърчавали или прикривали престъпленията.
Всеки американски държавен служител, който е участвал във въоръжаването на "умерените" бунтовници заслужава да бъде осмиван до безкрай.
Мнозинството от записките за американската интервенция в Сирия най-вероятно са класифицирани като военни тайни или такива свързани с националната сигурност.
Но президентът на Съединените щати има право да разкрие каквото си пожелае.
Може би това, което е нужно е едно масово излагане на документи в стил Уикилийкс, само с редакция на имената на невинните сирийски жертви.
Почти преди двадесетгодини, вашингтонците бяха изненадани от амнистиите, които Бил Клинтън раздаде буквално в последните моменти на президенството си.
Доналд Тръмп може да направи същото с тайните и разкритията за Сирия, както и за други ужаси, до момента, в който Джо Байдън не изпълзи от мазето си за да се закълне.
Ако чистите и директни разкрития не са възможни, то тогава поне избрани засекретени тайни с голяма развлекателна стойност може да включат топлите връзки между федералните агенции, журналистите и тинк-танковете.
Същите тези групи, които си спечелиха официално благоволение, като безсрамно рециклираха официалните лъжи.
Разкриването на конците, които чуждестранни правителства са дърпали за да накарат или задълбочат американската интервенция, също може да ваксинира американците срещу подобни заговори в бъдеще.
Израелското правителство си призна миналата година, след дълго отричане, че отдавна е предоставяло помощ на радикални мюсюлмански групировки в Сирия, които се сражават срещу Башар Асад.
С одобрението на администрацията на президента Обама, саудитците са изляли огромни количества оръжия и пари в ръцете на терористични групировки, които се бият срещу режима на Асад.
И израелската и саудитската военна помощ е направила сирийската кампания по-опасна за американските войници.
Други правителства са помогнали да се посеят хаос и кланета в Сирия, докато администрацията на Обама претендираше, че основният и единствен проблем е Башар Асад.
Резките разкрития също така могат да позволят на Доналд Тръмп да си разчисти сметките с тези назначения, които субвертираха политиките и идеите му.
Доналд Тръмп назначи Джим Джефри, човек, който подписа писмото "Никога Тръмп" като свой специален пратеник за Сирия.
Миналата седмица Джефри обясни как той и други са попречили на усилията на президента Тръмп да се изтегли от Сирия.
"Винаги играехме измамни игри, за да не стане ясно на нашето ръководство колко точно войници имаме в Сирия", разказва Джеф Джефри.
Реалният брой на войниците е бил много повече от 200-те, които Доналд Тръмп си помисли, че ще останат в Сирия.
Измамата относно разполагането на войниците е "история на успеха" за Джеф Джефри, както отбелязаха от Дефенс 1.
Това е така, защото "завършва с американски войниц, които още оперират в Сирия, пречейки на руските и сирийските териториални завоевания".
Но пречейки на "сирийските териториални завоевания" на сирийците не беше политиката, която Доналд Тръмп искаше.
Репортерът от Уошингтън Пост Лиз Слай призна измамата:
"Американски представители са лъгали Тръмп и американския народ относно реалния брой на американските войници в Сирия, за да му попречат да ги изтегли, според един сирийски пратеник. Тръмп си е мислел, че са 200."
Слай добавя ддве смеещи се емоджита след това изречение. Тук впрочем, е хубаво от Уошингтън Пост да кажат дали ще добавят смеещи се човечета след мотото си - "Демокрацията умира в мрак".
Liz Sly
@LizSly
US officials have been lying to Trump - and the American people - about the true number of US troops in Syria in order to deter him from withdrawing them, according to the outgoing Syria envoy. Trump thinks it’s 200
Outgoing Syria Envoy Admits Hiding US Troop Numbers; Praises Trump’s Mideast Record
‘We were always playing shell games,’ says Amb. Jim Jeffrey, who also gives advice to President-elect Biden.
defenseone.com
8.4K people are Tweeting about this
Отварянето на досиетата за Сирия ще предостави амунициите за активизъм от много американци, които в голямата си част се противопоставят на новите войни.
През август 2013 година, Барак Обама беше на ръба да започне бомбардировки срещу режима на президента Асад, след спекулациите, че той е използвал химически оръжия.
Една огромна опозиция срещу интервенцията, включително и драматичен протест пред Белия дом, докато Барак Обама правеше съботната си реч за сирийските си планове, временно възпря американската ескалация.
Тук трябва да се каже, че видеата с обезглавявания бяха лампата на Аладин за интервенционалистите.
Има много повече доказателства за глупостта на американската интервенция в Сирия сега, отколкото през 2013 година.
Най-вероятно и много повече хора са готови да създадат ад за властите, ако искат война.
Америка не може повече да си позволи да прикрива външнополитическите си касапници с воала на уж добрите намерения и пожелания.
Няма трансцедентен национален интерес, който да оправдава безсмисленото убийство на повече араби в Сирия или някъде другаде по света.
Американците трябва да се подиграват на тези, които представят оставането на американските кубинки върху чужди вратове като триумф на идеализма.
Превод: СМ