/Поглед.инфо/ Размяната на ракетни удари между Израел и Иранските подразделения в Сирия носи нов дестабилизиращ елемент в ситуацията в Близкия изток. Изглежда президентът на САЩ Доналд Тръмп и министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху, заради преодоляването на собствените си вътрешнополитически трудност, са поели по пътя на „малката победоносна война“, която рискува да прерасне в голям пожар. При това Израел изпълнява ролята на „проклетото момченце“, което започва бой, а след това се крие зад гърба на пристигналите възрастни мъже. Само че този път мъжете няма да могат да пристигнат. Обикновено Тръмп в тандем с Нетаняху се приема като подчинен, но сега американският президент може да въвлече израелския премиер в такива неприятности, че ще се наложи той сам да се измъква от тях.
Опитът да се спре плъзването на ситуацията до пълномощабна война бе предприет по време на посещението на Нетаняху в Москва на 9 май, където на празнуването на Деня на Победата му ме оказан подчертано уважителен прием. Русия, както се вижда на официалната информация за преговорите се стреми максимално да убеди Израел да проявява сдържаност и да търси мирни начини за решаване на регионалните проблеми. Но Израел представи след това потвърждаващи нищо намеци за това, че Русия едва ли не е одобрила нанасянето на ударите по Сирия. Как така: по себе си и по своите съюзници?
С коментар трябваше да се намери дори и руският външен министър Сергей Лавров, който отбеляза, че руската страна в контактите си с израелските и иранските власти ги убеждава да се въздържат от провокационни действия. Тази мисъл изказа и президентът Владимир Путин по време на срещата си с Нетаняху.
Характерна е самата подготовка за нова кампания, по-точно за хибридна война срещу Иран, когато бойните акции се преплитат с пропагандистки маневри и с дезинформация. Своята лепта в разгарянето на страстите внесе и един от кръстниците на „Арабската пролет“ (съавторът на проекта за „демократизацията“ на Близкия изток, приета с директива от президента Обама), бившият консултант на Вашингтонския институт по близкоизточна политика Денис Рос.
Призовавайки към удари по иранските позиции, Денис Рос, заемащ в миналото високи правителствени длъжности в сферата на националната сигурност, реши да назове като основен виновник за „неизбежната“ иранско-израелска война… Русия. Без каквато и да е логична аргументация Рос приписа на Кремъл вдъхновяването на войната между Израел и Иран, изхождайки от това, че разрушението на иранските петролни обекти е „изгодно за руснаците“. А също така то е изгодно за експанзията на американския шистов петрол на световните пазари.
Стремейки се да докаже необходимостта Иран „да бъде наказан“, на 30 април Нетаняху проведе публичен брифинг, на който съобщи фантастична история. Уж някаква израелска разузнавателна група се е добрала до центъра на Техеран в иранския Атомен архив и е откарала от там около сто хиляди книжни и цифрови документи. Документите, твърди Нетаняху, доказват, че ядрената програма на Иран има секретна военна съставна под названието „Проект Амад“. Министър-председателят отбеляза, че ако тази информация за секретната ядрена програма на Иран е била известна през 2015 г., то ядрената сделка нямаше да се състои. Забележим е, че никой нищо не е чувал за местата, където са разположени указаните обекти и дори не са се опитвали да търсят „виновници“.
Израелският вестник „Хаарец“ смята, че Нетаняху не е представил никакви нови факти, потвърждаващи, че Техеран нарушава подписаните международни договорености. Информацията се отнася до 2011 г. и значителна част от нея присъства в отчета на МААЕ. Така че загадъчната разузнавателна група не е имала никаква нужда да извършва „подвизи“ в Иран, ако изобщо някога се е появявала там.
Удивително е, че около толкова, струва ни се, гръмка сензация за проникването в Атомния архив на Иран в западните медии се е спуснало дружно мълчание, което само по себе си свидетелства за степента на доверие към този детективско-шпионски трилър. Но тази „сензация“ стигна за обосноваване на удара по Сирия. Натрапва се паралел с „химическата атака“ в Дума: никой не се замисля да се разкае за фалшификата и последвалите ракетни удари.
При това последствията от ракетния удар на Израел по Сирия от 10 май са преувеличени. На основание на представените от ЦАХАЛ видео и фотоматериали с увереност може да се говори единствено за унищожаването на една установка „Панцир“. Тази техника се намира на разположение на сирийските правителствени войски, а не на иранците. В самия Иран подчертават, че под ракетите са попаднали основно позициите на сирийската армия. Попадението на ракетите по РСЗО „Ураган“, уж отговор за предишен залп по Голанските възвишения дори бе представено с помощта на анимация.
Израелският сайт DEBKAfile, свързан с военното разузнаване АМАН, признава, че Техеран е в състояние много бързо и в повишен размер да компенсира цялата доставена от него в Сирия и разрушена от израелтяните бойна техника. Военно-транспортната авиация, за която небето на Ирак е открита, може да направи това за часове.
Анализаторът от The Times of Israel Рафаел Ахрен смята, че въпреки призивите към световна подкрепа в борбата срещу присъствието на Иран в Сирия Израел е сам. Дори САЩ, замесили израелтяните в това противоборство не бързат с непосредствената подкрепа на Израел. Тръмп прекрасно разбира, че американското обществено мнение е против намесата на САЩ в новата голяма война на Близкия изток. Въпреки честите утвърждения за това, че ръководителя на Белия дом „върви на каишката“ на Израел, в тази ситуация Тръмп сам се опитва да използва Израел като инструмент. Бившият ръководител на АМАН Амос Ядлен смята, че във военно отношение цялата тежест на борбата срещу Иран, видимо, лежи на раменете на Израел.
Техеран, когато го заплашват с голяма война, не само, че няма да се изтегли от Сирия, но и ще разшири присъствието си в нея. Сметките за смяна на режима и крах на икономическия потенциал на Иран са преходни. Ако властта в страната се смени, то най-вероятно на мястото на умерения президент Роухани ще дойдат по-агресивните военни. Иранската икономика в условията на рязък скок на цените на петрола не е заплашена от големи трудности. И Техеран вече получи психологическо преимущество в противостоенето, след като не излезе след САЩ от споразумението за ядрената си програма. Възможностите му за търговия с широк кръг страни извън Америка по този начин ще се запазят. Наистина, от Израел се разпространяват твърдения, че Техеран всеки момент ще обяви излизане от сделката и ще възобнови обогатяването на урана. Ако това се потвърди, разрастването на кризата ще стане неминуемо.
Новият изблик на конфронтация в Сирия може да започне и във връзка с готвената от правителствената Сирийска арабска армия на кампания по окончателното освобождение на югозападните части на страната в триъгълника край границите между Йордания, Израел и Сирия (провинциите Дараа и Кунейтра). Тук са съсредоточени основните стратегически интереси на Израел, а също така неговите съветници и разузнавачи. Израелската армия, видимо ще се опита да се намеси в хода на операцията, в това число и използвайки авиация, но едва ли ще успее да попречи на придвижването на САА по земята. Тук и досега се намира голям анклав, контролиран от „Ислямска държава“, действията против която на сирийската авиация и на руските ВКС са оправдани от всички международни резолюции и подписани споразумения. Израелтяните и техните съюзници от Сирийската свободна армия сами са си виновни, че не са направили нищо за ликвидирането на въпросната групировка на „Ислямска държава“.
В резултат на освобождението на тази част от страната положението на Израел на границата ще стане още по-уязвимо.
Така че посещението на Бенямин Нетаняху в Москва едва ли е това, което се опитва да го представи израелската пропаганда – едва ли не получаване на одобрение от Русия за удари по сирийските и иранските обекти. По принцип нищо подобно не може да се случи. Вероятно е имало стремеж да се получи „застраховка“ в случай, ако нещата не станат както трябва. Някой ще трябва да спасява положението. Но със своето поведение и изкривено тълкуване на резултатите от московските преговори Нетаняху злоупотреби с оказаното му доверие. И това, без съмнение, ще бъде отчетено, когато следващият път отново зажадува за разбиране от руска страна.
Превод: Поглед.инфо