/Поглед.инфо/ Това е много стара история. Дори когато робовладелството беше законно в Съединените щати преди Гражданската война в САЩ (1861-65), страната настояваше да се представя като демократичен модел на света. Дори и факта, че води най-кървавата гражданска война, несрещана дотогава в нито една европейска или северноамериканска държава, не промени мнението им за себе си в това отношение.
И за почти две трети от 20-ти век, когато най-унизителната и порочна сегрегация-често налагана чрез линч, изтезания и убийства-се практикуваше в южните щати на САЩ, дори когато легиони от американски войски очевидно се бореха да „защитават“ демокрацията в безкрайни войни, обикновено от името на безмилостни тирани по целия свят.
Идеята, че САЩ илюстрират единствения модел на демокрация и легитимно управление в целия свят, е по своята същност абсурдна. Защото ако „свободата“, която американските политици и специалисти обичат да говорят безкрайно красноречиво, означава изобщо нещо, то би трябвало да е свобода поне да се толерира разнообразието.
Но неоконсервативният морализъм, налаган от последователните администрации на САЩ през последните 40 и повече години, е много различен. Според тях „свободата“ е официално безплатна само ако е в съответствие с националните интереси, политика и предразсъдъци на САЩ.
Този очевиден абсурд и проява на сляпа арогантност бяха използвани, за да оправдаят продължаващото американско микроуправление и де факто окупация на страни от Афганистан до Ирак и продължаващото военно присъствие на САЩ в Сирия в категорично противоречие с изразените искания на правителството в Дамаск и на международните закони.
Саддам Хюсеин беше напълно приемлив за администрациите на Джими Картър и Роналд Рейгън през 70-те и 80-те години на миналия век, когато нареди да атакува Иран и докато се биеше срещу иранците в най-кървавата война в историята на Близкия изток.
Той стана „олицетворение на злото“ и на тиранията в очите на САЩ едва когато нахлу в Кувейт в противоречие с желанията на САЩ.
Дори във Вашингтон трябва да е очевидно, че не може да има само един модел на демокрация.
Късният британски политически философ Исайя Берлин, когото имах привилегията да познавам и да се уча, винаги предупреждаваше, че всеки опит да се наложи един и единствен модел на управление на света, какъвто и да е той, неизбежно ще доведе до конфликт и, ако все пак успее да се наложи, може да се поддържа само чрез прилагане на много по-голяма тирания.
Истинският траен мир и прогрес идват само когато най-технологично напредналите и военно мощни общества признаят, че по света съществуват различни форми на управление и че нямат божественото право да обикалят по целия свят, опитвайки се да ги свалят.
Това е тайната на успеха на търговията, развитието и дипломатическата политика на Китай, тъй като той се стреми към взаимноизгодни отношения с други страни, независимо от политическата система и идеологията, която те следват.
Моделът на управление на Китай, толкова злепоставян от САЩ и от съюзниците им по света, помогна на страната да извади повече хора от бедността през последните 40 години, отколкото която и да е друга страна.
Китайското правителство дава възможности на народа си с растящ просперитет, икономическа сигурност и индивидуално достойнство, каквито никога досега не са познавали.
Ето защо Китай се превърна в модел на възхищение и подражание за все по-голям брой общества. Което от своя страна обяснява разочарованието, яростта и завистта на САЩ към Китай.
Колко демократична може да се каже, че е системата на управление на САЩ, след като през последния половин век тя ръководи спада на жизнения стандарт на собствения си народ?
Индустриалният внос на САЩ от Китай също даде възможност на САЩ да предотвратят инфлацията и да задържат цените на промишлените стоки за собствения си народ.
Също така, моделите на инфекция и смърт в пандемията COVID-19 показват, че много малцинствени етнически групи в САЩ, включително афро-американци, азиатци, испаноговорящи, както и коренните американци, които остават „затворени“ в своите обеднели „резервати“ - все още са дискриминирани по толкова много аспекти.
Докато тези големи несправедливости не бъдат отстранени или поне значително подобрени, не е подобаващо американските лидери да продължават да изнасят лекции на другите за демокрацията.
Авторът е старши научен сътрудник в Американския университет в Москва.