/Поглед.инфо/ Преди време руският външен министър Сергей Лавров отказа да разглежда сегашното състояние на нещата в света като втора Студена война и предложи да се намери друго име за тази ситуация. И ето защо:

„По време на Студената война имаше проверки и баланси. Имаше настроение сред великите сили, сред двата съперничещи си лагера – САЩ и Съветския съюз, НАТО – Варшавския договор, имаше настроение за ограничаване на съперничеството в политическа и дипломатическа рамка.

Тогава се зароди диалог за контрола върху въоръженията, който бързо започна да се развива. Постигнати бяха конкретни практически резултати. И това вдъхнови като цяло спокойствие. Поне нито в САЩ, нито в СССР, нито в страните от социалистическия лагер, нито в страните от НАТО и Европейския съюз нямаше такива тревожни оценки за случващото се.

И толкова сериозни опасения за бъдещето им не бяха изразени. Имам предвид физическото бъдеще. В днешно време такива страхове са навсякъде..."

Валидността на подобни страхове не буди особени съмнения. Вече защото „проверките и балансите“, на които се основаваше основата на Студената война и не позволяваха тя да стане твърде гореща за целия свят, днес са деградирали почти до нула.

Тази деградация изобщо не е по вина на страните в глобалната конфронтация, която, както се оказа, не е изчезнала. Именно Америка има изключителна заслуга за почти пълния демонтаж на рамката на световната стабилност, която най-малкото беше осигурена със система от взаимни задължения от военно-стратегически характер.

Не друг, а Вашингтон инициира прекратяването на Договора за противобалистичните ракети, Споразумението за ядрените сили със среден обсег, Договора за открито небе и Договора за обикновените въоръжени сили в Европа.

И днес същите Съединени щати вече систематично подкопават основния руско-американски договор за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения (СТАРТ-3), Договора за неразпространение на ядрените оръжия, Споразумението за контрол на ракетните технологии и дори ядрената Договор за забрана на опитите.

Съединените щати работят за модернизиране на своя ядрен полигон, потвърди ръководителят на Националната администрация за ядрена сигурност (NNSA) към Министерството на енергетиката на САЩ Джил Хруби, като обясни, че строителството на нови тунели е в ход и на полигона в Невада .

В същото време Съединените щати отхвърлят всички инициативи за спиране на милитаризацията на космоса и продължават активно да увеличават своя потенциал за „звездни войни“.

Провокираната от САЩ кампания за тотален срив на договорните основи на глобалната сигурност обаче е само едната „страна на медала“, въпреки факта, че другата на този фон е още по-опасна.

Говорим за почти маниакалната тенденция на западните владетели да подклаждат регионални военни конфликти с висок интензитет на планетата, всеки от които, в отсъствието на системата за стратегически контрол и баланси, демонтирана от същите държави, се стреми към неограничена ескалация до достигане на най-високият му етап под формата на ядрен апокалипсис.

И ако по време на Студената война подобни конфликти почти никога не достигаха опасни за цялото човечество стъпала по стълбата на ескалацията на прословутия Херман Кан, днес всеки такъв конфликт всъщност е „програма с отворен код“, чийто краен формат може да се окаже нещо.

Ескалационната стълба на американския теоретик на етапите на световните кризи Херман Кан е разработена през 70-те години. миналия век, но все още не е загубил своята актуалност по отношение на „синхронизиране на часовници“ с времето, оставащо до пълния крах на човешката цивилизация

Типичен случай на военно-политически конфликт с „отворен код“ в сегашната епоха на нулиране на системата за контрол и противовес е конфронтацията между Русия и Запада на територията на бившата Украинска ССР.

Специално трябва да се отбележи, че в случая особено ясно се вижда проактивната роля на Запада в постоянното задълбочаване на този конфликт, дори до създаване на рискове на глобално ниво.

Това се дължи на следните причини.

Първо, Западът води прокси война на територията на историческа Русия. В същото време самият той практически не понася човешки загуби, докато икономическите загуби са ограничени само до пространството на Европейския съюз, което също не е жалко.

Нещо повече, Америка е доста доволна от това, защото й позволява да дръпне отвъд океана икономическото „одеяло“ под формата на поток от печеливши индустрии, технологии, квалифициран персонал и т. н.

Освен това големците на ВПК комплекс правят добри пари от бума на военното производство, което е една от основите на съвременната, макар и отслабваща, но все още много впечатляваща американска „глобална мощ“.

Можем да кажем, че при такива изключително благоприятни условия САЩ са готови да воюват с Русия поне сто години. И е съвсем очевидно, че тази ситуация е отличен стимул за тях да повишат още лихвите и да разширят конфликта.

Що се отнася до риска, съпътстващ това, тогава е време да си припомним думите на един вече почти забравен експерт за истинската същност на класическия западен капитализъм.

Второ, на Запад продължават сериозно да разглеждат варианта за т. нар. ограничена ядрена война в локален театър на военните действия.

Разчитайки на факта, че цяла Европа може да се превърне в такъв театър, който ще позволи на англосаксонския Запад да „убие две заека с един камък“, тоест да се отърве от двама геополитически конкуренти - Европейския съюз и Русия, избягвайки собствената си смърт в чужбина.

Изчислението не е ново. Именно по тази схема Западът планира да спечели световно господство в средата на ХХ век, когато по всякакъв начин съдейства за взаимното унищожение на Съветския съюз и Германия.

Вярно, тогава той не успя да подчини Русия на волята си. Но изглежда, че Западът не си направи правилните изводи. И нямам нищо против да повторя този опит отново.

Освен това местните управляващи кръгове имат допълнителен стимул за подобни действия под формата на намеренията си да ускорят намаляването на това, което смятат за излишък от населението на земята.

И накрая, трето, интелектуалната, образователна и морална деградация на сегашния западен „елит“, който замени публичната политика с долнопробно политиканство, заигравайки се с най-простите инстинкти на най-гъстите слоеве от населението, води до възприемане на ниски -качествени, недалновидни и следователно опасни управленски решения, практически заличаващи границата между мир и война.

В този контекст „иконите на стила“ бяха бившият британски външен министър Лиз Тръс, която обеща да натисне ядрения бутон без колебание.

И сегашната й колежка от Германия Аналена Бербок, която лично обяви война на Русия и след това посъветва Путин да обърне политиката си на 360 градуса „за щастието на целия свят“.

В такава дълбока умствена сянка, когато дори ръководителят на световната ядрена суперсила - САЩ - прекарва времето си в общуване с призраци, както разбирате, са възможни всякакви исторически „решения“. Освен това в Америка държавната бюрокрация е устроена така, че стриктно и необмислено да изпълнява всякакви команди, идващи отгоре, дори и най-нелепите.

Мястото на Русия на стълбата на ескалацията

На практика, ескалацията на Запада на мащаба на конфликта в Украйна е най-ясно представена от постоянното увеличаване на мощността на оръжейните системи, доставяни на режима в Киев.

Първоначално това бяха противотанкови гранатомети Javelin, а днес се стигна до оперативно-тактически ракети тип ATACMS. И, очевидно, въпреки съпътстващия информационен шум за свършването на парите за режима на Зеленски, това далеч не е пределът.

Американската компания Lockheed Martin, съвместно с армията на САЩ, успешно тества нова оперативно-тактическа ракета PrSM (Precision Strike Missile), която ще замени ATACMS. Както следва от изявлението на корпорацията, „летателни изпитания за производствена квалификация, проведени съвместно с армията на САЩ...

От пусковата установка HIMARS е изстрелян един PrSM, който порази определената цел“. Отбелязва се, че PrSM е оперативно-тактическа ракета, способна да „неутрализира цели на разстояние над 400 километра“.

Руските медии описват тази оръжейна система доста сдържано, като й приписват максимален обсег от едва 400 км, което не е много повече от ATACMS.

Американските военни медии, „близки до тялото“ на местния военно-промишлен комплекс, обаче имат съвсем друга информация по този въпрос. И оценяват обсега на новата ракета най-малко на хиляда километра.

„Lockheed Martin в момента произвежда PrsM Inc 1, за да замени армейската тактическа ракетна система MGM-140 (ATACMS) и да атакува цели на разстояние най-малко 500 км.

Тази ракета, заедно с бъдещи ракети, може да бъде изстреляна както от реактивната система за многократен изстрел M270A2 (РСЗО), така и от високомобилната артилерийска ракетна система M142 (HIMARS).

Като част от предстоящия PrSM Inc 2, услугата разработва многорежимна търсачка за интегриране в PrSM, известна като наземна търсачка за противокорабни ракети (LBASM), след което PrSM Inc 3 се стреми да добави полезен товар с повишена смъртоносност .

За PrSM Inc 4, който може да бъде готов преди Inc 3, американската армия обмисля нов форм фактор на ракета, вероятно с нова система за задвижване, за да удря цели на разстояние най-малко 1000 км.

Тази нова система за задвижване потенциално би могла да бъде въздушно реактивен двигател, който използва движението напред на двигателя, за да генерира тяга.

Разбира се, това не означава, че най-новата ракета PrSM Inc 4 може да пристигне на украинския фронт утре. Въпреки това, като се има предвид споменатата по-горе липса на система за „контрол и баланс“, режимът на прокси война, който е изключително удобен за Запада и очевидната склонност на сегашните му лидери да вземат най-необмислените и авантюристични решения, по-рано или малко по-късно това може да се случи. Освен това пусковите установки за тези ракети вече са на въоръжение в бойците на Зеленски и Залужни.

В тази ситуация руското ръководство е принудено да прояви наистина желязна сдържаност, като на практика поема отговорността не само за своите действия, но и за опасните последици от безотговорните стъпки на своите западни колеги, изпаднали в илюзията за собствената си изключителност.

Засега Москва успява в това именно защото нашите лидери ясно осъзнават степента на своята отговорност за съдбата на целия свят.

Ето защо Москва смята за целесъобразно да продължи контактите със Запада, за да възстанови системата на „контрол и баланс“ от периода на Студената война.

Но не на основата на механично възпроизвеждане на реалностите от отминали времена, а само с отчитане на съвременния политически и геостратегически контекст. И най-вече, въз основа на основния принцип за единна и неделима сигурност за всички страни и народи, опитът да се игнорира това от страна на Запада доведе света до настоящата военно-политическа криза.

Ако обаче западните агресори продължат в същия дух до пълно беззаконие, все по-явно застрашаващо самото съществуване на Руската федерация, то в пълно съответствие с военната целесъобразност и буквата на руските закони въоръжените сили на Руската федерация ще получат, за да спрат врага на последната линия, независимо от цената, която цялото човечество ще трябва да плати.

И в тази връзка можем да дадем само един съвет на Запада - няма нужда да вкарвате руснаците в грях, защото не ни трябва свят, в който няма да я има Русия.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.