/Поглед.инфо/ Башар Асад съсредоточи за настъплението на границите с Йордания и Израел мощен юмрук.
В югозападната част на Сирия се разгръща настъпление срещу един от най-важните бастиони на опозицията. На острието на удара са Четвърта механизирана дивизия под командването на по-малкия брат на президента Махер Асад и „Силите на Тигъра“ генерал Сухейл“. За първите две денонощия правителствената Сирийска арабска армия (САА) освободи около една пета, или 400 кв. км. от тази територия с 20 града. Отбраната на бунтовниците се пропуква, около 1000 от тях са преминали на страната на страната на САА, много от тях изоставят своите укрепени позиции и бягат на юг.
Като цяло прозападната Сирийска свободна армия в тази зона бе по-добре подготвена и снабден от наскоро предалите се събратя в покрайнините на Дамаск, но бойният ѝ опит се оказа значително по-малък. Това също помага на бързото придвижване на правителствените сили, които вече са достигнали до покрайнините на град Хирака, втория по големина град в провинцията Дараа. Основното движение е насочено на главния пограничен пункт и град на границата с Йордания Насиб.
Терористите, както и се очакваше, се обърнаха към пряката военна помощ от своите западни и близкоизточни съюзници. Но се случи неочакван обрат. Израелските и турските източници съобщават, че посолството на САЩ в Аман е изпратила официална нова към ръководството на действащите в провинциите Дараа и Кунейтра бойци, предупреждавайки ги да не очакват американска военна намеса на своя страна. Изразена им е пълна „морална поддръжка и солидарност“, но никаква материална помощ не е обещана и им е препоръчано да вземат решението „за бъдещето на своите семейства, въоръжени групировки и собствен интерес“. Забележимо е, че това заявление е направено не пряко през високопоставените генерали от Пентагона, имащи непосредствени връзки с командирите на въоръжените, а в косвена бюрократична форма. Видимо ги е било срам да гледат в очите тези, които американските военни въоръжават, обучават и подстрекават към борба , а сега откровено „изхвърлят“.
Аналитиците гадаят защо Вашингтон след многото предупреждения, че няма да остане безучастен към възможното настъпление на Дамаск на югозапад и че ще го застави „горчиво да съжалява“, в последния момент се въздържа от намеса? Помним как представителят на САЩ в ООН Ники Хейли говореше, че „Русия ще понесе пълната отговорност за ескалацията в Сирия“. И изведнъж такава пасивност! Някои предполагат, че така Белият дом изпраща позитивен сигнал на Кремъл преди насрочената среща на високо равнище в Хелзинки.
След освобождението на зоната на Голям Дамаск Башар Асад съсредоточи за настъплението към границите с Йордания и Израел такъв мощен юмрук, че никой не е готов и не може да го спре без военна намеса отвън. Заемането на Източна Гута, Ярмук и Източен Каламун освободи за САА около 25-30 хил. допълнителни войника. Пентагонът бе бърза да започва битка, която ще бъде загубена. Важно е и това, че руските ВКС показаха решимост да нанасят удари по противниците на САА при това, може би, по-разрушителни, отколкото Пентагонът може да нанесе на правителствената армия. В района авиационната групировка на Русия разполага със значително по-добри възможности, отколкото в отдалечения Деир ез Зор, където в небето все още стопани са американците. Тук авиацията на САЩ можеше напълно да си плати за предишните удари по сирийците и руските доброволци от частната военна компания „Вагнер“.
Така че гръмките заплахи на американците в много отношения се оказаха блъф. Има основания да се смята, че към 16 юли, когато ще се срещнат президентите на Русия и САЩ, основните бойни действия в този район ще приключат, което ще създаде по-положителен фон за разговора между двамата лидери. И това също увеличава темпа на натиска на САА.
Освен това, противно на слуховете пуснати от военната пропаганда на Израел, според които иранските и другите шиитски доброволци не са напуснали зоната на бойните действия, както обеща Русия, а просто са се преоблекли в униформи на САА, нямат никакви потвърждения. Също така, както наскоро край Дамаск, правителствената армия води на земята бойни действия практически самостоятелно. Няма да им се получи на интервентите да се позовават на някакви неведоми „преоблечени иранци“.
Освен това бойците от Сирийската свободна армия в провинциите Дараа и Кунейтра не са провели на контролираните им територия никакво отделяне от алкайдовците от „Хаят Тахрир аш Шам“. И сега правителствената армия разгръща атаки в участъците, заемани от подразделенията именно на тази групировка. Право на борба срещу терористите има закрепено във всички международни споразумения и не нарушава режима на зоните за деескалации. Дамаск има също всички основания да поиска безпрепятствен проход към „черния анклав“ на „Ислямска държава“ в провинцията Кунейтра. Западната коалиция игнорира този анклав, макар и според всички резолюции той отдавна трябва да е бил унищожен.
Израелски военни експерти признават, че бойците нямат шанс да издържат на огневата мощ и на атаките на САА, подкрепени от авиацията на Сирия и руските ВВС. Те вярват, че Израел също няма да се намесва в настъплението на САА на юг - освен ако израелците изведнъж покажат, че там са се появили иранци или бойци на „Хизбулла“. Въпреки това Израел се занимава с индивидуални ракетни удари върху комуникацията на напредващите. Така на базата на ВВС близо до Дамаск уж бе поразен товарен самолет Ил-76, носещ боеприпаси от Иран. Това обаче е по-скоро отмъстително убождане, отколкото сериозен опит да се провали настъплението. В Израел, между другото, поведението на САЩ в настоящия стадий на конфликта се възприема с известна загриженост. Няма ли Вашингтон да изостави израелците в трудна ситуация?
Превод: Поглед.инфо