/Поглед.инфо/ В арменските медии се разпространява информация, че по предложение на САЩ е изготвен таен проект на мирен договор между Армения и Азербайджан. Със сигурност се знае, че преговарят специалните представители на Ереван и Баку. Ако информацията за съдържанието на секретния документ е вярна, споразумението може да застраши позициите на Русия в Южен Кавказ. И да унищожи самата Армения.
Скандалът започна да се развива след посещението във Вашингтон на секретаря на Съвета за сигурност на Армения Армен Григорян и разговорите му там на 27 септември със специалния представител на президента на Азербайджан Хикмет Хаджиев. Срещата беше проведена с посредничеството на съветника по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан. А преди това Григорян посети централата на ЦРУ в Лангли.
Това не е първата среща между Григорян и Хаджиев. След края на последната Карабахска война това е единственият постоянен канал за реални преговори между ръководствата на двете страни. По-рано Григорян и Хаджиев се срещнаха в Брюксел, като темите са същите.
Първо, това е взаимното признаване на териториалната цялост на двете страни. Второ, делимитацията на границата. Трето, реалното отваряне на това, което в Азербайджан се нарича „Зангезурски коридор“ (в Армения е обичайно да се казва „Арменски кръстопът“) - изграждането на магистрали, заобикалящи Лачин до Карабах и от Азербайджан до Нахичеван. В същото време Григорян и Хаджиев работят по възможността за лична среща между Никол Пашинян и Илхам Алиев.
Тези преговори са обвити във воал на тайна. Григорян говори толкова общо, че дори предметът на преговорите не винаги става ясен от думите му. Хаджиев е по-конкретен във формулировката си. Като цяло позициите на страните са следните. Необходими са предварителни преговори, за да се пристъпи към написването и подписването на голям мирен договор - двете страни са съгласни за това. Ереван смята, че териториалната цялост на Азербайджан вече е призната от Армения през 1991 г. и е закрепена на законодателно ниво. Ако има нужда от това отново - моля. Но трябва да се говори за гаранции за сигурността на арменците от Карабах.
В същото време въпросът за статута на Нагорни Карабах като цяло е изтеглен от преговорния процес. Арменската страна смята, че е необходимо първо да се реши въпросът за делимитацията на границата и без това няма смисъл да се подписва мирен договор с Азербайджан. Споровете за границата винаги ще пораждат нови военни действия. Азербайджанската страна като цяло е съгласна с това, но настоява Ереван да изпълни задълженията си по транспортния коридор до Нахичеван възможно най-скоро. Като цяло това е голям напредък в преговорите, тъй като през януари тази година страните започнаха с взаимни ултиматуми.
Арменската страна и лично Григорян не дават никакви обяснения по време на преговорите. Въпреки това оттеглянето на въпроса за статута на Карабах от преговорния процес предизвиква вълна от негативни емоции в Армения. Верните на Пашинян и екипа му коментатори напомнят, че това е обичайна практика за подобни преговори и подобни конфликти. Най-трудният въпрос е оставен за по-добри времена. Това не винаги работи в стратегическа перспектива, но позволява да се решат проблема с войната и мира поне за известно време.
По-малко лоялната към Пашинян част от обществото обаче смята, че Карабах всъщност се предава по този начин. Това е до голяма степен емоционална позиция, свързана с трагичния изход от последната война, освен това самият Ереван се постави в такава неудобна позиция, тъй като дипломатично се дистанцира от Нагорни Карабах почти 30 години. Сега Република Нагорни Карабах фактически е загубила своята субектност и се нуждае от помощ, но „майка“ Армения продължава да следва линията за независимост на Степанакерт. Следвайки резултатите от подписването на мирния договор между Ереван и Баку, НКР може да е напълно извън дипломатическото поле. Съдбата на арменците, живеещи в Карабах, ще остане изцяло по преценка на добрата воля на Азербайджан.
С други думи, от една страна, премахването на въпроса за статута на Карабах от преговорния процес изглежда обичайна дипломатическа практика. От друга страна, игнорирането на Карабах като цяло при подписването на голям договор и след делимитацията на границите ще доведе до загуба на поне някаква правна основа за съществуването, ако не на независимост, то на автономия на арменците в Карабах.
Азербайджанската страна преговаря от позицията на силата. Веднага щом в поведението на Ереван се разкрие непокорност, азербайджанските танкове започват да загряват двигателите. Последната среща между Григорян и Хаджиев във Вашингтон беше планирана за лятото, но нещо се обърка. Първоначално Баку отложи срещата, а след това избухна нов локален конфликт в Зангезур именно на базата на неизпълнението на задълженията на арменската страна за изграждане на нова магистрала.
На тази основа в Армения бързо се развиват теории на конспирацията. В редица арменски медии се появи информация относно съдържанието на проектоспоразумение (т.нар. Вашингтонски документ), което се подготвя между Армения и Азербайджан по предложение на САЩ.
Същността на изтичането е, че според твърденията през следващите седмици Пашинян може публично да обяви готовността си да подпише голямо споразумение с Баку и да завърши процеса на делимитация на границата. Статутът на Карабах е изтеглен от преговорния процес, което означава, че Баку може по собствено желание да назначи определен „представител, който да работи с подобен представител на арменската етническа общност в Нагорни Карабах, за да обсъдят правата и сигурността на жителите му”. Така арменската общност в Карабах става юридически една от няколкото общности на националните малцинства в Азербайджан и нищо повече.
Авторите на текста споменават Ленкоран, където живеят талишите, които се считат за национално малцинство, като сравним аналог на бъдещия Карабах. Съответно няма да има международни задължения на Баку към Степанакерт и арменското население на НКР.
Освен това във всеки един момент Баку може да прекъсне тези преговори като неуспешни и да затвори цялата история, защото няма да има дипломатическа и правна основа за по-нататъшни преговори за Карабах. Карабах се превръща в обикновена територия на Азербайджан без особен статут. Така арменският въпрос ще бъде затворен.
Преразказът на „Вашингтонския документ“ гласи, че страните, тоест Ереван и Баку, „съвместно ще обсъдят ролята на международните наблюдатели, без да се засяга суверенитета на Азербайджан“. Всъщност това може да доведе до искане за изтегляне на руския мироопазващ контингент като ненужен, тъй като няма такъв обект на защита - НКР или дори арменската етническа общност. В бъдеще този ефект на доминото може да доведе до излизане на Армения от ОДКС (Ереван вече отказа да участва в съвместни учения в Казахстан) и ликвидиране на руската военна база в Гюмри като ненужна.
За никаква сигурност на арменците от Карабах в тази ситуация не може да става дума. Предполага се, че по този начин западните посредници (Вашингтон и Брюксел) „закриват историята“ и премахват реалното присъствие на Русия в Южен Кавказ, докато цялото внимание е насочено към Украйна.
Има доказателства, че Вашингтон и Брюксел настояват Ереван да сключи желаната "голяма" сделка преди края на тази година, което е изненадващо бързо за този вид преговори. От друга страна, Пашинян многократно е обещавал на арменския народ, че Карабах ще остане арменски, а приятелството с Русия е непоклатимо, като планината Арарат. Но реализацията на описания по-горе сценарий може да доведе до факта, че Армения и арменският народ ще останат сами срещу Азербайджан и Турция. Това означава, че самото съществуване на арменската държава ще бъде поставено под въпрос.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com