/Поглед.инфо/ Много жители на нашата страна и до ден днешен се измъчват от въпроса: защо сирийските военни никак е могат да изгонят терористите от предградието на Дамаск Източна Гута?
„Терористите се намират само на няколко десетки километри от зданията на органите на държавната власт, постоянно обстрелват жилищните квартали на Дамаск и залавят заложници! Къде са нашите военни?!“, със завидна периодичност се натъквам на такива съобщения в социалните мрежи.
На непосветения човек е много трудно да отговори на този въпрос. Та нали само за последните месеци сирийската армия успя да разгроми терористите на „Ислямска държава“ и да освободи провинцията Дейр-ез-Зор, да възстанови контрола над източните граници на арабската република, да прочисти в западната част на страната стратегически важните височини Тел Ат–Тулул – град Бейт Джин, а на север, в провинцията Идлиб “тигрите на генерал Сихейла“ всеки ден се придвижват към северните граници на сирийската държава с няколко километра, но в източна Гута както и преди безчинстват терористите на Ал-Кайда...
Действително дълго време командването не се решаваше да щурмува столичното предградие. Нашите генерали се опасяваха, че в резултат от авиационните и артилерийските удари могат да попаднат в складове с химическо оръжие, които терористите са оборудвали повсеместно в мазите на жилищните сгради – само си представете мащабите на екологическата катастрофа ако станеше взрив в един от тези арсенали!
В течение на няколко месеца с бандитите на Ал-Кайда се провеждаха преговори: в обмен на запазване на животите им официален Дамаск им предлагаше да се предадат на органите за сигурност или да напуснат Сирия. Но всички опити да бъде намерено компромисно решение не водеха до нищо – не биваше повече да се отлага началото на операцията!
Първите щурмови групи на Националната гвардия на правителствените войски пристигнаха още в края на миналата година. Преди няколко дни сирийските военни започнаха настъплението.
Успях да се срещна с Басим – един от героите на Сирия, човекът, който освобождаваше заедно с бойците на генерал Сухейла моя роден Алепо, а след това унищожаваше терористите в провинция Дейр-ез-Зор. Сега заедно със своите бойни другари той участва в освобождението на Източна Гута.
Нашият разговор се състоя в една от военните болници на Дамаск, моят събеседник беше получил лека рана – рикоширайки в камък, парче от снаряд попаднало в лявото му бедро.
„Това е първото и, надявам се последното ми раняване За щастие съдбата ме предпази от много неща. Например когато прочиствахме Абу-Кемал иззад ъгъла изтича смъртник, но по непонятна причина взривното устройство не се включи и аз успях да пусна куршум в челото му“. - с усмивка произнесе Басим в началото на разговора.
По-нататъшното ни общуване съдържаше много лична информация, не толкова интересна за вас, мои уважаеми читатели, та нали навремето моят събеседник беше за мен като по-малък брат. След като загуби родителите си на 12 години той много се страхуваше да не попадне в приют, защото освен болната си баба той си нямаше никого. Не зная как успя да избегне тази участ, мога само да кажа, че ние го възпитавахме с целия район, аз постоянно предпазвах Басим от цигарите и пиенето на арак, а също го защитавах от всевъзможни нападания от уличните хулиганчета.
Но малка част от нашата увлекателна беседа би могла да заинтересува много хора : „Сражението при Хараста (Източна Гута) беше едно от най-ожесточените. Не помня терористите така ожесточено да са се сражавали за всеки квадратен метър. Успяхме да хванем само един пленник, всички останали стреляха до последния патрон. В самия разгар на битката иззад укритието започнаха настъпление десетки чернокожи и някакви „дяволи“ в чуждестранна униформа. Последните, съдейки по всичко, бяха главни – те даваха заповедите на английски език“ - разказа събеседника ми, описвайки своето последно сражение.
Е, изглежда след освобождаването на Източна Гута света може да узнае много за американците и за отгледаните от тях терористи. Получава се, че техните спецназовци не само тренират терористите от най-различни въоръжени формирования, но и участват в сраженията против сирийската правителствена армия.
Превод: Магдалена Желязкова