/Поглед.инфо/ От есента на миналата година вълна от антикитайски изказвания се разпространи в Киргизстан, причинена от грубото отношение към етническите мюсюлмани в Синцзян. Организацията на тези митинги ясно проследява план, насочен към подкопаване на позицията на Китай в Централна Азия.

Антикитайските митинги са резултат от активна информационна и психологическа кампания, която започна през есента на 2018 година. Нагласите към Китай в Централна Азия винаги са били сложни. Трудната история на контактите между местните народи и китайската империя, както и строгата политика на властите на КНР спрямо мюсюлманското население на Синцзян-Уйгурския автономен регион (СУАР) след Втората световна война също имат ефект. През последното десетилетие обаче Китай се превърна в основен търговски и икономически партньор и най-големият инвеститор в страните от Централна Азия. А местните политически елити не искат да развалят отношенията си с Пекин.

Антикитайската кампания стартира на 9 септември миналата година от „Хюман Райтс Уотч” (тази организация се бори с нарушенията на правата на човека изключително в страни, които не следват външната политика на САЩ). Доклад от 117 страници „Изкореняване на идеологически вируси. Китайската репресивна кампания срещу мюсюлманите в Синцзян. В доклада се споменава за съществуващите в Китай „лагери за превъзпитание” - специални институции за идеологическо третиране на нелоялни към властите на КНР мюсюлмани в СУАР. Тъй като много казахи и киргизи живеят в Синцзян, разпространението на историите за тяхното потисничество не би могло да не предизвика рязко отрицателна реакция в Казахстан и Киргизстан.

Основните канали за разпространението на „антикитайско съдържание" са финансираните от САЩ медии на руски език, някои от които имат версии на казахски и киргизки език. Материалите описват страданията на мюсюлманите, живеещи в Синцзян. Акцентът е поставен върху личните истории на конкретни хора, което повишава емоционалното въздействие на информационните материали. В същото време позицията на китайските власти и обяснението на целите на техните политики не бяха доведени до „целевата аудитория”.

Радио „Азатик” (казахската служба на „Радио Свобода”) директно подкрепи констатациите на доклада на „Хюман Райтс Уотч", като заяви, че „китайското правителство провежда системна кампания срещу тюркските мюсюлмани в Синцзян”. Статията на уебсайта на „Азатик” е подсилена от видеосъдържанието на публикацията на рускоезичния новинарски портал „Настоящо време” с редакция в Прага, който е съвместен проект на „Радио Свобода” и „Гласът на Америка”. Този канал започна да излъчва денонощно преди две години, през февруари 2017 година. „Настоящо време” е 100% финансирано от Конгреса на САЩ и насърчава „демократичните ценности и институции” в страните от бившия СССР.

Антикитайските материали на казахстанската редакция на „Радио Свобода” са насочени към утежняване на отношенията на КНР със страните от Централна Азия. Заглавията на материалите са много красноречиви: „Казахстанците в Синцзян страдат от репресии, Астана мълчи”, „Желязни легла и песни за комунистическата партия. Лагер за казахи в Китай”; „Етническите киргизи са изчезнали в Китай. Какво става?”. Във всички заглавия присъства указание за етническата принадлежност на „страдащата страна” и името на „страната потисник”.

Други медии на руски език също са свързани с антикитайската кампания. „Фергана” публикува цяла поредица от материали за „лагерите за превъзпитание” в КНР. Широко се обсъжда непростата за граничещите с КНР средноазиатски държави, тема за икономическото и демографско присъствие на Китай в региона. Лайтмотивът на тези материали е опасността от китайска експанзия. А онлайн изданието „Медуза” (регистрирано през 2014 г. в Латвия и финансирано от Михаил Ходорковски) посвети задълбочен материал, посветен на темата за китайско-казахските и китайско-киргизките противоречия. Заглавието е “Концлагер за 10 милиона уйгури”, а подзаглавието - „Китай е построил бъдеща полицейска държава в провинция Синцзян” ,

Като цяло, много малко се знае за „лагерите за превъзпитание“ в Синцзян (в Китай те се наричат „центрове за професионално обучение и повишаване на квалификацията“). Според „Комерсант”, на 9 октомври 2018 г. китайските власти публикуват Разпоредбата за борба с екстремизма в Синцзян-уйгурския автономен регион, приета от Асамблеята на народните представители на СУАР, която признава съществуването на такива центрове и формулира основните принципи на борбата срещу ислямския радикализъм. В продължение на много години Китай се бори с терористичната организация „Ислямско движение на Източен Туркестан”, която се състои главно от уйгури, действащи в Синцзян.

Използвайки предпазливо отношение към китайците сред казахите и киргизите, САЩ последователно играят антикитайската карта в Централна Азия. Проблемът стана особено належащ, след като през 2013 г., говорейки в Университета „Назарбаев” в Астана, председателят на КНР Си Цзинпин обяви проекта „Един пояс – един път” („Пояс и път”), който проправя транспортни пътища от Китай до Европа и създава по тях точки на икономически растеж. Част от маршрута „Пояс и път” минава през територията на Казахстан и Киргизстан. Тук Съединените щати провокират антикитайски настроения, опитвайки се да забият клин между Пекин, Астана и Бишкек.

Американската политика в Централна Азия вече започва да дава резултати. Китай все още няма стратегия за борба с големите информационни и психологически операции. Казахстан и Киргизстан също нямат. Китайският ресурс на „мека сила“, притежаващ голям културен облик, остава до голяма степен неупотребен в Централна Азия. Междувременно трябва да се разбере, че скорошните антикитайски изяви в страните от Централна Азия са далеч от последната фаза на Голямата игра, която се възобнови в тази част на света.

Превод: В.Сергеев