/Поглед.инфо/Една статия, наскоро публикувана в Ню Йорк Таймс, обсъждаше решението на САЩ и Турция да създадат „защитена зона“ в Сирия. По-специално статията говореше за това, че планът ще създаде „зона, свободна от Ислямска държава, контролирана от относително умерена сирийска опозиция, която според турците ще бъде 'защитена зона' за сирийските бежанци.“
Игнорирайки факта, че това е посегателство върху суверенитета на Сирия, има някои проблеми с този план, както и неговото приложение.
За начало, Турция активно подпомага Ислямска държава. През ноември 2014 година, Нюзуик публикува интервю с бивш член на групировката, в което той заявява, че е „пътувал в конвой, част от отряд на Ислямска държава от крепостта им в Рака, през турската граница, във Турция и обратно през границата за атака срещу сирийски кюрди в град Серекание, северна Сирия през февруари“, а командирите му казали, че няма нужда да се плашат „защото те са в сътрудничество с турците.“ Следващият месец Клаудия Рот, заместник говорител на германския парламент отбелязва, че Турция подпомага ИДИЛ.
В добавка към това, информация от американските спец-части през май показва „неоспорими“доказателства, че „турските власти директно комуникират с висши членове на ИДИЛ.“
Вторият проблем е надеждата, че „относително умерената сирийска опозиция“ ще поеме контрол над района. Това предполага тяхната умереност, което не изглежда да е истина, имайки предвид факта, че САЩ се отказа от Сирийската свободна армия (ССА), като реши да създаде нова групировка от бойци. Преди това, ССА бе считана за умерена. (Не бива да се забравя факта, че бригаден командир от ССА призна, че работи с Ал-Нусра).
Трети проблем е, че докато Турция практически е обявила война на ИД, те бомбардират кюрдски позиции заради страха от независимост за кюрдите.
САЩ заставаха зад кюрдите, изглежда само на думи, поне на сирийския фронт за да успокоят турските нерви и да продължат със целите си.
Статия в Таймс съобщи за това, че „американски висши лица казват, че трябва да организират същата система за въздушни удари, които американските спец-части така успешно осъществиха с кюрдските бойци на изток в Сирия“, което много прилича на Либия, когато американски части подпомагаха либийските бунтовници.
Статията също така говори за това, че „бунтовниците, както и техните поддръжници в сирийската опозиция и турското правителство вече съставят план, като стъпка за създаването на район с алтернативно правителство без страха от атаки на ИД или сирийското управление.“ Така тази „защитена зона“ може да е началото за настъпление на анти-правителствени сили и координирани атаки.
Това позволява на САЩ да упражнява още повече натиск върху режима на Башара Ал-Асад, което отваря пътя на турците за офанзива срещу кюрдите. Това създава възможността за нова Либия, без почти никаква директна намеса.
Този сценарии може да позволи либийски тип ситуация, където целите се сменят постоянно, докато крайният резултат е това, което САЩ и съюзниците ѝ желаят: падането на Башар Ал-Асад.
Превод: Евгени Рушев