/Поглед.инфо/ “Южен поток” е новия гаф на правителството в енергийната сфера. Незабавeн отказ от мораториума за шистов газ и от договора с „Газпром” за “Южен поток”, след влизането в сила на Третия енергиен пакет на Европейския съюз – (вероятно през март идната година)”.

Това препоръчва в интервю за агенция “Фокус” известният американски политически анализатор от български произход Алекс Алексиев. През 1965 г. той емигрира в САЩ, където се утвърждава като специалист по проблемите на бившия СССР. Бил е главен съветолог в неоконсервативния институт за политически и военни изследваниия RAND Corporation. През 1991 г. за кратко e съветник на премиера Филип Димитров. През 1992 г. отново се връща в САЩ, където има консултантска фирма за Русия и Източна Европа. В момента е председател на Центъра за балкански и черноморски изследвания в София.Интереснна е връзката между Сhevron, темата за шистовия газ в България и RAND Corporation. Така например Чарлз Райс, бивш посланик на САЩ в Гърция (2004-2007),и съпруг на новата американска посланичка в София - Марси Райс, е също с дипломатическа кариера, която е свързана с Европейския съюз и енергийните му проблеми. Но онова, което определено го обвързва с темата за добива на шистов газ в България е, че в момента работи в RAND Corporation. По странно „стечение на обстоятелствата" е че президент и главен изпълнителен директор на RAND Corporation в периода 1972-1989 г. е Доналд Райс, член на борда на директорите на „ Сhevron ". Член на борда на "RAND Corporation Business Leaders Forum" пък е Джей Прайър, който е вицепрезидент на „Сhevron". Тези факти потвърждават добре известния факт, че обществените науки в САЩ винаги са работили успешно за големия бизнес.

И така, след като се изясни “Кой, кой е”, нека видим какво препоръчва на българските власти бившият премиерски съветник от зората на прехода Алекс Алексиев. На въпрос за договора на България с “Газпром” за “Южен поток” той казва, че “става дума за временно явление, без особено стратегическо значение. България може утре да се отрече от договора, тъй като той противоречи на европейски закон, задължителен за страната. Русия пък може да заплаши със съд, но няма да стигне до никъде. Защо например не съди Украйна, която открито нарушава всички клаузи на договора си с “Газпром” от 2009 г., заключава той”. По-нататък в интервюто Алексиев твърди, че ползата за България – ако се отрече от договора, е че ще принуди Русия да се откаже от монопола върху Южен поток под европейски натиск и ще се даде възможност на други производители да използват тръбата за износ в Европа. Това би било добро за България, тъй като тя ще има нови снабдители и допълнителни транзитни такси, прогнозира председателят на новосъздадения Център за балкански и черноморски изследвания. Алексиев привежда и конкретни примери за това че “Газпром” не е всесилен. Всички руски тръби за износ на газ в Европа имат ккапацитетт около 255 милиарда кубически метра. Като се прибавят 63 милиарда за “Южен поток” стават 318 милиарда кубически метра. Като се сравни този капацитет с възможните годишни доставки от 158 милиарда кубически метра, които Русия е обявила за периода 2010-2025 г. се вижда, че “те нямат газ и за половината от капацитета. Това означава, че България ще остане с пръст в устата от гледна точка на обещаните транзитни такси", заявява категорично експертът Алексиев. И обобщава: “ Най-неприятното в цялата история е, че много хора на Запад ни смятат едва ли не за руски васал”. В заключение “енергийният капацитет” пита: “А какво ще стане в следващите няколкко години, когато Америка и Австралия се появят на пазара със силно конкурентни цени за втечнен газ, а страни като Полша, Украйна, Китай и Индия започнат масово производствво на шистов газ? Отговорът му е: Правителството може да корегира грешките си като незабавно махне мораториума за добив на шистов газ и се откаже от пагубния договор с “Газпром”. Съмнително е обаче дали някой ще се вслуша в съветите на Алексиев, зад които прозират много ясно интересите на Chevron и обслужващата го корпорация RAND.