/Поглед.инфо/ Първо, за някои наблюдения на приятели и познати: много от тях, разбира се, знаеха, че хората в Русия и не само там са най-различни. Но не дотам различни, че да бягат от собствената си страна в ситуация на война. И някои от различните не избягаха, а останаха - и сега много от същите тези приятели и познати не знаят как да общуват с хора в подобна ситуация. Стига се дотам, че отказват прекомерно общуване, най-малкото за да не се натъкнат на неприятни изненади.
Така че в крайна сметка има добри паралели по тази тема със статистика. Само че не нашата, а американската. Историята е следната: имаха семеен празник там онзи ден, Деня на благодарността, когато трябва да се съберат на една маса с роднини и приятели. И в резултат на този празник, в процеса на анализиране на случващото се с обществото, се появиха невероятни статистики. Започвайки с тази цифра, средният американец прекарва 38% по-малко време с приятели и семейство тази година, отколкото преди две години.
Ще кажете, че тези, които се страхуваха от коронавируса, се държат така. Но не, не е съвсем така. Публикация на “Вашингтон Пост” цитира графики, от които става ясно: да, през последните две години има скок в тази социална самоизолация, но още преди това кривите числа на онези, които не искат да общуват с един друг вървеше нагоре и нагоре. Между 2014 г. и 2019 г. повече хора са се отказали да общуват с приятели и други, отколкото след 2019 г. Но до 2014 г. хората в страната живееха почти както през 60-те и 70-те години.
А именно до 2019 г. средният американец прекарва само четири часа седмично с приятели, 37% по-малко от пет (или десет, или двадесет) години преди това. Приблизително същото е и с роднините.
Получава се рязко атомизирано общество, където хората са все по-малко склонни да общуват един с друг. Всъщност това е катастрофа. Каквато на нас определено не ни трябва.
Какви са причините за това: ако все още говорим за САЩ, те са две. Първата са социалните мрежи и другите нови технологии, тоест олицетворението на проблема - това са лица , заровени в смартфони, отишли във фантомен свят, уж близък до тях по дух. И втората е "политическата поляризация" на обществото.
Тоест днес американците вече много добре разбраха, че във всеки един момент и на всяко място могат да се сблъскат с това, което уж също са американци, но които живеят в съвсем друга ценностна система. Републиканците и демократите са хора, които не са съгласни един с друг почти по нищо. Интересно е да общуваш с такива „хора, но наопаки“ по време на пътуване, но не и в собствената си страна, тук това наранява психиката, която не се е променила много в човека през последните няколко хиляди години. И за да се спасите, по-добре е да прекъснете комуникацията напълно, защото напълно различните хора на вашата улица са просто страшни.
Тук се връщаме към неприятни открития за нашето общество. Да, няма толкова много бегълци и техни съмишленици, но в големите градове и в някои професии те се забелязват. И това е най-малкото неочаквано и неприятно.
Но какво наистина е толкова ново в случая. Във всяко общество винаги е имало и ще има други хора, нали? Всъщност човечеството отдавна е изработило добри комуникационни модели за такива ситуации, които са разбираеми за всички и не нараняват никого. И по-специално онези общества, които се смятат за люлка на демокрацията, са развили такова нещо като гражданство.
И между другото, връщайки се отново в САЩ, именно институцията на гражданството там е атакувана. След 2014 г. демократите (плюс-минус) започнаха активно да прилагат идеята, че всички хора са равни, че незаконно влезлите в страната трябва да получат всички права, включително правото да гласуват на избори. Това виждаме днес, когато на последните избори в щатите тълпи от вчерашни и дори днешни мигранти гласуваха за демократите, за ужас на тези, които все още вярват, че гражданството не е точно това, което се получава в момента на незаконно преминаване на границата.
И така, в древен Рим или Атина я има институцията на гражданството, всъщност оттам идва в нашия свят. Започва с притежанието на земя, което не беше достатъчно. А гражданите имаха много права - не само да гласуват, но и например да сключват търговски сделки, на които всички останали, живеещи в полиса, нямаха право. Търговия, например, с хляб, тоест стратегическа стока. Като цяло беше хубаво да си гражданин.
Но в момента на възникване на военна опасност всеки гражданин е бил длъжен да защитава града си според силите си. В Атина например има такива, които имат възможност да оборудват тогавашния крайцер - пентеконтер, кораб с петдесет гребла. Или човек може да си позволи пълното въоръжение на хоплит - тежковъоръжен пешеходец. И има възможност постоянно да тренира, за да може да мъкне тази тежест. А имаше и такива, които нямат богатство, та вземат меча и щита на дядо си и тръгват пеш до мястото на военното поделение. Статутът на гражданин означава това, нищо подобно не се очакваше от другите - и още повече от чужденците, живеещи в полиса.
Интересното е, че за почти двеста години от съществуването на класическата, преди Перикъл, Атина има приблизително еднакъв брой граждани - 14 хиляди, а в града живеят двадесет хиляди или повече чужденци и други хора.
Историята на хоплитите силно напомня за друга, по-късна класа в същата цивилизация – благородниците. Благородниците в никакъв случай не са били непременно богати, по-голямата част от тях в началото са били обикновени професионални войници, на които другите жители са осигурявали всичко необходимо. И тук логиката е желязна: как иначе, ако искаш да живееш?
Но всичко взето заедно означава, че комуникацията на различните жители на полиса и обществото като цяло е изградена, като се отчита техният различен статус и различен принос към общото. Тоест комуникацията е имот и следователно разбираема. Именно в бурната епоха от края на XVIII век се формира светлата идея, че всички двуноги са равни и всеки жител на района не се различава от останалите. Подобна идея е изпитана на практика само за повече от двеста години (в сравнение с хилядолетия преди това). И в САЩ, както виждаме, се стигна дотам, че все повече хора не знаят как и защо трябва да общуват помежду си, а и ние също изпитваме затруднения. Въпреки че е необходимо да се общува активно и с уважение, без никакъв страх и отвращение, но и като се има предвид кой кой е.
Тук се шегуваме, разбира се. Въпреки че във всяка шега има зрънце истина.
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com