/Поглед.инфо/ Преди 150 години е отпечатан първият руски превод на „Манифест на комунистическата партия” от Маркс и Енгелс. Тази брошура изигра огромна роля в руската история. И досега е актуална.

До средата на XIX век в Русия вече се формира революционно движение. Но то нямаше научна основа и се слива с тероризма. Народняците, а по-късно и социалистите-революционери смятали терора за вид религиозен акт: „делото е трайно, когато под него тече кръв“. „Манифестът“ поставя основите на работническото самосъзнание, класифицира етапите на развитие на капитализма: от прогресивен до реакционен. Книгата дава анализ на различните направления на социализма. Маркс и Енгелс подчертават, че социализмът, основан на научна основа, е програма за пролетариата, който ще обяви интересите си, ще вземе властта в свои ръце и ще създаде ново общество - общество на свобода и развитие за всички.

Революцията не е непременно река от кръв, както се случи в Русия. Кръвта не поражда революция, а съпротива на прокудения елит и собственици. В Швеция през 1917 г. местните марксисти побеждават. Не трябва да действат толкова радикално, колкото руските болшевики. Не защото нямат смелостта, а защото шведският крал осъзнава необходимостта от отстъпки. И той поема определена линия на съгласие. И там няма такава яростна съпротива от страна на управляващите класи.

Болшевиките никога не са виждали насилието като единствения инструмент за борба: първоначално се фокусират върху такъв инструмент като всеобщата стачка. А въоръженото въстание се разглежда като отговор на силовите действия на царизма. И Червеният терор се появява след убийството на Урицки и опита за покушение срещу Ленин. Между другото, Урицки, председател на петроградската ЧеКа, е противник на екзекуциите: смята, че смъртното наказание може да се използва само за преки прояви на бандитизъм и тероризъм. И именно той е убит от антиболшевишки терористи.

ЧеКа първоначално има мирни правомощия: порицание и обществена присъда. Тогава обаче се оказва, че това няма ефект върху никого.

Историята се създава от масите. И, разбира се, когато интересите на цели класи се сблъскват, нежелаещото да отстъпи малцинство прибягва до насилие. И ако революционерите не са готови да му отговорят, врагът печели.

Обратният пример от 70-те години. Тогава в Чили за известно време стои президентът-социалист Салвадор Аленде. Срещу него се заформи конспирация, но той се страхуваше първи да използва оръжия срещу заговорниците. И той умря героично. Имаше и други случаи, когато нерешителността в използването на сила срещу враговете на революцията доведе до смъртта на самите революционери.

Днес Маркс остава един от най-четените автори в света. Представители на имащите класи го изучават с охота. По две причини. Първо, да разберат какво се случва. Второ, народната съпротива (а винаги има такава) да не стига до крайни форми. Без разбиране на марксизма е невъзможно да се ориентираме в сегашната икономика.

В марксизма няма догми. Същността на капитализма остава абсолютно същата като преди. Работникът произвежда продукт, чиято стойност е по-висока от сумата, платена за него. Именно това нещо прави възможен капитализма. Същността на връзката „работник-капиталист“ не се е променила. Както и същността на пазара с неговото търсене и предлагане.

Като алтернатива марксизмът предлага плановата икономика. Първо да се разбере: от какво се нуждаят потребителите, а след това да се произведе, да не се губят напразно усилия, суровини и пари. Западният капитализъм тук трябва да благодари на съветската система, заради която той оцеля поради факта, че започна все по-често да използва методите на планиране в управлението на икономиката. И икономиката на съвременна Русия не е достатъчно здрава именно защото се ориентира към либералните школи на стари пазарни установки, към идеите от XVIII век.

Маркс пише, че именно пролетариатът ще направи революция и ще създаде ново общество. Първо, защото е лишен от частна собственост и живее, като продава своята работна сила, което означава, че няма да загуби нищо от унищожаването на частната собственост. Това е човек с наемна работа. Тази категория хора все още доминира както в съвременния свят, така и в Русия. Второ, пролетариатът е свързан с мащабно производство, добре организиран е, способен на масови действия. Трето, той е свързан с най-модерните видове производство. И той ще може да управлява производството, разпределяйки без участието на собствениците и имащите класи.

Ако разгледаме пролетариата от тези гледни точки, ще видим, че тази категория е абсолютно валидна в наши дни. Маркс „вкарва“ работниците, учителите и лекарите в работническата класа. Днес пролетариатът може да включва и ИТ специалистите - те създават нови технологии. Но "офисният планктон" не може да създаде нищо ново. Офисните работници са фокусирани върху работата, без да се напрягат. Те са слуги. Подобно на феодалния слуга от XVIII-XIX век. Изглежда, че тези хора също са бедни, но по-скоро са готови да защитят своите господари, отколкото да отидат на барикадите.

Основното в „Манифеста“ на Маркс и Енгелс е мечтата за комунизъм, за справедливо и хармонично общество.

Маркс казва, че социализмът е само крачка по пътя към комунизма. При социализма съществуват стоково-парични отношения. А при комунизма трудът се превръща в естествена човешка потребност. И човекът работи, защото е просто интересно. И от друга страна: социалното богатство е толкова голямо, че няма нужда да се пресмята кой колко ще вземе. Опростявам малко. Но смисълът е в това.

Образите на развития комунизъм са дадени в съветската научно-фантастична литература. Ефремов, братя Стругацки. Между другото, те предупреждават: ако човечеството не следва пътя на комунизма, то ще стигне до бедствие, ще започне социална регресия. „Часът на бика” на Ефремов е посветен на това. И Стругацки имат много такива предупреждения. Ако социализмът се свежда до това как да вземем малко от богатите и да ги разпределим между бедните, това е задънена улица. Той не създава висши идеали. Той не създава общество, в което човек се чувства свободен творец.

В крайна сметка, както Маркс определи: задачата е да създаде условия, при които всеки човек, който е в състояние да стане Рафаел, би имал възможност да стане Рафаел.

Социализмът като шведския, с всичките му добре подхранвани прелести и социални гаранции, не е достатъчен. Когато човек се храни, но не работи, обществото се разлага. Ние можем да съществуваме само чрез създаване. Такава е психобиологичната, психофизиологичната природа на homo sapiens. Ако човек е създаден в най-добре хранени условия и се лиши от способността си да работи, той ще започне да се превръща в маймуна. Комунизмът е общество на гении, когато всеки човек може напълно да осъзнае себе си. Както Стругацки пишат: необходимо е да се създаде общество, в което най-голямата радост, несравнима с каквото и да било, за даден човек да бъде доставяна от любимото му дело.

Превод: В.Сергеев