/Поглед.инфо/ “Хората винаги са песимисти, но историята е оптимистична. Сравнете днешния свят с онзи отпреди два века. Оптимистите и песимистите умират по един и същ начин, така че е по-добре да си щастлив. Предпочитам щастието. Не, аз изобщо не съм песимист. Това е характерно и за еврейския народ.”
Това казва в интервю за “Фигаро” Шимон Перес. 92-годишният бивш израелски премиер и президент днес ръководи Центъра за мир “Перес”.
- Какво мислите за ситуацията в Близкия изток днес?
- Опитвам се да гледам на света в по-широка перспектива. Това, на което сме свидетели, е преходът от един стар към един нов свят. Това е краят на териториите и тяхното завладяване. Преминаваме от епохата на земите и войните към съвсем нова, напълно различна епоха, основана на науката. Науката не е нещо, което трябва да се завладее със сила. Не можете да я отнемете от някого, няма нужда да отслабвате някого. Проблемът е, че на този етап ние не сме излезли напълно от стария свят и не сме навлезли напълно в новия свят.
- “Ислямска държава” изглежда вдъхновена по-скоро от Средновековието…
- Войната има цел, тероризмът е протест. Джихадистите казват: “Вие ни обидихте, ние ще ви отрежем главите”. Те са вярващи, искат да променят системата и смятат, че имат право. Но нямат програма, нямат послание извън отмъщението.
- Може ли да настъпи прогрес в края на тези идеологии?
- Сама по себе си науката е неутрална. Не можете да влезете в новия свят с оръжия и не можете да излезете от бедността без наука. Виждаме, че тази революция вече промени световната икономика и засяга системите на управление. Лидерите имат власт, но нямат народна подкрепа. Големите международни компании нямат нужда от политиците, нямат нужда от оръжия, те са избирани всяка сутрин от своите клиенти. Те разполагат с богатството, 27 млрд. долара резерви! Това променя смисъла на демокрацията. Днес равенството на правата е в правото на всеки да бъде различен. Този, който е избрал дискриминацията, е загубил.
- Трябва ли правителствата да се адаптират?
- Това е краят на една система. Има глобална икономика, но няма глобално управление. В новия свят вече не можеш да ръководиш, трябва да служиш. Сегашните правителства създават социално неравенство, вместо да го намаляват. Младите поколения искат по-добро образование, по-добър живот, затова те протестират. Виждаме го навсякъде - в Близкия изток, в Африка, в Европа, в Америка.
- Атентатите, които удариха Европа, показват, че старият свят не е изчезнал…
- Ако започнем да се борим с тероризма, той идва на вратата ни. Нужно е да се борим с причините за тероризма: чувството за малоценност, липсата на образование, на лекарства, на храна, дискриминацията на жените… Когато една жена няма образование, жертвата е детето. А онези, които са получили образование, трябва да могат да работят. Компаниите трябва да помагат на младите поколения. В Близкия изток 65 на сто от населението е под 28 г. Трябва да работим с младите!
- Въпреки това хиляди младежи, включително при нас, заминават, за да се присъединят към “Ислямска държава”…
- Колко? 10 хиляди? 20 хиляди? Но милиони не го правят. Трябва да им се даде друг избор: да им се обясни религията и същевременно да им се позволи да живеят. Вземете Египет: за 50 г. населението му се увеличи петкратно. Нил пресъхва, Етиопия строи язовир, който тревожи египтяните… Днес науката е способна да увеличи всяка капка вода пет или шест пъти. Арабската и африканската младеж започва да се раздвижва и ние трябва да й помогнем. Когато имаш глобален подход, вече нямаш граници и не си националист.
- Този глобализиран свят потопи Европа в безпрецедентна мигрантска криза…
- Не е достатъчно да се помогне на бежанците да се настанят. Както и в случая с тероризма, трябва да се справим с причините. Трябва да се изградят нови индустрии в Африка и Близкия изток, да се даде бъдеще на тези хора, опасните зони да се превърнат в нови пазари.
- Нищо ли в днешния свят не буди оптимизъм?
- Хората винаги са песимисти, но историята е оптимистична. Сравнете днешния със свят с онзи отпреди два века. Оптимистите и песимистите умират по един и същ начин, така че е по-добре да си щастлив. Предпочитам щастието. Не, аз изобщо не съм песимист. Това е характерно и за еврейския народ.
- Не ви ли тревожи положението на Израел в този размирен Близък изток?
- Ние не произвеждаме часовници, а залагаме на вечността! Ние сме дали на света един важен документ, Десетте Божи заповеди: 172 думи, които са предпоставка за цивилизацията. Това е революция, която дава предимство на морала. Да бъдеш избраният народ не е като да се явиш на конкурс за красота: ние сме били избивани, заточавани, познали сме Холокоста. Но днес ние сме единственият народ в Близкия изток, който говори езика на своите пророци. Имаме 4000-годишна история и 68 г. като държава. Тази млада държава ни даде младежкия темперамент.
- Има ли поука в това за съседните народи?
- Ние тръгнахме отдалече: много малка и много бедна земя, нашарена с блата и пустини, една река, Йордан, която има повече слава, отколкото вода… Бяхме ентусиасти заради мечтата си, но бедни на практика. Тогава открихме, че в природата има един наличен ресурс, човешкият характер. И от нищото създадохме почти всичко. Израел е 95 процента наука и хора и 5 процента земя.
- Но земя, която остава заплашена…
- Ние не само променихме света, ние променихме перспективите пред света. Печалбата, към която се стремим, не е богатството, а мирът и иновациите. Така че проблемът не са “Ал Кайда” или “Ислямска държава”. Проблемът са бедността, невежеството, нетолерантността. Срещу тях трябва да се борим. Близкият изток и Африка са изправени пред този избор. Миналото не съдържа бъдещето, няма експерти за това, което все още не се е случило.
- Оптимист ли сте и за Европа?
- Европейският съюз е млад в сравнение с предшестващите векове на войни и конфликти. Трябва да се продължи идеята на Жан Моне. Защо европейците не приемат един език например? В дигиталната ера вие все още имате хиляди преводачи! Обзалагам се, че Франция ще бъде първата страна в света, която ще бъде напълно цифровизирана. Дигиталната революция носи растеж от 2 процента годишно, тя вече започна.
- На 92 г. вие мислите само за бъдещето!
- Често ме питат как оставам млад. Просто е: направете равносметка за постиженията в живота си и за мечтите в ума си. Ако имате повече мечти, отколкото спомени, значи сте млад.
Превод от френски: Галя Дачкова