/Поглед.инфо/Интервюто с Иън Бремър е направено от Ребека Милър, за списание National Interest. Бремър е президент на Евразия Груп, консултантска фирма и професор в университета в Ню Йорк. Автор на книгата „Суперсила: три избора за американската роля в света“
Милър: Както наскоро заявихте в интервю за Блумбърг сделката може да е лоша, но геополитическия аспект на сделката е добър. Какви геополитичеки предимства и изгоди получават бъдещите президентски администрации от тази сделка?
Бремър: Най-важната изгода е свързана с цената на петрола. След като санкциите върху Иран са премахнати, иранския петрол ще удари пазара. Очакваме 500,000-600,000 барела на ден повече до следващата пролет и един милион до края на 2016. Повече петрол значи по-ниски цени за по-дълго време.
Русия, чийто правителствен приход идва от експорт на петрол и други енергийни суровини ще бъде отслабена от ниските цени. Венесуела, която е дълбоко зависима от приходите на продажбата на петрол, повече от която и да било друга държава, ще бъде сериозно отслабена. И в двата случая САЩ печели.
В допълнение, Саудитска Арабия ще бъде разклатена, губейки позиции и пазарен дял в ОПЕК, както и икономическото възраждане на Иран ще ги остави в нужда за по-позитивни, прагматични отношения със Вашингтон и без опцията да извършват действия, които могат да не се харесат на САЩ. Ще видим фрагментация на блока от държави в Залива, водени от саудитите, като другите арабски монархии ще пожелаят търговски отношения с Иран.
Накрая, вдигането на санкциите ще сложи повече пари в 75 % от иранците, които не са достатъчно възрастни за да помнят революцията. Това се оказва много по-ефективно за установяването на отношения между двете страни, отколкото санкциите. Също така ще помогне, ако Иран има повече пари да дава за подкрепата на иракските шиити и в борбата срещу Ислямска държава.
Милър: Да предположим, че сте прав; ако Иран започне да прекрачва установените норми, как ние- може би някои от преговарящите държави или МААЕ- ефективно можем ефективно да накажем Иран за нарушаването на сделката без да премахваме геополитическия прогрес, постигнат по време на преговорите? Както казахте, санкциите могат накрая да изолират тъкмо САЩ от търговия с Иран, това може би не е най-добрата опция. Има ли по ваше мнение по-добра алтернатива?
Бремър: Санкциите са направени така, че да „поставят“ на място Иран автоматично, ако тя бъде хваната в измама. Факта, че е автоматично ще го направи по-лесно за другите държави да налагат санкции отново.
Не вярвам обаче, че Иран ще действа нахално и развива възможностите за създаване на ядрено оръжие, поне не в началните години на сделката. Те искат пълния ефект от премахването на санкциите. Но е пределно ясно, че има уязвими места.
Милър: В интервюто за Блумбърг вие заявихте, че Иран може да бъде следващата Саудитска Арабия за САЩ в близкото десетилетие. До каква степен предвиждате сътрудничеството между Иран и САЩ, и по кой въпрос Иран би се превърнал в „естествен съюзник“ в Близкия Изток?
Бремър: Със сигурност би взело време, защото има неотстъпчиви крила и от двете страни, които се противопоставят на омиротворителния процес. Но аз очаквам, че САЩ и Саудитска Арабия ще се отдалечават една от друга. Иран предлага на САЩ много повече, включително пазар от 80 милиона души. А и в битката със сунитските джихадистки групи, Ислямска държава и други Иран е по-естествения съюзник.
Милър: Какъв е потенциалния ефект върху американо-израелските отношения? Ако продължават с тази близост, няма ли да усложни ролята на САЩ в Близкия Изток до място, където няма съюзник или партньор, склонен да работи с Щатите в близко бъдеще?
Бремър: Никак даже. Накъде другаде ще се обърне Израел? Голямото предизвикателство е Саудитска Арабия, която вече работи върху подобряването на отношенията си с Китай, с цел диверсификация на сигурността и търговията. Интересно обаче е, че точно след обявяването на сделката с Иран, саудитите арестуваха 400 члена на Ислямска държава. Те може и да имат собствени причини да направят това, но аз видях в това желанието им да засилят, не отслабят връзките си със САЩ.
Превод: Евгени Рушев