/Поглед.инфо/ Развива се общото настъпление на правителствената Сирийска арабска армия (ССА) срещу последната крепост на джихадистите в провинция Идлиб. Участват най-добрите сили: щурмовата 25-та дивизия на специалните части (бившите “Сили на Тигъра”) на генерал Сухеил, 4-та механизирана дивизия (Алавити), която е въоръжена с модерни Т-90, обученият и оборудван според стандартите на руската армия 5 корпус, две бригади на професионалната републиканска гвардия и други части. От въздуха се подкрепят активно от руските въздушно-космически сили.

Опозицията непрекъснато се опитва, засега безуспешно, да атакува базата им “Хмеймим” с ракети и дронове. Основната задача през следващите дни е поражението на наследниците на “Ал Кайда”, концентрирани в зоната на разделяне на основните сили - “Хаят Тахрир аш Шам (ХТШ), която е призната от почти всички страни по света за терористична организация. Освен това насоките на ударите показват желанието да се изчисти цялата магистрала М-5 и магистралата М-4, пресичащи се с нея от пристанището Латакия през Алепо по протежение на границата с Турция, чак до Ирак. За целта трябва да бъдат освободени вторият и третият най-големи градове на провинцията - Серакайб и Маарат ан Нюман.

И двете страни понасят много сериозни загуби, изчисляващи се на стотици загинали, защото в провинцията са се съсредоточили вкараните тук от всички освободени анклави непримирими терористи с обща численост от 60 хил. души. Сред тях особено е голям делът на произлезлите от ОНД, сред които и „Ислямската партия на Туркестан” и „Емират Кавказ”, които няма къде да бягат. На страната на ХТШ активно се борят отрядите на „умерената” опозиция от скрепения от Турция Фронт за национално освобождение (ФНО). Създаденото от тях марионетно „правителство” вече обяви „всеобща мобилизация” и началото на прехвърлянето в зоната на боевете на свои сили от буферните зони в кюрдска Рожава. За последните няколко денонощия в Идлиб, според различните оценки, вече са пристигнали повече от 3000 турски камиона с военна помощ и подкрепления за опозицията.

Сирийската арабска армия се натъква на жестока съпротива. Вече два пъти ХТШ се хвърля в контранастъпление и отхвърля армията на изходните ѝ позиции. Третият опит, предприет на 25-26 декември, се оказа пагубна за терористите. САА донякъде промени тактиката си. Сега преди да се придвижва напред, на всяка нова позиция създава защита от възможни контраатаки. В резултат на това скоростта на напредването леко се снижава, но стана по-уверена. Чрез флангови обкръжаващи удари е освободена значителна територия в югоизточната част на Идлиб с площ от няколко стотин квадратни километра и повече от 50 населени места. САА вече излезе край Маарат ан Нуман и предяви ултиматум за предаване на защитниците. В близките дни се очаква снижаване на активността на фронтовете заради лошото зимно време, след което настъплението ще продължи.

На Запад и в Турция се надига вълна от осъждане на настъплението на САА като „носещо бедствие за гражданско население”. Готвят се нови санкции срещу Дамаск и може би против подкрепящите го Москва и Техеран.

Анкара говори за нарушение на споразуменията от Сочи с Москва за примирието в Сирия и иска от нея да постигне от Асад прекратяване на настъплението. Турският печат дори твърди, че под заплахата от отказ от постигнатото равнище на двустранните отношения Кремъл уж вече е обещал да поиска това от Дамаск. Враговете на Сирия, както много пъти до сега, се опитват да провалят близката победа на сирийската армия и да вбият клин в отношенията между Дамаск и Москва.

Само че те изкривяват руската позиция. Съдейки по официалните заявления на Москва, на турците е обещано да се постигне прекратяване на бойните действия само около техните собствени пропусквателни пунктове, разположени в Идлиб (на някои от тях се намират до 200 турски военни). Прессекретарят на МВнР на РФ Мария Захарова вече заяви, че сигурността на турците трябва да се осигури, разбира се, но „огнището на тероризъм в Идлиб във всеки случай трябва да се унищожат”.

Трябва да се отбележи, че САА доста точно постъпва спрямо турските военни. Тя ги заобикаля по фланговете, оставяйки ги в дълбините на собствените си нови позиции. Подобно на начина, както при превземането на Хан Шейхун сирийците са оставили в собствения си тил пункта на Турция в Морек, сега те заобикалят аналогичното укрепление в Сурман. Наред е обкръжаването на поредния обект на турската армия южно от Маарат ан Нуман.

Като цяло стенанията на „западно-източния диван” (по Гьоте) около нещастната съдбла на жителите на Идлиб се дава немалко фалш. Две трети от територията на тази провинция се контролира от „Ал Кайда” под формата на ХТШ. На нейна територия се крие наскоро убитият от американците лидер на „Ислямска държава” Ал Багдади. Концентрацията на терористите в провинцията е такава, че в повечето населени места край линията на разделението отдавна няма никакво гражданско население, а просто укрепления на непримиримите. За тяхната ли съдба така чупиха пръсти на Запад. Смята се, че понеже европейците тук са малко и ако идлибските терористи останат цели, то те ще се върнат основно в ОНД и Русия.

Междувременно предположенията, че настъплението на САА в Идлиб може да доведе до пълния провал и на без това подложените на сериозни изпитания руско-турски връзки, а може би и към пряк воеен сблъсък между Москва и Анкара в Сирия, едва ли са оправдани. Освен това западните експерти обичайно допълват още и разминаванията на посочените столици в Либия, както и недокрай решените проблеми с пребиваването на кюрдските части в буферната зона на Рожава.

Но тези проблеми по-скоро тласкат Турция към сдържаност, а не към стремежа още повече да се изострят отношенията с Русия. Да имат пред себе си фронта в Рожава, да се намират на прага на откриването на втори фронт в Либия и да откриват още и трети – против Русия в Идлиб, Анкара едва ли може да си позволи. Ако тя, например, започне по-активно да прехвърля частите на своите сирийски съюзници от Рожава в Идлиб, то рискуват да се окажат в ситуация, когато САА ще започне да отхапва заедно с кюрдите значително по-важната за турците буферна зона край границата с тях в североизток. Освен това Дамаск, видимо, не случайно е започнал настъпление именно сега, гледайки как Анкара все повече затъва в Либия.

Настоящите публични заявления и демонстративни действия на Анкара във връзка с изострянето на ситуацията в Идлиб, съдейки по всичко, служат преди всичко да се успокоят турските агенти в Сирия –видите ли, Турция няма да изостави своите. Едва ли Ердоган има намерение да влиза в пряко противоречие с Русия. Някои експерти вече писаха, че всъщност Турция е готова да изостави контролираната от нея зона от сирийската страна на границата, в това число и в Идлиб, което за нея би било по-рационално. САА все още не мисли да пресича тази линия, защото тогава турците може да се държат по-агресивно.

При всеки случай, освобождавайки повече от половината Идлиб, което ще се случи на следващия етап от политическите преговори с опозицията, Дамаск определено ще се чувства все по-уверено. И само преговорите могат да доведат до установяването на истински мир в страната.

Превод: В.Сергеев