/Поглед.инфо/ Законът за намаляване на инфлацията в САЩ постави под въпрос единството на колективния Запад. Неотдавнашните преговори за отстъпките на Вашингтон към Европейския съюз се провалиха. Как традиционните съюзници стигнаха до такива безпрецедентни противоречия и какво ги очаква сега?

Закон на раздора

В понеделник, 5 декември, в американския град Колидж Парк, Мериленд, се проведе среща на Трансатлантическия съвет за търговия и технологии САЩ-ЕС (ТСTT). Искаха да уточнят начините за сътрудничество.

TCТТ е плод на въображението на президента Джо Байдън. Неговият предшественик Доналд Тръмп стана известен с това, че омаловажаваше европейците по всякакъв възможен начин, упреквайки ги за недостатъчен принос към НАТО и свеждайки основната си задача до лозунга „Да направим Америка отново велика“.

Байдън, веднага след като дойде на власт, побърза да успокои съюзниците. „Америка се завръща в Европа“, обяви той в опозиция на Тръмп. За да може сътрудничеството между САЩ и ЕС да придобие ясни очертания, създадоха ТСТТ. Първата среща се проведе през 2021 г., втората през май в Париж. Тогава американците и европейците, обединени от общите предизвикателства, демонстрираха солидарност и готовност за компромиси.

Техните планове бяха разрушени от „Закона за намаляване на инфлацията“ на Байдън. Актът, който включва широкомащабно субсидиране на зелена енергия в Съединените щати, беше приет враждебно от Европа. Там смятат, че американският протекционизъм по отношение на техните производители на електрически превозни средства и батерии дискриминира компаниите от Европейския съюз.

Френският президент Еманюел Макрон по време на посещение във Вашингтон в края на ноември активно критикува инициативата на Байдън, наричайки я суперагресивна, разцепваща Запада. Но той отлетя за Париж с празни ръце. Собственикът на Белия дом не започна да се извинява за закона и още повече - да се отказва от него.

При тези условия Брюксел, който изпрати високопоставени представители на Европейската комисия в Мериленд, се надяваше, че ще бъде възможно да се постигне споразумение поне в рамките на ТСТТ. А и Съединените щати придадоха значение на срещата, като делегираха там държавния секретар Антъни Блинкен.

Договорихме се да се договаряме

Статусът на събитието не повлия на резултатите. В заключителното изявление представителите на САЩ и ЕС отново потвърдиха, че са готови да си сътрудничат по търговски и технологични въпроси, а също така привлякоха към това Ямайка и Кения. Но не постигнаха никакъв напредък по американското законодателство - те само се съгласиха да продължат преговорите.

Малко преди срещата в Мериленд председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен призова Брюксел и Вашингтон да работят заедно, за да избегнат търговска война. „САЩ и ЕС имат широк общ интерес да запазят лидерството си в индустрията“, каза тя. И в същото време тя даде да се разбере, че ЕС има резервен план, в случай че Байдън е неподатлив.

Още през септември ръководителят на ЕК за първи път обяви т. нар. Европейски фонд за суверенитет, който може да се превърне в своеобразна алтернатива на закона на Байдън. Говорим за субсидиране на производители от ЕС, така че у дома да имат предимство пред американците.

Брюксел обаче разбира, че ЕС просто няма да може да напълни фонда в същата степен, в която Вашингтон помага на индустрията - а става дума за 400 милиарда долара. Това още повече настройва европейците срещу Байдън. Според тях американският президент откровено налага "надпревара за субсидии" - съревнование, в което САЩ, както казват експерти и политици, са категоричен победител.

"Най-лошият момент"

Авторитетният британски политически анализатор Томас Фалк посочва, че приемането на закона за инфлацията свидетелства за истинското отношение на Байдън към ТСТТ и Европа като цяло. Вместо сътрудничество, Белият дом едностранно формира собствена търговска политика, която всъщност е почти неразличима от тази на Тръмп. И в някои отношения дори по-лоша - Тръмп оставяше своите съюзници на произвола на съдбата в условията на относителна икономическа стабилност на Запада. Байдън, който мечтае за втори мандат, е готов на пълноценна търговска война в името на изборни точки. „В най-неподходящия момент“, подчертава експертът.

Европа е изправена пред няколко проблема едновременно. Това са на първо място самите субсидии, които подкопават позициите на производителите от ЕС. Второ, необходимостта да се намерят средства за мерки, симетрични на американските. И накрая, трето, неотстъпчивостта на Байдън принуждава Брюксел да промени политическия дневен ред, за да угоди на капризите на Белия дом.

Тридневна среща на високо равнище на ЕС на ниво държавни и правителствени ръководители е насрочена за средата на декември. Това трябваше да бъде рутинно събитие, обобщаващо резултатите от годината. Сега плановете са напълно променени: европейците ще трябва да търсят не само допирни точки по украинския проблем, но и да обсъждат по-нататъшно партньорство с Америка. Пренебрегването на темата няма да се получи - скандалният закон ще влезе в сила в самото начало на следващата година. Дотогава ЕС, поне за да не се изложи, трябва да предложи ответни мерки.

Закъсняла криза

САЩ и Европа натрупаха много противоречия и без новия закон. След пролетната среща на ТСТТ в Париж, която и двете страни представиха като пробив, няма осезаем напредък в нито едно направление.

По-специално, американците въведоха строг контрол върху износа на чипове от Китай през август. Въпреки факта, че преди това те се заеха да координират усилията си с партньорите.

В ЕС европейският закон за чиповете е на етап междуведомствени дискусии, които ще продължат и през 2023 г. Това повдига въпроса дали САЩ са толкова зависими от ТСТТ, колкото е Европа, или могат да действат едностранно.

През май участниците в ТСТТ обсъдиха и амбициозни проекти в областта на създаването и поддържането на вериги за доставки, особено на полупроводници. Основната задача беше да се формира общ "механизъм за ранно предупреждение и наблюдение" - за по-добро прогнозиране на отказите и обмен на информация. Все още не е ясно как на практика ще изглежда подобен обмен и дали страните имат възможности за сътрудничество. Въпреки че трябва да се консултират, има малко доказателства за конкретни съвместни действия, твърдят дори американските наблюдатели.

Освен това ефективното функциониране на веригите за доставки е възпрепятствано от сдържаността на ЕС и САЩ в разговорите за търговски мерки и достъп до пазара. И полемиката около "Закона за намаляване на инфлацията" го потвърждава.

Стига се дотам, че в търсене на допирни точки от "килерите" се изваждат стари неуспешни инициативи. Например германският канцлер Олаф Шолц предложи възобновяване на преговорите в рамките на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, провалено споразумение, което беше погребано през 2016 г. след три години напразни дискусии. Но в Брюксел и Вашингтон идеята на германския лидер не беше подкрепена, тъй като вече се оказа нежизнеспособна. Шолц обаче може да бъде разбран: други варианти за взаимодействие между САЩ и Европа все още няма.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com